100 % добра майка

Никой не казва ,че едно такова дете ще е изоставено.
Но то със сигурност ще има по-здрава връзка с детегледачката си  !  Отколкото с теб...    
Казвам го от опит:Когато съм била бебе,платеното майчинство е било 8 месеца.И за да не ходя толкова малка по ясли,ме е гледала баба ми.
Не казвам ,че не съм обичала майка си,/лека й пръст/, но имах много силна връзка с баба си.
Когато почнах училище и можех да я виждам само неделите,ми трябваше почти година да свикна с отсъствието й през седмицата...
....и им потрябва някой да ги гледа,ще се сетят ,че мама е най-добрата на света !  

Богиня, аз съм тази, която беше изоставена на 6 месеца да я гледат баби. Личният опит и преките последствия от него ми дават право да коментирам - ето кое. Това, че съм намерила начин, как да бъда до детето си и да върша нещо друго, без двете неща да се бият помежду си, е пряко следствие от въпросния личен опит и резултат на много усилия.

Това, което имах предвид с поста си е, че никой не може да застрахова децата си от всички възможни лоши обстоятелства, които неизменно ще се стичат около него. Но може да се постарае да го направи и да минимизира поразиите, когато дойдат. Това не може да се случи, когато родителят отсъства в решаващите за развитието му първи години.

А пък ако постът ми е ударил нерв - прощавай, не е мой проблем 

краси.мира, дали ще има по - здрава връзка с детегледачката не зная. Ще се радвам ако се спогаждат.  Връзката с детето не е на база прекарани часове с него. Въпроса е как са прекарани. Може да са 2, 4, 24 но не еднакво ценни.
Детето ми се вижда с брат ми не повече от 5-6 пъти годишно. Но връзката между тях е много силна. Детето ми обожава брат ми. Слуша го повече от всеки друг. Когато се прибере, първо детето ми е на врата му и само го чака да легне да спи, за да се мушне при него.
Според мен връзката родител дете не се измерва в часове и време прекарано с детето. А по - скоро как се прекарва това време. Има деца, които са били до родителите си постоянно и пак не са си достатъчно близки.
В цялата тема ми прави впечатление, че бащата никъде не фигурира. Що за баща е той, след като не излиза в бащинство? Пропуска първите стъпки, пропуска първите зъбки, пропуска първото падане, първият ожулен лакът...

Не знам....не споря.
Аз написах това,което на мен се е случило.
Но мисля,че едно бебе изгражда най-силна връзка с човека,който е най-много време с него.
Говоря за дете до 1 годинка.
Доста изследвания са правени в тая насока и много е писано за връзката бебе-майка.
И моята племенница,която е на 1 г. и 6 месеца,ме вижда веднъж месечно,средно.И като ме види ,веднага ми се хвърля на врата и е до мен,докато си тръгна.Не се отлепя...
Но не може без майка си.

При нас разликата е, че детето спокойно може да остане с вуйчо си. Когато е с него всички други са излишни. Но виж децата имат разлика в годините.
За детето на 6 месеца,  предполагам, че нещата са други, но нямам опит в това. Иван съм си го гледала аз. Но явно е и до дете.

Във всеки случай не очаквам материална отплата!
Други са очакванията ми ... Какви точно - все още не знам! Като се случи - ще го почувствам, ще разбера!


Sesana, аз за обич говорех ... Ти за какво си помисли!?!

А де? Не ми беше хрумвало да кажа на мама, че е най-добрата майка на света. Трябва ли? Тя ще ми каже, че съм най-доброто дете на света и ще се прегърнем?

Красимира, и аз имам много силна връзка с баба си, но мама си е мама, колкото и много да работеше (и продължава, няма срама таз' жена, вместо да гради връзка с внуци!) - най-близкият човек ми е, най-добрият пример.

И аз това се чудя. Защото по-горната фраза (а и очаквания) доста често се спряга...  и използва под път и над път..

Сетих се за малкия, когато веднъж отказах да му дам сладко, преди да е вечерял. Отиде да се оплаче на баща си:
 -Тате, мама не слуша, утре да отидеш на пазара да ми купиш нова.
 - Добре, каква я искаш, тате?
 - Същата, само че ще ми дава да ям сладко, когато си искам.

Няма 100% добра майка, както няма и 100% добри деца. Мога да се старая да бъда добра, но това ще е според моите разбирания за такава.

Това мнение много ми хареса! Хармонията в душата се предава и на околните ни и обратно-неудовлетворена,изнервена майка се справя по-трудно.

Всяко нещо изисква технологично време. Граденето на връзка - също. Особено между майка и дете.
Аз съм последният човек, който ще каже, че майчинството предполага себеизличаване. При мен се случи обратното. Всичко стана по-интересно, вълнуващо, творческите предизвикателства - също.

Благодарна съм, че не ми се наложи да избирам межу осъществавянето си като личност и като предоставящ грижи на едно същество, което нито ме е молило да го довеждам тук, нито пък може да се справи без точното внимание. Не бих искала друг човек да формира детето ми. Това е работа на майката. Защото после се получава "ох, каква стана тя, защо така се държи това дете".

Харесвам края на 20ти и началото на 21-ви век във всичко друго, освен в неглижирането на връзката майка-дете. Резултатите са плачевни и се виждат навсякъде. Пак казвам - не бих искала да съм на мястото на жените, на които се е налагало да правят такъв избор, по една или друга причина. На никого не му е лесно...

Аз бях едно изключително изтормозено от липсата на майчино присъствие дете. Както толкова много деца по соц-времената и аз бях заточена при баба ми. Виждах майка ми три пъти седмично за по два-три часа. Популярно и удобно е да се смята, че т.нар "качествено прекарано време" с майката компенсира количеството прекарано време. Определено да - след третата година, когато сетивата и въприятията на децата вече са формирани и завършени така, че от майката няма чак такава нужда. Но предаването на децата на постоянните грижи на друг човек, роднина или платена работна ръка, наистина не е най-веселото, което може да се случи на едно бебе. Личен опит. И потвърден от хиляди изследвания научен факт.

Преиначавате нещата. Детето на работещата майка я вижда всяка вечер. Всяка Събота и Неделя са заедно. И през ум не ми е минавало да си пратя детето някъде и да не го виждам. Това би ме тормозило до степен, да не мога да си върша работата.
Проблема не е липсата на време с майката, колкото липсата на комуникация с родителите.
Никой не може да навреди на едно човешко същество повече от собствените му родители.
На една връзка не и трябва само технологично време, трябва и взаимност и разбиране.
Виждала съм жени, които по цял ден са си у дома. Гладят, чистят, готвят и гледат децата си. Браво. Аз трудно го правя. Но понякога не виждам нещо, което за мен е много важно - играта с децата им. Да се гониш с него, да се криете, да го гъделичкаш, да рисувате заедно. Да гледате детски филми и да си говорите за героите. Просто понякога да си дете с детето си. За мен тези моменти за изключителни и са си само мои. Не бих пропуснала нито един от тях. Защото след 3-4 години няма да ги имам. Та не работата или седенето у дома те правят супер мама.
Моята майка също работеше. Аз бях на градина, а брат ми на ясла. Всяка вечер си имах мама. И е играла с нас и ни е гушкала. Не сме усещали липса. Виж познавам хора, които са гледани до училище от родителите си и са имали тяхното присъствие в дома. Въпреки, че са големи деца вече  - няма я връзката. Няма го споделянето. Няма я целувката без повод. Няма я прегръдката.

Винаги съм била на мнение, че един ден, когато имам собствено дете/деца ще съм перфектната майка. Сега, когато имам дете, установих, че съм далеч от идеала, който съм била създала сама за себе си. Може и да съм прекалено самокритична, кой знае... Факт е обаче, че не мога да дишам без малката, колкото и да ми се иска да имам повече свободно време за себе си. А думите й: "Мойта мама, мойта сладка мама добричка" са като мехлем за душата ми 

Моята майка е най-добрата майка на света и често й го казвам. За мен няма да има по-голямо щастие, ако един ден чуя тези думи от устата на моето дете.

Далеч съм от 100 процента.Преди да се роди племенника въобще не понасях децата.После се научих да ги разбирам.Сега установих,че с 2-то дете проявявам по-голяма търпимост.Сякаш с всяко следващо се усъвършенстваш.

Не съм сигурна обаче,че ако си добър родител има гаранция,че ще отгледаш добро дете.

Замислих се...
Аз на моята проект-свекърва съм й благодарна за много неща в сина й.