Ааааа, Лабрадор... 
сори, но е моята.
Което ме кара да съм много далеч от споменатите %.
Виж целия пост
сори, но е моята.Което ме кара да съм много далеч от споменатите %.
100 % добра майка
- Публикувана: 27 ян. 2011, 13:16 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2011, 09:32 ч.
# 75
28 ян. 2011, 17:55 ч.
# 76
28 ян. 2011, 19:50 ч.
А една майка се познава по детето й! Ако то е щастливо и спокойно, то тогава тя си е свършила добре работата!
Синът ми е изключително уравновесено за възрастта си дете. Щастлив и спокоен е. Щерката се роди без да има сила на света, която да и разбие спокойствието. Сигурно сумарно е ревала 10 минути за година и половина. Значи съм си свършила добре работата, независимо, че през деня ги гледа друг. Ааа, синът ми се тръшка онзи ден, че иска във Вегас - това брои ли се мой минус заради това, че работя 
, защото ако някой като теб го беше видял нямаше да знае защо се тръшка и щяха да се извадят изводите, че е защото ходя на работа...
Иначе майка ми ме е гледала и мен и сестра ми. като пораснахме достатъчно тръгна на някаква работа, но в 4 си беше вкъщи да готви, пере и незнам кво си. Баща ми вечно беше по срещи, командировки - имаше отговорна и сериозна работа и го виждахме рядко. Майка ми беше тази, дето непрекъснато беше около нас. Странно или не, но нито аз, нито сестра ми страдаме от някакви дефицити и още по-странно е, че и двете последвахме баща си в кариерата и двете мечтаехме да сме като него (за мен всъщност изобщо не е странно де
).
Виж целия пост
А една майка се познава по детето й! Ако то е щастливо и спокойно, то тогава тя си е свършила добре работата!
, защото ако някой като теб го беше видял нямаше да знае защо се тръшка и щяха да се извадят изводите, че е защото ходя на работа...Иначе майка ми ме е гледала и мен и сестра ми. като пораснахме достатъчно тръгна на някаква работа, но в 4 си беше вкъщи да готви, пере и незнам кво си. Баща ми вечно беше по срещи, командировки - имаше отговорна и сериозна работа и го виждахме рядко. Майка ми беше тази, дето непрекъснато беше около нас. Странно или не, но нито аз, нито сестра ми страдаме от някакви дефицити и още по-странно е, че и двете последвахме баща си в кариерата и двете мечтаехме да сме като него (за мен всъщност изобщо не е странно де
).
# 77
28 ян. 2011, 23:58 ч.
Отново Герчето ще ни убеди колко тя е права, пък останалите нищо не разбират
Само не ми е ясно как не ти писна във всяка тема да се обясняваш! Взела си си решението, последиците -добри или лоши-ще си ги носиш, кого и защо се опитваш така яростно да убедиш?
Виж целия пост
Само не ми е ясно как не ти писна във всяка тема да се обясняваш! Взела си си решението, последиците -добри или лоши-ще си ги носиш, кого и защо се опитваш така яростно да убедиш?
# 78
29 ян. 2011, 00:48 ч.
Ясно! Колко достоен за уважение е бил баща ти, че е имал сериозна работа и не сте му виждали очите по цял ден! Добре, че сте тръгнали по неговия път!
И колко смотана е била майка ви, че не е ходила на работа, за да "ви готви, пере и не знам кво си", до като сте били малки! Не е трябвало!
Милата жена! Благодари й поне, че те е родила интелигентна, че да остроумничиш толкова тук и сега!!!
Виж целия пост
... Иначе майка ми ме е гледала и мен и сестра ми. като пораснахме достатъчно тръгна на някаква работа, но в 4 си беше вкъщи да готви, пере и незнам кво си. Баща ми вечно беше по срещи, командировки - имаше отговорна и сериозна работа и го виждахме рядко. Майка ми беше тази, дето непрекъснато беше около нас. Странно или не, но нито аз, нито сестра ми страдаме от някакви дефицити и още по-странно е, че и двете последвахме баща си в кариерата и двете мечтаехме да сме като него (за мен всъщност изобщо не е странно де ).
). Ясно! Колко достоен за уважение е бил баща ти, че е имал сериозна работа и не сте му виждали очите по цял ден! Добре, че сте тръгнали по неговия път!
И колко смотана е била майка ви, че не е ходила на работа, за да "ви готви, пере и не знам кво си", до като сте били малки! Не е трябвало!
Милата жена! Благодари й поне, че те е родила интелигентна, че да остроумничиш толкова тук и сега!!!
# 79
29 ян. 2011, 08:23 ч.
Ясно! Колко достоен за уважение е бил баща ти, че е имал сериозна работа и не сте му виждали очите по цял ден! Добре, че сте тръгнали по неговия път!
И колко смотана е била майка ви, че не е ходила на работа, за да "ви готви, пере и не знам кво си", до като сте били малки! Не е трябвало!
Милата жена! Благодари й поне, че те е родила интелигентна, че да остроумничиш толкова тук и сега!!!
Този тип теми нерядко се пускат, за да си преповторим песента, как не е важно колко време прекарваме с децата си, а качеството на контакта (който безспорно е много важен, да).
Онемявам всеки път, когато прочета "ако едно детет е щастливо и спокойно, майката си е свършила добре работата".
(Нарцис, прощавай, нищо лично, просто ти вадя думите от контекста, не е към теб репликата, разбрах ти какво имаш предвид 
) Едно дете трябва да е много повече от щастливо и спокойно - то трябва да е обучено и подготвено за живота. А това, погледнато в чисто технологично време, е сериозна родителска инвестиция.
Аз не съм си избирала професионалната реализация, следвайки примера на родителите ми. Сама си намерих силните страни и начина как да ги прилагам. И не очаквам благодарност от сина ми... но ако някога го чуя да се изказва за мен по начина, по който Богиня - за майка си, ще си помисля, че някъде съм сбъркала много сериозно.
Виж целия пост
... Иначе майка ми ме е гледала и мен и сестра ми. като пораснахме достатъчно тръгна на някаква работа, но в 4 си беше вкъщи да готви, пере и незнам кво си. Баща ми вечно беше по срещи, командировки - имаше отговорна и сериозна работа и го виждахме рядко. Майка ми беше тази, дето непрекъснато беше около нас. Странно или не, но нито аз, нито сестра ми страдаме от някакви дефицити и още по-странно е, че и двете последвахме баща си в кариерата и двете мечтаехме да сме като него (за мен всъщност изобщо не е странно де ).
). Ясно! Колко достоен за уважение е бил баща ти, че е имал сериозна работа и не сте му виждали очите по цял ден! Добре, че сте тръгнали по неговия път!
И колко смотана е била майка ви, че не е ходила на работа, за да "ви готви, пере и не знам кво си", до като сте били малки! Не е трябвало!
Милата жена! Благодари й поне, че те е родила интелигентна, че да остроумничиш толкова тук и сега!!!
Този тип теми нерядко се пускат, за да си преповторим песента, как не е важно колко време прекарваме с децата си, а качеството на контакта (който безспорно е много важен, да).
Онемявам всеки път, когато прочета "ако едно детет е щастливо и спокойно, майката си е свършила добре работата".
(Нарцис, прощавай, нищо лично, просто ти вадя думите от контекста, не е към теб репликата, разбрах ти какво имаш предвид ) Едно дете трябва да е много повече от щастливо и спокойно - то трябва да е обучено и подготвено за живота. А това, погледнато в чисто технологично време, е сериозна родителска инвестиция. Аз не съм си избирала професионалната реализация, следвайки примера на родителите ми. Сама си намерих силните страни и начина как да ги прилагам. И не очаквам благодарност от сина ми... но ако някога го чуя да се изказва за мен по начина, по който Богиня - за майка си, ще си помисля, че някъде съм сбъркала много сериозно.
# 80
29 ян. 2011, 12:04 ч.
Разбира се, че трябва детето и да е обучено, и да е подготвено за живота. Но нима щастието и спокойствието не включва и това!?! Ако с детето се общува пълноценно, то според възрастта си ще бъде подготвено /и обучено/, което ще му дава сили и увереност, че ще се справи, от където идват и щастието и спокойствието!
И не отричам, че това е един много дълъг процес! Да не кажа за нас - родителите от Балканските народи, че продължава и цял живот!
А не, че детето се тръшнало за някоя играчка и от това зрелище, да се вадят някакви генерални заключения за родителите!
Виж целия пост
... Онемявам всеки път, когато прочета "ако едно дете е щастливо и спокойно, майката си е свършила добре работата". (Нарцис, прощавай, нищо лично, просто ти вадя думите от контекста, не е към теб репликата, разбрах ти какво имаш предвид ) Едно дете трябва да е много повече от щастливо и спокойно - то трябва да е обучено и подготвено за живота. А това, погледнато в чисто технологично време, е сериозна родителска инвестиция ...
(Нарцис, прощавай, нищо лично, просто ти вадя думите от контекста, не е към теб репликата, разбрах ти какво имаш предвид ) Едно дете трябва да е много повече от щастливо и спокойно - то трябва да е обучено и подготвено за живота. А това, погледнато в чисто технологично време, е сериозна родителска инвестиция ...Разбира се, че трябва детето и да е обучено, и да е подготвено за живота. Но нима щастието и спокойствието не включва и това!?! Ако с детето се общува пълноценно, то според възрастта си ще бъде подготвено /и обучено/, което ще му дава сили и увереност, че ще се справи, от където идват и щастието и спокойствието!
И не отричам, че това е един много дълъг процес! Да не кажа за нас - родителите от Балканските народи, че продължава и цял живот!
А не, че детето се тръшнало за някоя играчка и от това зрелище, да се вадят някакви генерални заключения за родителите!
# 81
29 ян. 2011, 12:08 ч.
Били, средно на месец ме гониш по темите да се заяждаш. Пак ли си в ПМС или тоя път е друго . Ако прочетеш внимателно тон на никой не съм дала, просто адреналина ми блъска яко като прочета за изоставените деца на работещите. Между другото и ти си се върнала рано на работа доколкото помня - не те ли дразни някой да нарича децата ти изоставени, жалки, горките и да ти задава върпоса защо си ги раждала?
Сериозната родителска инвестиция, Saule, не е само времева. Може човек да заведе детето си 1000 пъти на цирк балкански и то да мрази цирка и дресурата на кози и само веднъж на цирк дю солей и детето да разбере, че досега не е мразило цирка, а просто не е било на цирк. Това е пример и важи както за цирка, така и за всичко останало в живота. помисли по темата.
Виж целия пост
. Ако прочетеш внимателно тон на никой не съм дала, просто адреналина ми блъска яко като прочета за изоставените деца на работещите. Между другото и ти си се върнала рано на работа доколкото помня - не те ли дразни някой да нарича децата ти изоставени, жалки, горките и да ти задава върпоса защо си ги раждала? Сериозната родителска инвестиция, Saule, не е само времева. Може човек да заведе детето си 1000 пъти на цирк балкански и то да мрази цирка и дресурата на кози и само веднъж на цирк дю солей и детето да разбере, че досега не е мразило цирка, а просто не е било на цирк. Това е пример и важи както за цирка, така и за всичко останало в живота. помисли по темата.
# 82
29 ян. 2011, 12:16 ч.
По всяка вероятност този ,другия ,дето ги гледа по цял ден ,си е свършил добре работата!
А ти само береш плодовете от труда му....?
Виж целия пост
Цитат
Синът ми е изключително уравновесено за възрастта си дете. Щастлив и спокоен е. Щерката се роди без да има сила на света, която да и разбие спокойствието. Сигурно сумарно е ревала 10 минути за година и половина. Значи съм си свършила добре работата, независимо, че през деня ги гледа друг
По всяка вероятност този ,другия ,дето ги гледа по цял ден ,си е свършил добре работата!
А ти само береш плодовете от труда му....?
# 83
29 ян. 2011, 12:22 ч.
Красимира, . Чудя се само твоите деца не ходят ли на училище и градина. И ти приемаш ли, че заслугите децата ти да са такива каквито са са дело на учителите там, а ти нямаш никакво участие.
Виж целия пост
. Чудя се само твоите деца не ходят ли на училище и градина. И ти приемаш ли, че заслугите децата ти да са такива каквито са са дело на учителите там, а ти нямаш никакво участие.
# 84
29 ян. 2011, 12:30 ч.
Моите деца ме кефят много и за мен са си направо идеални (така е при всички родители, нали). Някакъв късмет предполагам, такива са ми се паднали. Не съм била денонощно с тях откак са се родили, гледани са и от други хора, затова няма да си приписвам заслугата за това каква майка съм
Относно граденето на връзка съм съгласна. Иска се време заедно, за всички дреболии и ежедевни дейности. Майката е добре да си е до детето, но чак пък да е вечно с него, поне аз мисля, че няма нужда
Ох, сега прочетох колко е страшно да си оставиш 6 месечното бебе да го гледа друг
Ами радвайте се колко добре ще сте свързани с децата, ако не ви се налага да го правите или поне бъдете по-толерантни към другите. Аз ходя за по 3 часа на работа, откак бебето ми беше на 2 седмици, а сега си ходя почти всеки работен ден по половин ден. Има кой да го гледа през това време, а и го кърмя, тоест не мога да отсъствам по много. Ама да седне някой да ми обяснява, че ще си развалим връзката от това 
Хайде, ще поема този риск. Имам 3 деца и не искам утре да им обяснявам, че няма да им купя това и онова или че няма да отидат еди къде си, защото съм решила да си седя у дома и да си ги гледам само. Всеки си има право на избор 
Виж целия пост
Относно граденето на връзка съм съгласна. Иска се време заедно, за всички дреболии и ежедевни дейности. Майката е добре да си е до детето, но чак пък да е вечно с него, поне аз мисля, че няма нужда
Ох, сега прочетох колко е страшно да си оставиш 6 месечното бебе да го гледа друг
Ами радвайте се колко добре ще сте свързани с децата, ако не ви се налага да го правите или поне бъдете по-толерантни към другите. Аз ходя за по 3 часа на работа, откак бебето ми беше на 2 седмици, а сега си ходя почти всеки работен ден по половин ден. Има кой да го гледа през това време, а и го кърмя, тоест не мога да отсъствам по много. Ама да седне някой да ми обяснява, че ще си развалим връзката от това Хайде, ще поема този риск. Имам 3 деца и не искам утре да им обяснявам, че няма да им купя това и онова или че няма да отидат еди къде си, защото съм решила да си седя у дома и да си ги гледам само. Всеки си има право на избор
# 85
29 ян. 2011, 12:40 ч.
Вечно - айде няма нужда
Ама на 6 месеца - бегом на ясла или при баба - и това идва в повече
Виж целия пост
Моите деца ме кефят много и за мен са си направо идеални (така е при всички родители, нали). Някакъв късмет предполагам, такива са ми се паднали. Не съм била денонощно с тях откак са се родили, гледани са и от други хора, затова няма да си приписвам заслугата за това каква майка съм
Относно граденето на връзка съм съгласна. Иска се време заедно, за всички дреболии и ежедевни дейности. Майката е добре да си е до детето, но чак пък да е вечно с него, поне аз мисля, че няма нужда
Относно граденето на връзка съм съгласна. Иска се време заедно, за всички дреболии и ежедевни дейности. Майката е добре да си е до детето, но чак пък да е вечно с него, поне аз мисля, че няма нужда
Вечно - айде няма нужда
Ама на 6 месеца - бегом на ясла или при баба - и това идва в повече
# 86
29 ян. 2011, 12:48 ч.
Големия ми син баба му да го гледа за известно време, когато беше на 1 годинка. Просто работех в друг град и се връщах само за уикенда. Баща му си беше при него през това време всеки ден. Наистина детето е много привързано и към баба си, но аз така съм решила навремето, че е правилно. Пък и какво лошо да е близък и с баба. И сега не съжалявам за това, просто се налагаше. С дъщеря ми и с бебето не ми се е налагало, съответно не съм го правила. Никой не знае какво и как може да му дойде до главата, затова и не е добре да обобщаваме всичко под един знаменател
Виж целия пост
# 87
29 ян. 2011, 13:01 ч.
По всяка вероятност този ,другия ,дето ги гледа по цял ден ,си е свършил добре работата!
А ти само береш плодовете от труда му....?
Стига, де! И едните, и другите, вземете се спрете малко, а!?
Тема не остана за писане вече! Нито за четене.
Виж целия пост
Цитат
Синът ми е изключително уравновесено за възрастта си дете. Щастлив и спокоен е. Щерката се роди без да има сила на света, която да и разбие спокойствието. Сигурно сумарно е ревала 10 минути за година и половина. Значи съм си свършила добре работата, независимо, че през деня ги гледа друг
По всяка вероятност този ,другия ,дето ги гледа по цял ден ,си е свършил добре работата!
А ти само береш плодовете от труда му....?
Стига, де! И едните, и другите, вземете се спрете малко, а!?
Тема не остана за писане вече! Нито за четене.
# 88
29 ян. 2011, 14:52 ч.
Аз поне не мога да бъда отдадена на детето, и това, което бях написала и звучи като реклама виждам, че няма как да го постигна, не съм такъв човек, чувставам се само майка, а не добра майка или недобра. Но от това, което чета виждам, че доста жени наистина се чувстват отдадени на децата си и за тях е важно да са добри майки и исках да видя тази гледна точка.
Виж целия пост
# 89
29 ян. 2011, 18:52 ч.
Не знам до колко съм добра майка,за моето дете съм...както и ми казва 
Не работя,за сега не ми се налага,имаме здрава връзка,разбираме се перфектно.Учтиво и възпитано е детето,за възраста си,гордея се със себе си на този етап,и се моля тази връзка никога да не позволя да се разруши.
Да,отдала съм се детето си,на семейството си,но ми харесва
Виж целия пост
Не работя,за сега не ми се налага,имаме здрава връзка,разбираме се перфектно.Учтиво и възпитано е детето,за възраста си,гордея се със себе си на този етап,и се моля тази връзка никога да не позволя да се разруши.
Да,отдала съм се детето си,на семейството си,но ми харесва
Препоръчани теми