Аз съм социална личност. Имам нужда от контакти, динамика, движение. Седенето у дома му убива. Когато седях близо 4 години се бях превърнала в крещящо кълбо от нерви. Не. Детето ми няма нужда от това. Сега ходя на работа и се чувствам добре. Когато се прибера съм спокойна и готова за подвизи с малкото човече. По - добре е така.
Не можем всички да сме по калъп. Да моето дете сигурно се отличава от другите...Здраве...Той е малка бомба от любов, палав, подвижен, понякога нервен. Като всеки нормален човек.
На празника на християнското семейство всяко дете в градината трябваше с едно изречение да каже кого обича най - много. Е обичат мен. А изречението: Мама се грижи за мен и ме обича. Въпреки, че всеки ден ме няма, явно съумявам да му покажа, че го обичам и се грижа за него.
Не бих допуснала да се превърна в нещо, което не съм, защото съм майка. Допусна ли го ще бъда нещастна, а на никого не му трябва нещастно мрънкало за майка.