Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема3

  • 60 109
  • 751
# 240
О, това е страхотно,  bouquet  искам и ааааз така!
Честито на майката, много здраве и късмет!
Виж целия пост
# 241
 Joy Чудна история за раждане  Hug и поздравления за тази мама. Сали, ти само си намери лекар дето да ти даде но-шпа и да те прати да стискаш  Grinning мнооого ми хареса този метод. Да дойде декември и аз искам да го пробвам. Теста ми е положителен  bowuu, всичко се нарежда според плана.
Виж целия пост
# 242
Лили, честито миличка! Хубава и безпробелмна бременност! Дано декември всичко да се развие по план!

Моето момченце все още е седалищно, но лекарят днес ме успокои, че може и като тръгне да слиза надолу /понеже все още е високо/ да се обърне! Вие мислите ли , че има такива шансове в средата на 9-тия месец??
Виж целия пост
# 243
Моето момченце все още е седалищно, но лекарят днес ме успокои, че може и като тръгне да слиза надолу /понеже все още е високо/ да се обърне! Вие мислите ли , че има такива шансове в средата на 9-тия месец??

Разбира се, Ани!  Hug Не се отказвай!  Peace Нали знаеш, докато не се роди нищо не се знае.  Mr. Green
Виж целия пост
# 244
Нещо интересно на което попаднах случайно: http://www.9m-bg.com/?p=cat_inner&sub=&id=3063
Виж целия пост
# 245
"„Понякога по-добре е, ако е възможно, да се изчакат първите признаци на родилна дейност при жената и едва тогава да се направи цезаровото сечение”, обяснява акушер-гинеколожката."
А защо само понякога , в болшинството от случаите на плново секцио е по-добре да  се изчакат поне тези първи признаци на готовност от  страна на бебето да напусне майчиния организъм. Това е моето дълбоко вътрешно убеждение.
Виж целия пост
# 246
Браво на мама Ласолей - да й е жив и здрав бебчо!
Аз да си кажа, че май и моята борба ще приключи без тъй желанният ВБАК Sad Първо док Дачева - колкото и да ми стана симпатична - каза, че най-вероятно при макрозомично бебе (както се очаква моето) и с ГД - никой няма да иска да ме родоразреши по безоперативен начин. Главичката на бебчо не била проблема, а раменният пояс. Но се разбрахме отново да се видим през другата седмица, тя през това време щяла да попита завеждащият неонатологията дали би се съгласил да поеме проблемно бебе, защото колкото и да е компенсиран диабета - бебчовците винаги имали специални нужди. Т.е най-доброто решение за него било да раждам в МД.
А пък днес на поредното УЗ във Фемина - моята док направо ми каза, да не се подмотвам, а да си уредя до края на тази седмица раждането. Дали предизвикано или оперативно - да е в рамките на следващата седмица, защото бебчо вече бил готов, а не се знае заради диабета докога ще е добре. Винаги имало по-голям риск при него нещата да се влошат много бързо. И ми даде (по мое искане, разбира се) мобилният на Дяволов и Димитров от МД - ако реша там оперативно да им се обадя.
И така вариантите са два - Дачева да убеди неонатолозите да родя в ОБ, а аз нея да ме предизвика (което тя отказа на предишният ни разговор имайки предвид предното секцио) или да се свържа с докторите от МД по- точно с някой от "Майчин риск" за да ми насрочат операция.
Много ми е смотано, защото с Яни преживях този кошмар - да не ми го дават заради респираторни проблеми три дни и още седем да стои в болница на три антибиотика... Затова предпочитам май по- ранното му "изваждане" на бял свят, отколкото да се влоши отведнъж и да го мисля постоянно..
Днес го измериха 3300гр, с диаметър на главичката отговарящ на 39г.с и бедро на 40г.с.
Т.е върви си две седмици по-голям. Плацента и пъпна връв - с добър кръвоток, но това при Яни за две седмици се промени толкова драстично..
Та реших да ви споделя моята болка и като говоря с докторите ще ви пиша какво са ми казали и те.

Относно статията - док. Богословова ми беше първият избор, но заради диабета няма да рискувам да раждам във Вита Sad
Виж целия пост
# 247
Честито на всички нови майчета, независимо от начина на раждане!

Минавам да се оплача от моята братовчедка, за която бях писла, и която реши най-накаря да ражда с планово секцио преди Великден, защото не искала да я боли и не молела да търпи болка Rolling Eyes
Супер тъпо, още повече, когато е близък човек.
Виж целия пост
# 248
Mishence, не се терзай. Аз на такива хора не  се меся въобще. Даже нямам желание да водя дискисии по темата като видя какви са нагласите на жената. Това са си лични усещания и нагласи.  Peace
Виж целия пост
# 249
...защото не искала да я боли и не молела да търпи болка Rolling Eyes

Можем само да ѝ пожелаем тогава да ѝ действат добре обезболяващите!  Hug Не носи и чужди кръстове!   bouquet
Виж целия пост
# 250
Момичета,не осъждайте толкова остро избора на мамите избрали секцио.Има хора  най-различни с различна поносимост на болка и различна психологическа нагласа.Аз например на болка търпя,но по-болезнено ми е страха от новата ,непозната и незипитана болка.Самите вие родили естествено знаете че е доста болезнено.Да миговете на раждане са несравними,да си буден и да си видш бебето веднага и да го гушнеш  е невероятен спомен навярно,но аз лично предпочитам следоперативните болки пред силните контракции.Едно момиче в предродилна едва не колабира от болка,а може би и щеше да колабира,ако не я бяха оперирали.
А красиви мигове с детето ще имам цял живот .
Виж целия пост
# 251
Не мисля, че някой осъжда чужди избори...
Виж целия пост
# 252
Момичета,не осъждайте толкова остро избора на мамите избрали секцио.Има хора  най-различни с различна поносимост на болка и различна психологическа нагласа.Аз например на болка търпя,но по-болезнено ми е страха от новата ,непозната и незипитана болка.Самите вие родили естествено знаете че е доста болезнено.Да миговете на раждане са несравними,да си буден и да си видш бебето веднага и да го гушнеш  е невероятен спомен навярно,но аз лично предпочитам следоперативните болки пред силните контракции.Едно момиче в предродилна едва не колабира от болка,а може би и щеше да колабира,ако не я бяха оперирали.
А красиви мигове с детето ще имам цял живот .

Elenia, не срещнах думи на осъждане. Майката знае най-добре и нейният /или твоят/ избор е най-добрто за нея /теб/.  Hug Аз имах трудно и продължително вагинално раждане /седалищно и без обезболяващи/ с първото си дете, но определено предпочитам болките от контракциите пред следоперативните. Вероятно е много лично и е въпрос на нагласа /секциото ми беше натрапено, а не беше мое вътрешно убеждение/. Наистина с второто секцио понесох по-леко следоперативния период, но въпреки това предпочитам да родя отново по естествен път.  Спокойна съм, защото няма да се опитат да ме форсират с окситоцин, а естествените контракции при раждане съвсем ме са така болезнени, както предизвиканите /това съм го изпитала лично/.
А що се отнася до наистина несравнимите и незабравими първи мигове с бебето, майките, раждащи със секцио съвсем не са лишени от тях /стига да е възможна спинална анестезия и разбира се да я изберат/.  Hug Ти и двата пъти ли роди със секцио? От поста ти останах с впечатление, че си родила секцио с пълна упойка. Пожелавам ти следващият път да чуеш първия плач на своето бебе. Да го видиш, докато е още свързано с теб с пъпната връв. И да го гушнеш блажено и в пълно съзнание.
Виж целия пост
# 253
Нещо интересно на което попаднах случайно: http://www.9m-bg.com/?p=cat_inner&sub=&id=3063
Интересно ми стана
„Принципът, известен като „trial of labour” („опит за усилие”), вече е отхвърлен от съвременната медицина”, твърди лекарката.
това доколкото знам е опит за нормално раждане?, дали е отхвърлен, че нещо нямам спомени да е отхвърлен като събирах информация за моето newsm78
Обаче браво за това изказване:
„Слабият акушер-гинеколог предпочита секциото”
щом и специалист го  казва вече открито!

spasdidi, ще видиш как е на следващия преглед и може вече да не е така  Peace
2 пъти отзад може да мине напрмер ето така "==)" - опитах се нагледно да го покажа Laughing

lili 7 честито и от мене и ще стискам палци   bouquet
Виж целия пост
# 254
lili 7,да и двата пъти родих секцио.И двата пъти с пълна упойка.Първото ми бе по желание,а второто ми бе натрапено заради първото и заради 3.900-килограмовия ми син.
Час преди да ме оперират изобщо не мислих за секцио,а само за това че съм готова и искам да родя естествено.Толкова бях уверена и толква вярвах,че ще успя,въпреки че всяка една акушерка която преминаваше през стаята ми казваше ти ще си ресекцио,без да ме погледнат имам ли показатели за това,а само от документите...Започнаха да ме подготвят-изследвания,групи и т.н....междувременно една циганка роди тежко пред мен,а акушерката постоянно викаше и хулеше,е тя и мангата си бе лигла,но все пак ми се отрази на адреналина.Все още никой не бе ме прегледал,а предоперативната ми подготовка течеше с пълна сила.Реших да се хвана като удавник за сламка,като си повикам моят доктор от ЖК(избор на екип)Той бе подробно запознат със бременността ми и желанието ми да родя вагинално и дори донякъде го подкрепяше.Оказа се че го подкрепя,но ако не го извършва той.Отзова се веднага,но категорично отхвърли да поеме риска за вагинално раждане.Изведнъж нагласите ми които градях 9 месеца за vbac се объркаха като омлет,завъртях се на 360,напрежението ме завладя,поглеждайки се в огледалото видях че горя,цялото ми лице бе червено...ръцете на петна..психиката ми  не издържа.Съгласих се.
Излизайки от операционна,пъвият човек който видях бе мъжът ми,който ме хвана за ръка и каза че бебето е страхотно и е добре.Това е моментът,който ще помня вечно.След това нищо нямаше значение,болката бе сладка,удовлетворението -пълно,дори изпитвах благодарност към доктора за успешния завършек.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия