
Красив сън
Преди да те срещна- нямах нищо!
И не исках нищо!...
Дори за любов не съм мислила-
бях се примирила....
По цели дни, уж нещо правя,
а всъщност блуждая...
Къде съм, какво точно правя-
май изобщо не зная...
Оплела съм се в абсурдна ситуация
на съвсем доброволна изолация...
Мислех си, че щом съм жива,
ми е достатъчно да съм щастлива...
Само че нямаше пламък
да гори, а само тлеене...
Нямаше в очите блясък,
а само вътрешно греене...
Примирена и съвсем унила,
в черупката си се бях свила...
Видях те и поисках...
Всичко поисках...
Към теб съм ненаситна...
Искам всичко да изпитам...
От всичко, по много...
Да остана без дъх и слово...
Към теб съм безпощадна...
Греба с пълни шепи и пия жадна...
Без остатък...До края...
Докато съвсем се замая...
Искам в чувството да се потопя,
в пламъка на любовта да изгоря...
За миг щастие с теб,
съм готова да страдам в самота дни наред!...
Един любовен миг да преживея,
съм съгласна сто години сама да живея!...
За един миг с теб- живота си давам!...
За да почна отново да се надявам...
Мечтая си за любов красива,
силна, изпепеляваща...
От която дъхът спира...
Емоция завладяваща...
Любов, която разтърсва...
Животът сякаш се прекъсва,
за да почне на чисто отначало...
Любов, на която отдаваш душа и тяло...
Която обсебва вниманието
и контролира съзнанието...
Любов, която идва с гръм и трясък
с цялото си очарование и блясък...
Попадаш във властта
на емоциите и страстта...
И нищо не е същото като преди...
Завладяват те мечти...
С нея е свързана всяка твоя мисъл
и животът ти накрая придобива смисъл...
Цял живот това съм искала...
Толкова е хубаво, че направо не е истина...
Чувам някакъв звън...
Май е време да се събудя от красивия си сън...
Колко пъти Еда му каза в съвсем прав текст, че много страда от тази ситуация, че той трябва да реши този проблем, но Харун така и нищо категорично не направи по въпроса- Ямур я обичала?!
Ето че накрая Едже посмя в очите на Еда и в лицето на Харун да каже, че са имали връзка с него- какво да си помисли Еда?!
Реакцията й беше съвсем разбираема и обяснима!

и си чакам фрагмана, че вече не ме свърта от любопитство
- как ще дочакам вечерта, не знам! 