Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 7

aleynam,

дано не те притесня с този пост, но ако в ника ти се съдържа името ти, да знаеш ужасно харесвам името Алейна, звучи прекрасно. Диляра също ми харесва, но не колкото първото.

И още един път казвам носителят краси името си и всичко е много относително.

peregrin

t1n43t0 Тинче ,в опциите в личния ти профил можеш да си смениш никът с нещо по-четливо,само предложение! А относно спорът-не е спор,просто размяна на мнения.И мисля всеки би се съгласил,че няма значение де факто как са ни наричали,след като де юре сме били роби.Това между другото.Оставам си на моята позиция,но  с ужас си мисля какво ли още пише в  преиначената ни история в новите учебници...


Kordelia Разбира се,че можеш да се включиш с разсъжденията.По мои спомени Украйна е била като Косово за Сърбия и Македония за България,т.е. духовно средище на Руската империя.Та въпросът ми е свързан с това,дали  съм права и значи ли това,че все пак Роксолана е рускиня,нищо ,че е от украинската част?

Значи учителят си е предавал свободни съчинения или свои субективни виждания.
Аз също не писах, че сме били роби, но сме били рая, най-долния слой на обществото.

Да,вашия преподавател със сигурност е имал пристрастия.... Както и да е,хубаво е да се чете и странична литература,да речем руснаците по него време какво  знаят за България ,както и  Европа/не завзетата част от Османската империя/.Очевидно тогава информацията се е предавала за по-дълъг срок,но все пак при желание-новините са стигали,където трябва.Сега е нужен само един клик и чичко гугъл ще даде всичко от себе си!

Аз в другата тема бях пуснала интервю с Елиф Шафак, една от най-известните турски писателки, твърде образована, получила възпитанието и образованието си на запад. Та от тази гледна точка тя може да погледне турската народопсихология отвън и отвътре и да си каже мнението.

 [/b]

Наскоро британското списание „Икономист“ определи Елиф Шафак като най-сериозният конкурент на вече популярния турски писател Орхан Памук. Шафак е родена в Страсбург, но отгледана в Испания, майка и е един от първите турски дипломати жени. Книгите и описват с доста хумор Турция, както и съдбата на различни малцинства - евреи, изгонени от Испания и намерили прием в отоманската империя, арменци, живеещи в Турция, и т.н. Шафак освен това преподава в университета в Аризона, САЩ.

Много турци празнуваха на улицата поканата за започване на преговори с ЕС през декември миналата година; предполагам, такова е било и настроението миналата седмица. Такова отношение обаче нямаше никъде в Източна Европа. Как ще обясните тези различия?

- Мнозинството от турското население е открито в полза на членството в ЕС и това не е нещо ново - винаги е било така. Модернизацията и възприемането на западния начин на живот в Турция започва през XVIII век, ускорява се през XIX век и кристализира през XX век. Преобладаващата част от турците се виждат като част от Европа, повечето от тях се чувстват значително по-свързани с Европа, отколкото с Близкия изток. Това е и причината за чувството на разочарование, когато в някои части на Европа не се гледа на Турция като на част от нея. Усещането е като да си отхвърлен от някого, в когото си влюбен. Когато турците казват „обичам те“ на Европа и това не означава нищо за възлюбената, много турци се чувстват обидени.

Смятате ли, че думите на Жак Ширак за нуждата от културна революция в Турция предизвикаха шок в Турция? Имам приятели - български турци при това, които са крайно скептични по въпроса за присъединяването на Турция в ЕС, тъй като те смятат, че Турция е един друг свят, който просто не може да се промени.

- Въпросът за присъединяването на Турция в ЕС е свързан по един интересен начин с колективната памет и амнезия. Турция се модернизира, като се отдалечи възможно най-бързо и радикално от миналото си. Ние сме нация, обсебена от амнезия. Мнозинството от турците не знаят много за историята си и не изпитват нужда да знаят. Много от тях вярват, че отоманската империя е била справедлива, мирна система, която е позволявала на всяко малцинство да практикува свободно религията си. Винаги четем историята през призмата на официалната гледна точка.
Например ние, турците, сме учени в училище, че „османците били обичани и зачитани от нациите, които управлявали. Системата на милета е била една справедлива система, която позволявала на всяко религиозно малцинство да запази и практикува религията си, стига да се плащат данъци“. Запасени с подобна увереност, за много от нас е шокиращо да узнаем, че децата на тези нации може да имат друг спомен от нашето общо минало, различно и обидно. Например за нас системата девширме позволявала на децата от бедните немюсюлмански семейства да се изкачат по социалната стълбица и дори да стигнат до поста велик везир. За нациите, над които отоманците са властвали, обаче това е система, която е отнемала децата им с цел единствено да ги асимилира и ислямизира.
Така че турците са като цяло хора, които гледат към бъдещето, докато някои европейци са точно обратното. Те имат дълбока и закостеняла памет. Дори завоюването на Виена от османците е част от тяхната памет - Турция винаги е била съдена по миналото си.
Да се твърди, че Турция не може да се промени, е пристрастно твърдение, което отказва да се вгледа по-близо в страната. Това е много динамично общество, което се промени радикално през последните 50 години и има потенциал за още по-големи реформи. Много често не се отчита, че турското гражданско общество е изключително хетерогенно, изпълнено с различни гласове, конфликтни и в същото време съжителстващи заедно. Както показа последната Арменска конференция (първоначално турският съд на два пъти забрани провеждането на конференция, но накрая тя се състоя в университета „Билги“ под постоянни протести, които твърдяха, че арменският геноцид е международна фалшификация - бел. ред.), турското гражданско общество в никакъв случай не е черно-бяло.

Някои европейски анализатори подозират, че е възможно Турция да се откаже от членство в ЕС в хода на преговорите, които вероятно ще продължат 10 - 15 години. Вие мислите ли, че обикновените хора ща бъдат разочаровани да чакат така дълго?

- Всичко зависи от властовата динамика между две течения. Няма сблъсък на цивилизацията между Турция и ЕС или между Изтока и Запада. Има сблъсък на мнения както между отделните страни, така и във всяка една страна. От едната страна са тези, които смятат, че нямат нужда, ако не и че са по-добри от други хора. Те искат да живеят само с такива хора, които са досущ като тях - хора, които изповядват същата религия, имат същия произход и същите перспективи. Те имат малка вяра в „чуждите“. От другата страна са тези, които смятат, че сме зависими един от друг финансово, културно и социално; че няма място за национализъм, че има само непрекъснат процес на вземане и даване. Измежду първите са религиозните консерватори и националисти, сред вторите са космополитите и либералите. Сблъсъкът не е между нации, а между разбирания.
Подобен сблъсък протича в Турция между тези, които са ориентирани към държавата, и тези, които са ориентирани към гражданското общество. Привързаността към държавно организираното общество прорязва дълбоко Турция. Тя може да спомогне за формирането на извратени съюзи между военнослужещи, консервативни бюрократи и дипломати, ултранационалните „Сиви вълци“. Ултралеви, кемалисти и някои ислямисти. В миналото трите последователни военни преврата, както и отделните нелегални действия на националистически паравоенни групировки са легитимирани в името на „защитата на държавните интереси“. Ориентираните към гражданското общество са тези, които се отнася положително към въпроси като намаляване на ролята на военните, на държавната машина и увеличаване на космополитното, мултикултурната, мултиетническата структура на турската история и бъдеще. Именно това второто течение предизвиква по-нататъшни социални и политически трансформации в Турция и именно в него инвестираме ние, турските интелектуалци.

Има ли голям разрив между елита и обикновените хора? Изумен съм колко проевропейски е турският бизнес елит, но не съм съвсем сигурен за обикновения собственик на магазин например. В България например някои хора се страхуват, че ще бъдат третирани като граждани, втора ръка.

- Модернизацията на Турция винаги е била провеждана „отгоре“. Това е и причината политическият и културният елит винаги да е бил движещата сила в обществото. Но колкото до членството в ЕС, съществува също така широка подкрепа и сред средната и ниската класа. Партията на власт редовно провежда проучвания, които винаги показват, че нейните поддръжници в преобладаващата си част подкрепят турското членство в ЕС. Значението на тези проучвания идва от това, че електоратът на Партията на справедливостта и развитието е често по-консервативно и традиционалистки настроен.

Много турци често казва - нека да го направим по европейски. Какво означава този израз - че не се чувстват европейци или че имат комплекс за малоценност? Между другото същият израз съществува и в България.

- Ние имаме две концепции - алатурка и алафранга. Първата е за традиционния подход, втората е за европейския. Обикновено турците предпочитат втория. Винаги сме се чувствали по-близо до европейците и винаги сме искали да им докажем, че сме част от тях. Турците знаят малко за персийската или арабската култура. Ние сме толкова близки, ние сме част един от друг, но ние напълно сме обърнали гръб на мюсюлманския Близък изток и гледаме на тях като на низши. Турският културен елит винаги е бил западно ориентиран и е предпочитал да е по френски вместо по турски.

Беше ми много интересно да видя как една турска жена влиза в кожата на една арменка. Защо според вас е толкова трудно за Турция да признае за кланетата през 1915? И защо вие не се страхувате да говорите за това? Не се ли страхувате от съдбата на Орхан Памук? (Писателят бе обвинен в обида към турския национален характер заради изказване, че Турция е избила един милион арменци и 30 хил. кюрди. Той може да получи наказание затвор до три години.)

- Да, новият ми роман е много критичен към сексистките, ксенофобските, националистическите настроения в турското общество.
Разбира се, че се страхувам, съвсем не съм много храбра личност. Обаче, като започна да пиша, изпитвам силата на писането, която не ми позволява да се страхувам. Не мисля как ще бъда приета, какво ще се случи и т.н. Единственото, което си мисля, е за разказа. Така че, когато пиша, съм смела, но когато свърша книгата, мога да започна да се страхувам.

Елиф Шафак ми е една любимите писателки, вече прочетох доста от нея, много колоритна и раздвижена личност, много интелигентна, изключително умна и прозорлива...

ето и една нейна презентация в TED, като я чета имам чувството, че тя е от моята порода.

http://www.vbox7.com/play:3f5b8290

Благодаря за интервюто на Е. Шафак. Много е интересно. Ще си го прочета внимателно и с кеф с утрешното кафе.