Веганството - да споделим опит (4)

Много интересни неща споделяте!
Ане, благодаря за рецептите
много си права за полуфабрикатите на Запад...и изобщо за онзи фалшив живот, които лъстеше и често съблазняваше......
Вери, вече си помогнала на съседката си.  Сега е  ред на нея самата.... защото така, както  човек сам си ще си помогне, никой не може ..... пък и нали знаеш за непоисканата помощ/добро.....
M_Nik,
има пълнички вегетарианци. Не познавам лично, но съм виждала.
покълнали бобови - леко бланширани са много вкусни

и с духа на спомените, ще си позволя да постна нещо, което ми прати приятелка/живееща вече и тя извън бг/, с която сме на сходна възраст.
извинявам се за офф-а........все може да е интересно на някой


Инвентарна книга на спомените.....

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат".
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
Да отключваш с ключа, както ти е на врата.
"На ти две лукчета, че нямам да ти върна."
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пепит".
Да пушиш в самолет.
Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зелечук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на 'ловим бримки.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".
Да познаваш мириса на "Кореком".
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.
Да носиш пръстенчета, направени от обвивката на бонбони Лакта.
Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните.
Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
Да ядеш луканка по празници.
Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е 'Тук магазините са пълни!', от което майка ти да умре от срам.
Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 след обяд до 9-10 вечерта.
Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!"
Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да ги търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у там.
и т.н

Ехеее! realist  , как ме върна назад във времето. Особено със спомена за писмата от руското другарче и захарната вода вместо гел 

ех , realist ,мило ми стана   

Много ми беше интересно да прочета тези спомени Точно описание на всичко отминало!
Май само мен не ме налягат такива носталгични мисли по старото време. Имам много хубави спомени от игрите навън с децата, на село при баба, въобще от живота ми като дете, но не и от самата система и от реалностите тогава. Помня как исках банани, а имаше само по Коледа. Помня корекомите на Албена и как гледах със зяпнала уста. Помня чичо ми, който беше нищо и никакъв шофьор на камион и ми носеше лъскави шоколади, за които и не можеше да се мечтае в БГ. Помня как майка ми беше купила два номера вълнени панталони, защото не знаела кога ще пуснат пак. Как ги мразех тези грозни панталони! Всичко ставаше с връзки, всеки трябваше да бъде в стадото.
Харесвам връщането към земята, към ценностите, към домашната храна, но комунизмът и всичко свързано с него въобще не ми допада.

За килограмите аз си признавам, че ако не внимавам и качвам. Сигурно след десетина годинки ще съм  закръглена. Няма значение дали съм на веге храна или месо. На месо по-бързо се затлачвам. Общо взето ми се иска да бъда по-слаба отколкото съм Според мен качването зависи от хормони, метаболизъм, може би и правилно разпределение на хранененията.

Питах едни индийци защо не ядат чесън и лук. Всъщност няма такова нещо, ядат се и двете. Тези, които не ядат, изповядват някаква религия и не ядат нищо, растящо под земята.

Ех, Реалист, това съм го чела, но пак мило ми стана.
Дъвката я оцветявахме с цветните графитчета на моливите.
Нас най-редовно ни пращаха да събираме жълъди. И хербарии правихме. Пък аз бях звеневи, голяма гордост.  
Подвързвахме и учебници и тетрадки. 

Аз носталгия към комунизма/социализма нямам. А към по-простите и лесни неща по онова време. Всъщност не знам колко е било лесно (на мен така ми изглеждаше). Писала съм на едно друго място и за баща ми и за дядо ми по време на социализма.

Солей, аз си имам една приятелка индийка (грубо казано), един магазин до нас. И тя също ми е казвала, че си ядат лук и чесън. Онзи ден си купих една подправка за'атар.

Ех, какви мили спомени, за мен са свързани точно с детството (а какъв е бил режима ми остава на много заден план) 

Soleil*,  а самите индийци и храненето им, как ти се струват?

Вери, точно тези индийски/китайски/арабски магазинчета ви обожавам (хвалех ги тук и преди). Освен страхотни подправки, имат и пестил, оризови кори, водорасли, гхи, леща, булгур, бакла, сушени плодове (фурмите са супер)... и разни дрехи от чист памук 

Да се успокоя за дебелинката значи...
Онда, давай смело съвети! Аз си знам, че хляб и сладко не трябва да ям, също много зеленчуци и го спазвам вече (- 2 кг за 1 месец), но май не е достатъчно 

По-скоро всичко що е бяло да се махне - бяла захар, бяло брашно, бял ориз/да не изпадам в крайности ама и кафявата захар си е до модел, и за възрастен индивид си е излишна/
По-напред в темата дискутирахме сладка - тези от сини сливи и шипки са ок -  примерно върху хляб от Слънце и луна, или още по-добре собственоръчно приготвен такъв. Или палачинки с типово брашно. Не съм по крайностите, наясно съм че много хора просто имат нужда от нещо сладко - добър вариант са изсушените плодове - например боровинките ми харесват, има и фурми и смокини, кайсии, за всеки вкус.
А и всеки си е уникален и индувидуален организъм, най-доброто тегло е оптималното - когато се чувстаме в кожата си, когато сме витални, с 2 думи ни е добре.
Преди години много злоупотребявах/леле как звучи/ с кока-кола и разни тем подобни бутилирани газирани гадости, докато, сама не проумях каква гадост си пийвам/от чист мързел, ту си носех любими чайчета, ту ме домързяваше/. При мен основен проблем е, че съм като жаба, все нещо ми се допийва, а истината е във... водата , ама нали все гледаме да сме като другите, докато един ден осъзнаем, че е трудно да ходиш в обувки на ток номер 36, като всъщност, носиш номер 40, и обувката е... кец. Примерно. Та на мен газираното ми бе лепнало едни излишъци, ама около мен близките не вярват, искат сложна диета .

Друго, само да се приемем и харесаме, и се задвижва всичко. Имах един колега/активно се занимава с йога и разни др. източни бойни изкуства, ох не им знам подробно имената...а и чигун г-ка водеше/, та той казваше, че напълняването при вегетарианците е от чувстителността, и е вид бягство. И е по-добре няколко кг в повече, отколкото сериозно заболяване от притеснение.
От разделното хранене най ми допада правилото за плодовете - до 30мин, преди хранене, и за банан 45 мин., преди друго/ако въобще сте гладни след плодове/. И понеже обичам да опростявам живота и деня, най-добре е закуската да е плод, да не се мисли чак толкова, кога, какво, да няма затормозяване. По спортна медицина, като изучавахме, ме бе втрещило правилото за изчисляване на килокалории/килоджаули/ . Направо - цял ден с един калкулатор и калкулираш, е ми то всички да завършат по една счетоводна програма...

Идвам да си похваля палачинките   Фантастични станаха!!! Тънки, гъвкави, лесни за навиване и много вкусни без нищо да им маже човек Правих ги със соево мляко този път и съм сигурна, че то е причината (с овесено и оризово далеч нямах този успех...). Рецептата ми е абсолютно на око и май сложих една идея повече мазнина отколкото трябваше, но пък ги правих на сух тиган

- соеве мляко
- пресято пълнозърнест обрашно (отделих едрите частици така)
- кокосово масло
- щипка сол,
- лъжичка кафява захар
- 2 щипки канела (за баланс на захарта)

Ползвах си миксер каната от робота, че с нея хем се бърка чудесно такава смес (една идея по-редичка от стандартната за палачинки), хем после много удобно се налива в тигана. Правих ги тънки, както ги правят по уличните сергии през лятото. По-добро се получават ако чинията с готовите палачинки се покрива с нещо като капак - леко е задушават и стават още по-меки и гивкави. Следващият път ще прескоча захарта обаче, за да може и в солен варинт да се ползват (т.е. с някакъв пастет).

Ох, изчетох ви на един дъх и така ме преселвате в различни светове като чета всяка една от вас, мн интересни теми подхващате
За килата- не ми се коментира-прасе и половина, цял живот се лутам по диети-писнА ми живота, както казва една позната ма на мен нито ми е писнал, обичам го тоя живот, опитвам се да обичам и себе си, ма не знам дали ми се получава Иначе още се опитвам да насмогна с рецепти и линкове, ама...засега не съм много напред майка ми си купила семки да прави сирене и ми даде да опитвам някаква овесена питка, ама така и не стигнах до нея ма тя и леко глетавка беше, абе жената опитва, мен по ме мързи, може би съм по за неща дето не се готвят
някой горе спомена газирано, аз никога не съм била някакъв фен така, ама и до днес като видя хора да пият по два литра кола на ден кво да кажа...
та така, продължавам да ви чета и изучавам,ч е има темрини, храни и изобщо моменти, дето са ми тъмна  индия а уж нали така все чета за здравословното, ма човек не може всичко да знае

Мег, някъде преди време попадах на твоя рецепта на елдени кюфтенца, но сега не мога да я намеря, имаш ли линк под ръка? 

Кюфтенцата от елда търпят промяна в рецептата всеки път според това какво има налично освен еладата 
Но основното е това:
- накисната за няколко часа кафява елда (т.е. печена, украинска).
- настъргани/накълцани в робот на ситно моркови
- сварена червена леща (или каквото друго бобово и скотвено има - с нахут и с боб също се получава супер, но червената леща е иделна, ако няма друго бобово вече сварено)
- подправки - червен пипер, кимион, кориандър, чубрица, магданоз, сол, черен пипер...
- накълзан зелен или стар лук
- мазнина според предпочитанията

Всичко без лука се пасира, лука се прибява и само се разбърква в сместа. А тя трябва да е приблизително с консистенцията на стандартна кайма. Кюфтенцата се оформят на ръка, тип "за скара" , т.е плоски, нареждат се върху хартия за печене на решетката на фурната и се пекат с вентилатор на 170 С за 30-40 мин.

Meg, thanx. За палачинките. 2 пъти чета, че са с кокосово мляко , я то било кокосово масло...
Ще пробвам - все се чудех за пълнозърнесто дали е ок, явно с пресяване ще стане.
Да, вярно е че след захлупване са по-мекички.

BaBy, по-важно е да имаш чувство за хумор!

Днес правих една измислена лазаня - био пълнозърнеста лазаня, спанак-задушен с моркови, лук, червена чушка, дом. сок, разни подправки на око. Всичко подредено в малка квадратна тип йена. За около 35-40 мин. на 200 градуса. 
Лека нощ

Ох, наваксах и аз най-накрая с последните странички.
Тъкмо да се включа по някой въпрос и то докато го направя - темата се измести в друга посока.

Исках да кажа, че в началото, когато спрях млечните, аз се насилвах да ям неща, които не ми харесват - например суровия смлян сусам. В момента такова нещо не може да ми се случи. Първо, защото го намирам за чисто насилие спрямо организма, а нито едно насилие не може да бъде полезно. И второ, защото съм сигурна, че всяко "гадно" нещо може да бъде направено вкусно по съответен начин - дали смесено с друго, за да му се замаскира или промени вкуса, дали овкусено, има толкова варианти...Сусам вече обожавам пасиран с малко фурми, кокосово масло и вода. Става едно невероятно вкусно кремче, може да се яде така, а може и да се маже на нещо...

И за усвояването си мислех тия дни, по повод това, което сте коментирали.
За мене винаги са били важни три основни неща:
- първо и основно - дали храната, която се поема, е присъща за човека, дали е свойствена за него, защото ако не е - то тогава трудно може да се усвои и извлече каквото и да е било от нея
- след това - началото на процеса на храносмилане - основно в устата - тоест - дъвченето:)
Всичките процеси, които се извършват там са от голяма важност за правилното усвояване по-нататък - и механичното раздробяване и смилане чрез зъбите и химичното разлагане чрез слюнката.
- и третото важно, което всъщност май вие коментирахте - организмът да притежава в достатъчно количество необходимите вещества и елементи за усвояване на попадналото в него.

А като говорихме за Б12 и липсата му се сетих нещо друго - понякога, дори когато човек има някаква липса, докато не разбере за нея не е толкова страшно някак положението. Обаче веднъж разбрал, че има "липса", дефицит, тоест - ще има проблеми и така нататък - и нещата изведнъж се влошават, като че ли точно, за да се демонстрира с пълна сила липсата. Тоест - умственото "подпомагане" също е налице от момента, в който разбереш, че нещо ти липсва.

Мег, колко пъти пробвах тия кюфтенца - все се разпадат. 
Не знам кое ги държи при вас, че така добре се получават.
Всичко изпълнявам едно към едно.

Лека нощ на всички от мене!

P.S. Някой притеснява ли се от новините около радиацията? И какво ще стане с цялото земеделие - плодовете и зеленчуците...

Ми аз не се.
Имам много питанки и чуденки, съмнения, размисли...Имаме и един Чернобил, когато се криеше истината, а ние си хапвахма и месо и яйца и мляко, без никакви превенции. Вчера си говорихме с един японец. Мисля, че истерията е в повечко. Ето ти нова пазарна ниша за пречистващи средства, био, мио, еко, меко храни и добавки. Тия дни гледах сайта, от където си поръчваме разни неща. Зеолитът, нансен йодин и подобни бяха изчерпани.