Тролски PR ( не е пръц ) 2

Да ви разкажа как „малката порта” спечели прякора си. „Порта” идва от „портя”, държа да отбележа.
Та дребка по онова време беше сладка почти 3-годишна къдрокоса феичка. А тати заплашваше всеки момент да стане на 41. И тъй като 40 не се празнувало, реших да го изненадам и да му направя парти-изненада за 41-ия рожден ден. И така уговорихме се с него, че вече доста сме попораснали и какво толкова има да му празнуваме рождения ден, просто ще излезем да се почерпим четиримата на ресторант вечерта. И докато той тънеше в неведение аз поканих една спретната тълпичка в ресторанта, запазих маса, поръчах торта. В деня на голямото събитие отидохме по обяд с дребосъчка да вземем тортата и да я занесем в ресторанта. През цялото време аз обяснявам, че това е тайна, че нищо няма да казваме на тати, че той ще се изненада довечера в ресторанта и ще каже „Ауууууууу” и други такива. Намилам аз безспир рефрена за тайната, а тя се съгласява с мен, кима и изглежда всичко разбира. Следобеда, докато текат последните приготовления тати извежда до люлките дребка, а аз оставам вкъщи. След половин час той ми се обажда и се тресе от смях. Оказа се, че дребосъчка му е изиграла няколко пъти етюда с „нищо няма да казваме на тати, ни-що! Той ще се изненада от тортата”.
 По едно време той се заслушал и я попитал – Каква торта, аз нямам торта?
А, имаш – казала дребка – ние я занесохме с мама в ресторанта. Обаче няма да казваме на тати ни-що! – тук следва размахано отрицаващо показалче – това е тайна! – завършила тя.
Та така. Дребната има уши на невероятни места се оказа в последствие и аз вече няма ни-що! да коментирам в нейно присъствие, та да ми е мирна главата.

Прекрасна тема, търкалях се от смях и четях на колегите в офиса някои от бисерите.

 

Да са ви живи и здрави малките тролове!

И моето тролче е едно устато
В момента е на 5, но ръси бисери откакто е проговорил.
Беше на 3 когато прабаба му нещо му се кара и го гледаше изпод вежди - хлапето се обърна посочи я с пръстче и каза "Не ме глегай така лошо"
Сега е на гости при родителите ми -обаждам се да го чуя и го питам как си - и той "Как да съм, тука само ме карат да работя и не мога да си почина.Цял ден работя.Много съм уморен"
Голямата работа е да изхвърли една хартийка в кофата за боклук.
Отишъл в съседите/които са ни и роднини/ и казал "баба не ми дава да идвам у вас", а такова нещо естествено няма.
И още много изцепки е имал.
Няма да забравя пак когато беше на 3 се разболя и майка ми дойде да го гледа, че нямаше как да отсъствам от работа. Нещо не я беше слушал и майка ми му казала, че си тръгва и си взела куфара уж, че тръгва.Хлапето вместо да се трогне и казало "бабо забрави си дамската чанта"

Това ми припомни за сина на  приятелка. Аз работя в хранителния магазин на село. В съседната сграда е медицинския пункт. Малкия е на 2,5 и за да стигне до тезгяха, трябва да стъпи на касетка. Та влиза той, а родителите му се бавят нещо. Той се качва на касетката, подпира се на тезгяха и пуска една тежка въздишка.
- Какво става Ванко? - питам
- Ооооох ходих пи доктоа.
- Защо?
- Бои ми гъбъ.
- Защо бе миличък?
- Купах пъпъжаните (патлажаните, които техните отглеждат на полето)
- Ти ли копа? А майка ти и баща ти какво правеха?
- Спът в коата, само аз купах.
И всичко това с абсолютно сериозна физиономия и тон - направо си вярваше.

"Тате е майстор, а мама е хлебарка" (защото правя домашен хляб) 

Ох, сега се сетих племенницата ми какво изтърси на прабаба си, докато учеше в училище за еволюцията на човека. "Бабо Лено, ти помниш ли като си била маймуна?"

Сетих се за изцепка на единия синковец.
Съботна сутрин след банкетче. Влиза при мен в стаята с думите "Мамо, тази сутрин кафенце ли да ти пусна или искаш биричка?" А алкохол не че не ме е виждал да пия, но никога сутрин.

Знае как се лекува махмурлук.

Синковецът, 3 г., изкара почти цяло лято при баба си на село. Та при едно от ходенията до магазина, се изцепил пред продавачката:
 - Ох, да си ходя в София, че да си почина малко. Тук ме скъсват от работа... 

И това за баба си, която толкова го глези, че ако можеше - щеше и храната да му сдъвква, да не си хаби зъбите внучето

 Племенницата ми в ресторант, обяви на всеослушание - "Вие нищо , нищо не ми давате да ям" - по повод забраната на родителите и да си поръча следолед, преди да е обядвала.
 Същата към мен - "Ти никога нищо не ми купуваш" . Явно съм отказала да задоволя някой каприз