Домашно насилие - Тема №2

Здравейте, искам да попитам дали като подам молба в Съда за домашо насилие, ще имам нужда от адвокат след това?Онзи ден като ходих в полицията да подавам жалба, полицайката ми каза, че не е лошо и в съда да подам молба и че нищо не се плаща за това. Не мога да си позволя хонорар на адвокат, защото делото по развода вече приключва и след него и без това съм финансово затруднена. Консултирах се с един-двама адвокати, но като ми "сервираха" някаква сума от 700 лева за водене на делото и...... 
Кажете от вашия опит има ли смисъл изобщо да се заемам с това? Нямам медицинско, защото "моя" пердаши професионално и синини не ми останаха, въпреки че доста ме удря и блъска. Изобщо ако може накратко някой дами опише процедурата каква е, защото изчетох закона, но много ясно не ми стана. Доколкото разбирам, трябва да отида в Окръжния съд и там да подам молба и декларация, образци, на които си намерих. Свидетели нямам, освен детето, което е на 6 години, така че няма как да ми е свидетел. Медицинско не си извадих, за което сега ме е яд, защото можеше поне да опишат емоционалното ми състояние след случката. 
Моля Ви, за някакви съвети. Не искам пак да ми посегне, а се налага за сега да остана там, защото решението още не е влязло в сила. Но в никакъв случай не смятам да оставя нещата така.

     red_devil, полицията може само да го предупреди.
     Съдът издава заповед за защита и заповед за незабавна защита, и е добре молбата да бъде написана от адвокат още преди да я подадеш. Няма смисъл да се захващаш, само в случай, че от акта на насилие е минал повече от месец. Във всеки друг случай си струва.
     Процедурата накратко е следната: изготвя де молба по ЗЗДН до районния съд по твоя постоянен адрес. Към нея се прилага декларацията по чл. 9, ал. 3. Актът на насилие можеш да докажеш и със свидетелски показания, не е задължително да имаш медицинско.
     Ако все пак решиш да се пробваш сама, поискай задължително незабавна защита, до влизане на решението в сила и поискай съдът да го отстрани от жилището.
    

А дали някой може да ми препоръча адвокат, който само да ми помогне с молбата на някаква прилична цена. Защото за мен 700 лева са прекалено много. Освен това аз не искам да го отстраняват него от жилището, а да мога да си отида в моето с детето. Моята адвокатка ми предложи да заведем дело за домашно насилие, но това са допълнителни разходи, които не мога да си позволя. А не ми е удобно да я помоля да ми напише само молбата... Само да кажа, че става въпрос за София.

red_devil , това са цитати от темата.

      Насилието  особено  осъзнато   псих,  със  заплахи   и   системен   тормоз  целящ   да  те  изкара  от  равновесие  е  нещо   неописуемо  !  Само   човек  преживял  го  разбира  .  Аз   сега  го  изживявам  ,  не  съм  мислила  дори....,  че  мога  да   стигна  до  тук .
   Освен  жестоките  заплахи  - как  ще   те   изселят   с  детето  ти  ,   ще  те   смачкат  ,  че    са  монтирали  камери  у  дома  ти  да  те  наблюдават  ,  че   ще  се   срещаш  с   приятели   само   след  като   поискаш  разрешение  ,  тропане  ,   блъскане  по   вратата  ....заплахи   за   майка  ти  ,  сем.  ти   Няма   такъв  ужас  -  страхувам  се  боклука  да  си   хвърля  . 
      Знам  вече  какво   е  ужас  ! Не   ми   го   говорете  ,  че  това  може  жена  на  мъж  да   го  причини  -  няма  начин  и  на  никой  не  го   пожелавам  !

Аз не мисля, че има рязка граница между психическо насилие между жени и мъже.
Жените са по - уязвими защото се засягат най- често децата.
При физическо насилие има разлика между жени и мъже, въпреки, че и жените могат да бъдат доста жестоки.

Може, може. Към всичко, което си изброила, жената (виждала съм и съм запозната с такъв случай лично) прибавя и заплахи за поставяне на бомба в автомобила. + Системно физическо насилие, с последващи синини, лишаване от храна - казва му се "Ще ядеш, когато и ако аз кажа" ... За другите подробности не ми се разказва.

За физическо насилие не съм убедена, въпреки, че жените могат да бъдат много по- жестоки от мъжете.
За психическо насилие съм убедена, че превеса е на жените / стига да искат и да могат/.
Жените са много по- изобретателни, а и инстинктите им са по- силни.

       Макар и единствен случай, едно от първите дела за домашно насилие, с които за запознах беше срещу жена. Мъжът го спечели. Тормозът беше и психически и физически. "Дамата" имала навика да посреща мъжа си с най-различни битови предмети, любезно подадени му през терасата на втория етаж. Един капак от тенджера доста сериозно го беше ударил.

Всякакви случаи има.Родителите ми се разведоха по взаимно съгласие,но,ако бяхме стигнали до дело по ЗЗДН,всяка от страните щеше да може да докаже,че спрямо нея е прилагано физическо и психическо насилие.Лудостта,до която могат да бъдат докарани хората,не познава граници.

Здравейте ! Да споделя и аз  Живея с мъжът ми от 3 години, имаме бебенце на 3 месеца.Проблемите ни започнаха много отдавна.Караници, викове и първия удар... Извиняваше се , молеше ме, аз тъпата взех, че простих  Отдадох го на разликата в годините и на факта, че е бивш спортист и има изначало агресия в себе си.За тези 3 години се е случвало около 10 ужасни скандала в който ми е посягал с оправданието, че го изкарвам извън контрол и го прави за да ме "възпита" един вид.Дори сега когато пиша пак се чувствам виновна, че с нещо може би съмго провокирала.никога не ме е удрял как да кажа... изненадващо.Това се е случвало след дълги и тежки скандали и обикновено съм предусещала кога ще стане, но пусто му когато съм толкова наранена и обидена, просто не мога да си замълча.Напоследък положението у дома е нетърпимо.постоянно е сърдит за нещо, отправя ми критики, намира ми кусури за всичко, без значение колко съм се постарала.не ми обръща внимание, по цял ден е на компютъра, гледа телевизия и чете вестници.Много ми е самотно ... има моменти в които толкова силно искам някой да ме прегърне, без да говори, без да се изяснява - само да ме прегърне ...тъжно ми е че в тези моменти той проявява ужасно безразличие към мен и се опитва да ме възпитава с някакви спартански методи.Когато ме види насълзена нищо в него не трепва, а напротив започва да ми крещи още повече.казва ако не съм щастлива да си тръгвам...  С детето е прекрасен - нищо не му липсва, гушка го, целува го, къпем го и т.н Аз стоя отстрани и се чувствам излишна, сякаш единствено му трябвам за да гледам детето....аз също имам нужда от нежност и любов.Постоянно има някакви критерии на които да трябва да отговоря, за да съм добра съпруга и домакиня... убийствено е.Дори не мога да формулирам как се чувствам, текът ми сълзи, живея в ад.Според него всичко е ок, така било нормално и ако не ми харесва съм свободна да си  вървя.Знам какво ще ми кажат всички - да бягам, още повече той сам ме пуска.Живях без баща и знам какво е в понеделник на училище всички да разказват какво са правили с татко и къде ги е водил, знам какво е да се чудиш къде е татко и защо не идва да ме вижда.Исках друго за детето си и от мисълта, че ще живее без татко си ме боли хиляди пъти повече от ударите и шамарите.Но болката и обидата от тях си стои... чувствам се унизена и обидена.това е .. просто исках да споделя, нямам с кой да го направя.

Не се опитвам да ти давам съвет дали да останеш със съпруга си или да го напуснеш. Ти най-добре знаеш дали трябва да го направиш, защото всичко това, което споделяш преживяваш ти самата, затова и решението трябва да е изцяло твое.
Това, което искам да ти кажа и посъветвам е, да промениш мисленето си и нагласата си спрямо това, което съм подчертала от твоя пост. Точно там е твоята грешка, която ще ти причини доста неприятни последствия - за теб и детето ви. Опитай се да останеш по-спокойна и постепенно всичко ще ти се проясни, а от там и да успееш да вземеш най-разумното решение.   

Какво ще разказва твоето дете?
Всъщност нищо, но това което ще съхрани и  изгради в душата си...
Твоята болка, ако успееш да видиш това ще бъде нищо.

Няма да те обвинявам, че когато човек вижда характер с когото не може да живее е желателно да мисли по навреме.
При твоята ситуация ще трябва да си помислиш по- добре.
Насилниците спрямо съпругите си не винаги са насилници и спрямо децата си, но при всички случаи децата са потърпевши.

до SianaL: Не знам как ще се приеме в този форум, но мога да те посъветвам да отидете на семейни консултации. Ние ходихме в Анимус. Сега не се караме. Просто стреса наистина е голям. ако искаш да запазиш семейството си (и ако мъжа ти иска) пробвайте.

Защо да не пробва? Стига мъжа й да иска, но много се съмнявам.
Такива хора не осъзнават проблема.