Домашно насилие - Тема №2

  • 284 162
  • 1 478
# 300
Здравейте, искам да попитам дали като подам молба в Съда за домашо насилие, ще имам нужда от адвокат след това?Онзи ден като ходих в полицията да подавам жалба, полицайката ми каза, че не е лошо и в съда да подам молба и че нищо не се плаща за това. Не мога да си позволя хонорар на адвокат, защото делото по развода вече приключва и след него и без това съм финансово затруднена. Консултирах се с един-двама адвокати, но като ми "сервираха" някаква сума от 700 лева за водене на делото и......  Shocked
Кажете от вашия опит има ли смисъл изобщо да се заемам с това? Нямам медицинско, защото "моя" пердаши професионално и синини не ми останаха, въпреки че доста ме удря и блъска. Изобщо ако може накратко някой дами опише процедурата каква е, защото изчетох закона, но много ясно не ми стана. Доколкото разбирам, трябва да отида в Окръжния съд и там да подам молба и декларация, образци, на които си намерих. Свидетели нямам, освен детето, което е на 6 години, така че няма как да ми е свидетел. Медицинско не си извадих, за което сега ме е яд, защото можеше поне да опишат емоционалното ми състояние след случката.  Confused
Моля Ви, за някакви съвети. Не искам пак да ми посегне, а се налага за сега да остана там, защото решението още не е влязло в сила. Но в никакъв случай не смятам да оставя нещата така.
Виж целия пост
# 301
     red_devil, полицията може само да го предупреди.
     Съдът издава заповед за защита и заповед за незабавна защита, и е добре молбата да бъде написана от адвокат още преди да я подадеш. Няма смисъл да се захващаш, само в случай, че от акта на насилие е минал повече от месец. Във всеки друг случай си струва.
     Процедурата накратко е следната: изготвя де молба по ЗЗДН до районния съд по твоя постоянен адрес. Към нея се прилага декларацията по чл. 9, ал. 3. Актът на насилие можеш да докажеш и със свидетелски показания, не е задължително да имаш медицинско.
     Ако все пак решиш да се пробваш сама, поискай задължително незабавна защита, до влизане на решението в сила и поискай съдът да го отстрани от жилището.
    
Виж целия пост
# 302
А дали някой може да ми препоръча адвокат, който само да ми помогне с молбата на някаква прилична цена. Защото за мен 700 лева са прекалено много. Освен това аз не искам да го отстраняват него от жилището, а да мога да си отида в моето с детето. Моята адвокатка ми предложи да заведем дело за домашно насилие, но това са допълнителни разходи, които не мога да си позволя. А не ми е удобно да я помоля да ми напише само молбата... Embarassed Само да кажа, че става въпрос за София.
Виж целия пост
# 303
red_devil , това са цитати от темата.
Цитат
...Фондацията Анимус предлагат психологична помощ и правна помощ по телефона. Разговорите с техен психолог поне на мен ми помогнаха. В Центъра за Джендър изследвания можеш да разговаряш с психолог и адвокат и да ти дадат практичен и правен съвет как можеш да се справиш с проблема...
Цитат
...таксата за развод по взаимно съгласие е около 50лв. за съда от там на горе зависи от адвоката на колко си оценяват техният труд за хонорар. Има такива дето взимат и 300 и такива по 500лв. А за търсене на вина  някои взимат 500 други 700лв. Всичко зависи от адвоката и тук никой не може да каже...
Цитат
..разводите в Сф са м- у 500 и 700 лв ако е по вина, аз също се развеждам. Може да се разбереш на вноски с адвоката , иначе не е посилно - знам. Можеш да потърсиш и безпл консултация юридическа от фондациите , нека някой пусне линкове. Просто от теб зависди да започнеш отнякъде...
Цитат
...относно парите на мен досега ми е излязло около 20лв.за консулт с адвокатката,която мисля да наема по делото и около 5лв за документите който трябваше да си извадя!Каза ми хонорар 350лв,мин.тарифа,понеже ме пращат от Агенцията за защита от дом, насилие!
Виж целия пост
# 304
      Насилието  особено  осъзнато   псих,  със  заплахи   и   системен   тормоз  целящ   да  те  изкара  от  равновесие  е  нещо   неописуемо  !  Само   човек  преживял  го  разбира  .  Аз   сега  го  изживявам  ,  не  съм  мислила  дори....,  че  мога  да   стигна  до  тук .
   Освен  жестоките  заплахи  - как  ще   те   изселят   с  детето  ти  ,   ще  те   смачкат  ,  че    са  монтирали  камери  у  дома  ти  да  те  наблюдават  ,  че   ще  се   срещаш  с   приятели   само   след  като   поискаш  разрешение  ,  тропане  ,   блъскане  по   вратата  ....заплахи   за   майка  ти  ,  сем.  ти   Няма   такъв  ужас  -  страхувам  се  боклука  да  си   хвърля  . 
      Знам  вече  какво   е  ужас  ! Не   ми   го   говорете  ,  че  това  може  жена  на  мъж  да   го  причини  -  няма  начин  и  на  никой  не  го   пожелавам  !
Виж целия пост
# 305
Аз не мисля, че има рязка граница между психическо насилие между жени и мъже.
Жените са по - уязвими защото се засягат най- често децата.
При физическо насилие има разлика между жени и мъже, въпреки, че и жените могат да бъдат доста жестоки.
Виж целия пост
# 306
      Не   ми   го   говорете  ,  че  това  може  жена  на  мъж  да   го  причини  -  няма  начин 
Може, може. Към всичко, което си изброила, жената (виждала съм и съм запозната с такъв случай лично) прибавя и заплахи за поставяне на бомба в автомобила. + Системно физическо насилие, с последващи синини, лишаване от храна - казва му се "Ще ядеш, когато и ако аз кажа" ... За другите подробности не ми се разказва.
Виж целия пост
# 307
За физическо насилие не съм убедена, въпреки, че жените могат да бъдат много по- жестоки от мъжете.
За психическо насилие съм убедена, че превеса е на жените / стига да искат и да могат/.
Жените са много по- изобретателни, а и инстинктите им са по- силни.
Виж целия пост
# 308
       Макар и единствен случай, едно от първите дела за домашно насилие, с които за запознах беше срещу жена. Мъжът го спечели. Тормозът беше и психически и физически. "Дамата" имала навика да посреща мъжа си с най-различни битови предмети, любезно подадени му през терасата на втория етаж. Един капак от тенджера доста сериозно го беше ударил.
Виж целия пост
# 309
Всякакви случаи има.Родителите ми се разведоха по взаимно съгласие,но,ако бяхме стигнали до дело по ЗЗДН,всяка от страните щеше да може да докаже,че спрямо нея е прилагано физическо и психическо насилие.Лудостта,до която могат да бъдат докарани хората,не познава граници.
Виж целия пост
# 310
Здравейте ! Да споделя и аз  Cry Живея с мъжът ми от 3 години, имаме бебенце на 3 месеца.Проблемите ни започнаха много отдавна.Караници, викове и първия удар... Извиняваше се , молеше ме, аз тъпата взех, че простих  #2gunfire Отдадох го на разликата в годините и на факта, че е бивш спортист и има изначало агресия в себе си.За тези 3 години се е случвало около 10 ужасни скандала в който ми е посягал с оправданието, че го изкарвам извън контрол и го прави за да ме "възпита" един вид.Дори сега когато пиша пак се чувствам виновна, че с нещо може би съмго провокирала.никога не ме е удрял как да кажа... изненадващо.Това се е случвало след дълги и тежки скандали и обикновено съм предусещала кога ще стане, но пусто му когато съм толкова наранена и обидена, просто не мога да си замълча.Напоследък положението у дома е нетърпимо.постоянно е сърдит за нещо, отправя ми критики, намира ми кусури за всичко, без значение колко съм се постарала.не ми обръща внимание, по цял ден е на компютъра, гледа телевизия и чете вестници.Много ми е самотно ... има моменти в които толкова силно искам някой да ме прегърне, без да говори, без да се изяснява - само да ме прегърне ...тъжно ми е че в тези моменти той проявява ужасно безразличие към мен и се опитва да ме възпитава с някакви спартански методи.Когато ме види насълзена нищо в него не трепва, а напротив започва да ми крещи още повече.казва ако не съм щастлива да си тръгвам...  Confused С детето е прекрасен - нищо не му липсва, гушка го, целува го, къпем го и т.н Аз стоя отстрани и се чувствам излишна, сякаш единствено му трябвам за да гледам детето....аз също имам нужда от нежност и любов.Постоянно има някакви критерии на които да трябва да отговоря, за да съм добра съпруга и домакиня... убийствено е.Дори не мога да формулирам как се чувствам, текът ми сълзи, живея в ад.Според него всичко е ок, така било нормално и ако не ми харесва съм свободна да си  вървя.Знам какво ще ми кажат всички - да бягам, още повече той сам ме пуска.Живях без баща и знам какво е в понеделник на училище всички да разказват какво са правили с татко и къде ги е водил, знам какво е да се чудиш къде е татко и защо не идва да ме вижда.Исках друго за детето си и от мисълта, че ще живее без татко си ме боли хиляди пъти повече от ударите и шамарите.Но болката и обидата от тях си стои... чувствам се унизена и обидена.това е .. просто исках да споделя, нямам с кой да го направя.
Виж целия пост
# 311
Живях без баща и знам какво е в понеделник на училище всички да разказват какво са правили с татко и къде ги е водил, знам какво е да се чудиш къде е татко и защо не идва да ме вижда.Исках друго за детето си и от мисълта, че ще живее без татко си ме боли хиляди пъти повече от ударите и шамарите.
Не се опитвам да ти давам съвет дали да останеш със съпруга си или да го напуснеш. Ти най-добре знаеш дали трябва да го направиш, защото всичко това, което споделяш преживяваш ти самата, затова и решението трябва да е изцяло твое.
Това, което искам да ти кажа и посъветвам е, да промениш мисленето си и нагласата си спрямо това, което съм подчертала от твоя пост. Точно там е твоята грешка, която ще ти причини доста неприятни последствия - за теб и детето ви. Опитай се да останеш по-спокойна и постепенно всичко ще ти се проясни, а от там и да успееш да вземеш най-разумното решение.   bouquet
Виж целия пост
# 312
Живях без баща и знам какво е в понеделник на училище всички да разказват какво са правили с татко и къде ги е водил, знам какво е да се чудиш къде е татко и защо не идва да ме вижда.Исках друго за детето си и от мисълта, че ще живее без татко си ме боли хиляди пъти повече от ударите и шамарите.
Какво ще разказва твоето дете?
Всъщност нищо, но това което ще съхрани и  изгради в душата си...
Твоята болка, ако успееш да видиш това ще бъде нищо.

Няма да те обвинявам, че когато човек вижда характер с когото не може да живее е желателно да мисли по навреме.
При твоята ситуация ще трябва да си помислиш по- добре.
Насилниците спрямо съпругите си не винаги са насилници и спрямо децата си, но при всички случаи децата са потърпевши.
Виж целия пост
# 313
до SianaL: Не знам как ще се приеме в този форум, но мога да те посъветвам да отидете на семейни консултации. Ние ходихме в Анимус. Сега не се караме. Просто стреса наистина е голям. ако искаш да запазиш семейството си (и ако мъжа ти иска) пробвайте.
Виж целия пост
# 314
Защо да не пробва? Стига мъжа й да иска, но много се съмнявам.
Такива хора не осъзнават проблема.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия