Домашно насилие - Тема №2

  • 284 505
  • 1 478
# 825
bubeto80, какво значи не си в първа младост? Ако ника ти има нещо общо с набора, предполагам си на 31-32. Тогава е разцветът на жената.

Момичета това 80 ей така си го сложих на ника,иначе съм на 39г.  Grinning
Снощи за пореден път ми се каза, колко съм тъпа в сравнение с другите жени,които познавал и как за нищо не ставам и сега като остана сама,много му било интересно как ще се оправям,като заплатата ми е малка и нямало да ми стига за нищо  newsm78 newsm78
Аз му казах,че и в момента не ми дава никакви пари,така че да не ме мисли -а той каза: "нали плащам ток,вода,телефон, зареждам хладилника-какво повече искаш"  Shocked Shocked
Ц ц ц ц ц  еееееййй няма да ѝм дойде акъла на  тези мъже. В обществото ни така се е наложило мнението, че жената над 30 вече е състаряваща, че чак вече ние жените в БГ го вярваме това  newsm78 newsm78  #Crazy . Чак се ядосвам, а истината мили дами съвсем не е такава. Напротив да погледнем как се случват нещата в страните които са много по- развити от нашата и зобщо да се огледаме глобално- да погледнем целия сваят!!! Там жените започват своя " ЖИВОТ " от 25-27 години нагоре. До преди това са учели в училища, колежи и т.н. После започват работа и ѝм трябва година - две да се наложат там, след което чак започват да мислят за мъж и деца и.... дори да  са самотни майки, няма значение. Истината е, че там жениете уважават себе си. Божеее, какви съм ги виждала на 35 години с две деца, ама гадна , грозна , тъпа и ... познайте с мъж до нея ( ВТОРИ ИЛИ ТРЕТИ ) който я гледа в очите.....  Thinking Но всичко това идва о т възпитанието и от обществото в което се намираме. Не казвам, че в БГ няма свестни мъже които не робуват на ези глупости- напротив, има но са малко Simple Smile))
И какъв е извода, не се оставяйте да ви мачкат. Като толкова не ни харесват да не са ни взимали такива бре....
Аз от два- три дни изобщо не трая. Даже напротив. Онзи ден се изпокарахме за глупости и на мен като ми прекипе. Направо му казах да се маха от апартамента ... да гребе нанякъде а хем и техните ни бяха на гости. Ама не ми дреме вече. Чуха, че се караме даже като отидох в стаята при тях нарочно демостративно го напсувах на майка, и тя стои и ме гледа като вцепенена.... ама не ми пука. повече бъсма на никой няма да цепя  #2gunfire #2gunfire #2gunfire  #Cussing out
Виж целия пост
# 826
^ Да, тези приказки предполагам, че всички сме ги чували. Моят ми викаше "Виж се к'ва си, другите жени какви са, а пък ти ..." Нали че другите примерно са красиви, не знам какви си, а пък аз съм грозна, смотана, за нищо не ставам и т.н. Освен това много пъти ми е казвал мъдро-мъдро: "Аз нарочно се държа така с теб, за да станеш твърда като камък, да намразиш мъжете (??!??) и ако някой ден решиш да ме напуснеш, да си станала отвратителна и да се държиш гадно с мъжете, така никой няма да те изтърпи и накрая пак при мен ще дойдеш". Разбрахте ли сега колко умен мъж съм си била взела  Tired

Всички на това разчитат ... манипулират ни, че без тях сме едно нищо и по този начин ни сриват и самочувствие и достойнство и т.н.
Един ден, малко преди да успея да избягам, си казах "Майка ми би ли допуснала някой да се държи така с нея, това ли съм видяла в семейството си, на това ли съм научена?!"
И като ревнах, ама сигурно ревах 2 часа и някак си тогава ми дойде вътрешна смелост.

Като гледам сега, не съм станала отвратителна, нито с каменно сърце или другите му там простотии, ами точно обратното. Сегашният човек до мен дето има една дума на ръце ме носи (държа да подчертая - без някакви лиготии, все пак не съм някоя тъпа) и държи на мен, оценява ме и се държим нормално един с друг, ще се повторя, но няма ги тия вечни 5 часови разговори да се обясняваш за едно и също като латерна, няма го скачането и стряскането като го чуеш, че се прибира, няма го страхът да внимаваш във всеки един момент какво ще кажеш, че да не би великият бей да се ядоса и да те събори с ритниците ...

Много ви моля, тези които още не сте решили да избягате - НАПРАВЕТЕ ГО МОМЕНТАЛНО без никакъв страх. Ако трябва всяка една от нас, които сме вече свободни ще се виждаме всеки ден с вас, ще ви говорим, ще ви помагаме с каквото можем и така, но не сте сами !!!
Даваш ни много  ценни съвети  Hug
По поста ти предполагам че и ти си опатила със някой мърляк!!! ( Извинявам се за думите, но съм яхнала метлата ).   Hug
Повечето от жените се срамуваме от това, включително и аз. До скоро търсех вина в себе си, тъй като нямаше и ден в който да не ми се направи забележка за нещо.
Виж целия пост
# 827
Speedy..направо все едно мен описваш...стряскането,напрежението Simple Smileсега все едно съм се родила наново Simple Smile
Виж целия пост
# 828
Speedy..направо все едно мен описваш...стряскането,напрежението Simple Smileсега все едно съм се родила наново Simple Smile

Едно към едно е описано от Speedy и с мен, но за съжаление аз все още съм под напрежение и се стряскам -то не бяха заплахи ще ти изхвърля всички дрехи на боклука,ще сменя патрона на вратата да не можеш да влезеш,ще ти взема детето и т.н.
Отделно,че като се прибере и постоянно се започва-"това защо е тук,а не там","защо переш сега,а не изпра вчера","защо кашкавала е отрязан по този начин", "защо на тази блуза има леко ръбче,толкова ли не се научи да гладиш"  Close - и това го трая вече почти 10 години,но вече не се издържа,психиката ми е смазана просто  Cry Cry
Виж целия пост
# 829
Не знам как си издържала 10години,на мен след 3години какви ли не мисли са минавали...да го натровя,аз да се натровя...явно зависи от човека просто съм по лабилна.Пожелавам ти всичко да се нареди...след 10години представям си как ще се почувстваш.Детето на колко е?
Виж целия пост
# 830
Да, мъжете определено обичат да манипулират.
Относно домашното насилие, прави ми впечатление, когато жената е малтретирана и си мълчи, мъжът й тава още по-агресивен и слиен над нея - емоционално. Вижда, че съпругата му е стресирана, уплашена и той продължава с грубостите и обидите. Такива мъже, само в такава ситуация се чувстват силни. Избиват яко комплексите им.
Ако се погледнат отстрани, ще видят колко жалки и нищожни изглеждат, но.......
Виж целия пост
# 831
Права си,когато стоях срещу него силна,защото. не ме беше страх,някакси се научих да го контролирам страха и той не ми посегна,а беше много ядосан и беше неизбежно да ме събори на земята. След като видях,че вече не съм жертва жертва събрах снелост и заминах.Най-трудно е да се осъзнаеш,мислех се за виновна,за слаба,че нямах избор и с подкрепа от други жени като мен успях да приключа Simple Smile
Виж целия пост
# 832
Не знам как си издържала 10години,на мен след 3години какви ли не мисли са минавали...да го натровя,аз да се натровя...явно зависи от човека просто съм по лабилна.Пожелавам ти всичко да се нареди...след 10години представям си как ще се почувстваш.Детето на колко е?

Юле и аз не знам как съм го изтърпяла толкова време,но след всяка негова гадна постъпка,следваха хиляди извинения,молби,подаръци и т.н и аз нали го обичах прощавах,но сега откакто се появи и любовницата /за която писах в друг мой пост,нещата съвсем отидоха на зле  Simple Smile
Детето ми на есен ще е в първи клас,много ще ми е трудно,но дано се справя,а и като чета как повечето от Вас са попаднали след развода на "свестни" мъже,силно ми се иска и при мен да стане така,защото определено не заслужавах това,което ми се случи  Embarassed Embarassed
Виж целия пост
# 833
Много често първата реакция е уплахата, затвраянето в себе си, избягването на контакти дори и с близките, понижено самочувствие, нахлуване на лоши мисли в главата,......и  задължителното притеснение  какво ме чакак довечера. Съответно вечерта, след като господина се прибере от работа, гледа навъсено, а жената се мъчи всячески да му угоди. И тогава той си казва: да, стреснал съм я, уплашена е. Колко още бой ще изяде!..............И така ако господинчото не е в настроение започва отово скандал за най-малкото нещо и агресията му избива отново. Даже не гледа къде удря. Важното е да удари, да обиди и само така се чувства силен и велик.
Виж целия пост
# 834
ох, върнахте ме в лошите ми дни  Confused
спомних си какво е да не искаш да се прибираш и да се молиш да закъснее, че да не се виждате много много. Спомних си какво е да става сутрин (ама всяка божа сутрин!!!) намръщен и крив, да не казва едно "Добро утро", а твоя поздрав да игнорира с досада. Спомних си какво е да  се прибира и да не поздравява; да започва със злостните тиради в отговор на въпросът ми"как си, как ти беше деня". Като че ли съм го напсувала, а не съм показала загриженост или не съм се опитала да започна някакъв елементарен, приятен семеен разговор. Спомням си какво е да седиш кротко на масата и да вечеряш, без да си промълвите нито дума, а изведнъж да започне да псува, обижда, обвинява и крещи на теми, които са само в неговата глава и фантазия, а ти стоиш взепенен и се чудиш:Какво направих!!! Аз просто си седя и си хапвам  Shocked

даааа, ужасно е! а защо ли търпя!!!  newsm78

за да не пускам втори пост, се редактирам  Mr. Green
интересното е, че за мен ние вече сме се разделили и вече не ми влияе. От няколко месеца насам съм по-щастлива от всякога. Чувствам се пълна с енергия и живот. Правя любимиет си неща. Забавлявам се с детето и дори отношенията ни с детето се промениха - станаха по-спокойни и хармонични (преди явно ме усещаше, че съм подтисната и разстроена и постоянно капризнечеше и пищеше). А какво прави и казва той - ама хич не ме интересува. Вече знам, че няма власт над мен и е въпрос на време да се разделим и физически (т.е. да не живеем под един покрив, защото дразнителят си е дразнител, все пак)

прегръщам ви  Hug
Виж целия пост
# 835
ох, върнахте ме в лошите ми дни  Confused
спомних си какво е да не искаш да се прибираш и да се молиш да закъснее, че да не се виждате много много. Спомних си какво е да става сутрин (ама всяка божа сутрин!!!) намръщен и крив, да не казва едно "Добро утро", а твоя поздрав да игнорира с досада. Спомних си какво е да  се прибира и да не поздравява; да започва със злостните тиради в отговор на въпросът ми"как си, как ти беше деня". Като че ли съм го напсувала, а не съм показала загриженост или не съм се опитала да започна някакъв елементарен, приятен семеен разговор. Спомням си какво е да седиш кротко на масата и да вечеряш, без да си промълвите нито дума, а изведнъж да започне да псува, обижда, обвинява и крещи на теми, които са само в неговата глава и фантазия, а ти стоиш взепенен и се чудиш:Какво направих!!! Аз просто си седя и си хапвам  Shocked

даааа, ужасно е! а защо ли търпя!!!  newsm78

Hug
Виж целия пост
# 836
Някой спомена преди дни, че ако напусне съпруга си, няма къде да отиде. При домашни насилие и липса на жилище, социалните служби оказват съдействие. Те имат специален фонд за такива цели.
Виж целия пост
# 837
Какво ли стана с майката дето искаше да си остави бебето?някой има ли инфо
Виж целия пост
# 838
Юлия Стоянова , много неприятна тема напомняш... Sad
 Днес май само лоши новини........  Sad
Виж целия пост
# 839
Ами като прочетох предния ти пост и се сетих за нея...дано всичко е ОК
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия