Домашно насилие - Тема №2

iv_marinova,то моя като си е намерил,та не спира да ме тормози -абе дано си намеря по-бързо жилище,че едвам го трая вече -а като започне да говори с "онази" по телефона,чак не мога да позная,че е той -но само ако знае горката какво я чака след някой и друг месец,свят ще и се завие 

nikolinanik,ама много си права,аз докато си мълчах и го "прикривах" какъв всъщност е бях много хубава,около Нова година вече не издържах и в момента в който споделих с родителите ми,какъв "хубав" живот живея и на какво съм подложена от негова страна направо побесня -каза,че съм му била развалила реномето и повече не искал да се вижда с родителите ми,а защо ли 

bubeto80 , не му обръщай внимание. Те винаги са невинни! Той трябва много хубаво да си помисли дали изобщо е имал " реноме".
Ако си получила разбиране от родителите си - О.К. Но аз познавам жени, които многократно са претърпяли домашно нсаилие, насилие и върху децата и родителите са против да се развеждат. .......Хора със стари разбирания. Ако преди години насилието се е търпяло,  премълчавали са и са таили семейните си неприятности, то сега вече нещата стоят по различен начин.

В повечето случаи такива типажи имат нужда от нова жертва, за да си проявяват "мъжките сили". Намерат ли си нова такава, те моментално си фокусират вниманието и емоциите към горките нови попълнения 

nikolinanik,за моя радост родителите ми ме подкрепят и то много,даже доста отдавна ми казваха да се махна и да не го търпя повече този човек,но аз не смеех,само се моля да са живи и здрави и да не им се случи нещо лошо,защото в момента те са единствената ми подкрепа 
А аз като се замисля,започвам пак от нулата -без семейство,без жилище и т.н. /а не съм първа младост/ а и не ми се вярва,че скоро ще срещна мъж с който да създам ново семейство -не знам но ме е страх пак да не се "опаря" 

bubeto80 , страховете и притесненията ни са най-големите ни врагове.
Когато се поуспокоиш от всичко, ще видиш, че има изход за теб!
Горе главата! Ще успееш! Ти си силна!

bubeto80, какво значи не си в първа младост? Ако ника ти има нещо общо с набора, предполагам си на 31-32. Тогава е разцветът на жената.

И още един при 40 - 42 има 

Момичета, не правете изводи по ника. Може да е има не детето й, или просто така ....Жената си знае най-добре.

Ние годината коментираме , не ника .

Да, разбрах, но в ника веки може да сложи разли1ни символи, числа............

не е важно на колко си, а на колко се чувстваш 

В повечето случаи, когато мнооооогоооо неща са минали през главата ти и живота ти е бил ад, се чувстваш възрастен.

Момичета това 80 ей така си го сложих на ника,иначе съм на 39г. 
Снощи за пореден път ми се каза, колко съм тъпа в сравнение с другите жени,които познавал и как за нищо не ставам и сега като остана сама,много му било интересно как ще се оправям,като заплатата ми е малка и нямало да ми стига за нищо 
Аз му казах,че и в момента не ми дава никакви пари,така че да не ме мисли -а той каза: "нали плащам ток,вода,телефон, зареждам хладилника-какво повече искаш" 

^ Да, тези приказки предполагам, че всички сме ги чували. Моят ми викаше "Виж се к'ва си, другите жени какви са, а пък ти ..." Нали че другите примерно са красиви, не знам какви си, а пък аз съм грозна, смотана, за нищо не ставам и т.н. Освен това много пъти ми е казвал мъдро-мъдро: "Аз нарочно се държа така с теб, за да станеш твърда като камък, да намразиш мъжете (??!??) и ако някой ден решиш да ме напуснеш, да си станала отвратителна и да се държиш гадно с мъжете, така никой няма да те изтърпи и накрая пак при мен ще дойдеш". Разбрахте ли сега колко умен мъж съм си била взела 

Всички на това разчитат ... манипулират ни, че без тях сме едно нищо и по този начин ни сриват и самочувствие и достойнство и т.н.
Един ден, малко преди да успея да избягам, си казах "Майка ми би ли допуснала някой да се държи така с нея, това ли съм видяла в семейството си, на това ли съм научена?!"
И като ревнах, ама сигурно ревах 2 часа и някак си тогава ми дойде вътрешна смелост.

Като гледам сега, не съм станала отвратителна, нито с каменно сърце или другите му там простотии, ами точно обратното. Сегашният човек до мен дето има една дума на ръце ме носи (държа да подчертая - без някакви лиготии, все пак не съм някоя тъпа) и държи на мен, оценява ме и се държим нормално един с друг, ще се повторя, но няма ги тия вечни 5 часови разговори да се обясняваш за едно и също като латерна, няма го скачането и стряскането като го чуеш, че се прибира, няма го страхът да внимаваш във всеки един момент какво ще кажеш, че да не би великият бей да се ядоса и да те събори с ритниците ...

Много ви моля, тези които още не сте решили да избягате - НАПРАВЕТЕ ГО МОМЕНТАЛНО без никакъв страх. Ако трябва всяка една от нас, които сме вече свободни ще се виждаме всеки ден с вас, ще ви говорим, ще ви помагаме с каквото можем и така, но не сте сами !!!