Домашно насилие - Тема №2

Аномноста за пред полицаите ми е ясно , че нямакак да стане.
Интерисуваше ме за пред самите съседи и също в случай че докато полицията пристигне и всичко утихне как и какво ще обяснявам .

Полицаите имат достатъчно стаж и опит в такива ситуации, знаят че е нормално във времето до тяхното пристигане да спрат виковете и шумовете. Че ще звъннат на вратата на съседите, за да се уверят, че всичко е наред (или не наред?!), ще звъннат, но няма да дадат информация от кого е получен сигнала. И няма да ти искат обяснения защо всичко е спряло.

Подай сигнала, пък полицията ще запази анонимността ти. Дори да е утихнало всичко, докато дойдат, те проверяват - затова са дошли. И ако открият следи от побой, могат да предприемат съответните действия, но ако жертвата каже, че е пребита и е съгласна да подаде жалба. В противен случай не могат да направят нищо - ако тя отрече въпреки очевидните признаци, че е имало побой, все едно им връзва ръцете така. До следващия път. Дано поне като подадеш сигнала, посещението на полицията го стресне малко.

Закона за защита от домашно насилие го има, но ми се струва, че е безумие това да чакаш да те пребие от бой например за да имаш доказателства и да може да осъдиш насилника. А на един шамар какво внимание би се обърнало? А шамара реално може да бъде начало на нещо друго. Това за физическото насилие.
 А психическото как може да се докаже? Много хора живеят в такъв тормоз и не виждат начин да се отърват, та жертвата е виновна за всичко и е смачкана . Когато 100 пъти човека с който живееш ти повтори , че си нищо и да си благодарен, че е той за да съществуваш просто започваш да вярваш в това.
 Трудно е да осъзнае човек, че е жертва на домашно насилие, а когато го осъзнае разбира, че е най - добре по най-бързият начин да се свърши с всичко това. Много бракове завършват със споразумение само за да приключи по-скоро и да се спре мъката, без мъкнене на свидетели и деца по съдилища. По този начин насилника се освобождава безнаказано  и скоро си намира друга жертва.

А как, извинете, да осъдим човек без никакви доказателства? Не е ли безумие и си представете, че осъдят Вас само по приказки? Моля мислете преди да пишете....

Законът съди по доказателства, но колко и различни да са предпоставките стигнали до насилие, то живееш ли с един човек ги има.
Рядко човек изведнъж му става нещо и пребива някой от бой. Рядко / дори и хората да се променят и добре прикриват/ изведнъж се прибягва до насилие.
За осъждане без доказателства не виждам причини. Повечето признават действията си, но също така изтъкват мотиви. Потърпевшия трябва и молба да подаде, но той също не я подава по различни причини.
Това прави закона действащ само в крайни ситуации и то с резултат според СК по желателен.

Без да искам да навлизам в спорове, отбелязвам следното:
1. Молбата за защита може да бъде подадена и от близки на пострадалия. Все пак, не може никой да осигури защита, без да е поискана.
2. Мотивите за насилието са без значение. Каквито и да са те, то е укоримо поведение.
3. Последното изречение не го разбрах много, но ЗЗДН си действа прекрасно, стига да знае човек как да го използва..

Говоря за семейния кодекс.
Домашното насилие засяга и децата / не винаги пряко/ и обикновено е свързано с разделянето на родителите.
При упражнено насилие всичко това става по- трудно.
Аз поне правя разлика в начина на разкриване, заявление при домашно насилие и при насилие извън семейството.

Здравейте, мили дами!
Чета Ви от известно време, забелязвайки Вашата позитивност и взаимопомощ.  
Престраших се, регистрирайки се тук.
При мен не е "домашно насилие", понеже физическото ми насилие бе извършено от
"човек", с който не може да се каже, че даже съм живяла на семейни начала.
Разведена съм през 90-те години, поради изневери от бившия, но не съм имала други проблеми,
докато не попаднах на едно нечовешко същество с голямо его, манипулатор и добър артист.
На кратко:
С измама дойде в дома ми. Преби ме. Едвам се 'завлякох" в Бърза Помощ, където лекарският
екип действа бързо и професионално, за което съм им много благодарна.
На 3-я ден в "Съдебна медицина" се освидетелствах, като травмите ми са средна телесна повреда.
Възстановяването ми ще е м/у 4 и 6 месеца.
Съдействие ми оказват роднини и познати.

Мен ме е страх да подам Жалба в полицията и прокуратурата, защото това същество е способно даже и на убийство. Има влиятелни познати из полицейските среди.

Може ли някой от роднините ми да подаде тази Жалба и какъв е срока/давност/ от извършване на посегателството срещу мен? НПК

Благодаря Ви предварително за отделеното време за отговори по моя въпрос.

Мисълта ми беше, че е безумие да чакаш да бъдеш пребит и да съдиш. Всичко това се усеща.
Лошото е, че когато се случи първи път не можеш да се осъзнаеш, какво се е случило и не знаеш как да реагираш. Да не говорим пък за чувството на вина. Въпроси много си задава жертвата.
След като се осъзнаят обстоятелствата и се започва едно лутане, когато се случи отново как аз да реагирам и къде да отида, а междувременно се живее в страх. А от друга страна тези дела се още по-голям стрес и след тях не идва удовлетворението, че другият е наказан. Не.
 За това трябва в момента в който се осъзнае човек да се маха по най-бързият начина а да не се чака доказателства да се събират. 

Давностният срок за подаване на Жалба-та е 6 месеца. 
/ дано съм го разбрала правилно, понеже четох форума на lex.bg /


Определено не можеш да се осъзнаеш! / при мен е вече 3-ти месец/
Външните ми физически трамви "избледняват", физиологичните на някои от засегнатите органи
след евентуална компетентна лекарска намеса ще се възстановят до 80%, НО
психологичните ще останат!
След преживяното не изпитвам никаква злоба, а едно огорчение,
че са се родили в човешка кожа такива същества. 
Евентуалната присъда ще бъде знак, на който трябва да се спре поредната жертва.

Утре ще пиша, че се уморявам, понеже преживявам отново събитието,
но няма да спра да алармирам, където е необходимо....

Благодаря Ви, че изчетохте поста ми.

Petq71 миличка много съжалявам за това което си преживяла. Този който удря не осъзнава грешката си, а на против - винаги търси вината в другият.
Ти не можеш да предотвратиш това. Дори да го осъдиш няма как да го спреш, това си е вътре в човека. За да се спре трябва да се промени самият човек.А това много трудно ще стане.
А ти ще се успокоиш след време.Истина е, че времето лекува. Не се забравя, но не боли толкова.

blagovesta,
Благодаря ти за съчувствието!  
Започвам да вярвам в теорията, че има ген, който е променен при престъпниците,
т.е. не може да се промени ДНК-то, но се изявява при определени фактори, например
начин на възпитание и семейна среда.
Преглеждайки записите от камерите, моите познати са втрещени и разбраха защо
не съм могла да звънна на 112.
Кучето ми, което е ротвайлер само ръмжеше /за 1-ви път/ на терасата.
При обучението му не е озлобявано, заради децата, които си играят с него.
Нима трябва да се разхождат такива същества сред Хората?
Или може би да, за да виждат любовта и щастието на Човеците, като по този начин се изпепелят?

 "Спечели битката отново,
ала войната още не!
Помни! На всичко е готова,
ще паднеш ти на колене!

Ще молиш пак за близостта й!
Ще молиш за единствен миг!
И боговете свои ще приканиш,
да чуят силният ти вик!

Вик, идващ право от сърцето,
пропит от мъка и печал.
Но отговорът й ще е отново
ек от семето, което си посял!

Тогава и войната ще спечели.
Победителят ще бъде ТЯ.
И с огнена усмивка ще огрее
живот, изпълнен със страдание и страст!"
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=46366

ПП "Човекът е агресивно същество. С изключение на някои гризачи няма друго гръбначно животно, което да убива себеподобните си така последователно и безсмислено.
....
Сред психолозите, физиолозите, етолозите и философите има спор, дали агресивността е вродено, инстинктивно явление, или подобно поведение се научава.
....
Най-отблъскващите примери на човешката жестокост обикновено описваме като зверски или животински и с тези определения подсказваме, че подобно поведение е типично за животните, намиращи се на по-ниско стъпало на развитие от нас. В действителност обаче крайностите на „зверското” поведение се проявяват само у човека: свирепостта, която един човек може да прояви към друг човек, не може да се сравни с нищо в природата.
..."
http://www.libsu.uni-sofia.bg/Statii/Aransen.html

Petq71, съжалявам за това, което си преживяла.
Приеми факта, че има и такива хора, колкото и да ти е чудно как е възможно. Важното е, ти да си далеч от тях. Когато успееш да го накараш да е безразличен към теб и той да се убеди, че също си безразлична към него, но в същото време си жена, която не би търпяла лошо (психическо и физическо) отношение към себе си, а би прекъснала моментално такива връзки ще си спечелила щастието да не ти се мотят в живота такива индивиди. Успех!

Моето мнение е, че съществена роля играе семейството в това дали ще стане човек агресивен или не. Може и ген да е, може и примера да е, но е факт, че идва от семейството. Модела на поведение за мъжът е неговият баща, може и подсъзнателно да е, но така се получава. Та ако е такъв баща  по-добре е да липсва отколкото да е такъв модела. Дори и като момченце да страда от тази семейна среда , когато порасне колкото и да си повтаря, че няма да бъде същият идва момента в който избухва и повтаря същото. За съжаление е така.
За момиченцето пък е майката. Ако вижда, че майката търпи в името на нещо и е подложена на тормоз и тя ще се научи, че трябва да търпи каквото и да е.
За това трябва да сме силни, да научим децата си да устояват на своето и да уважават човека до себе си.