Домашно насилие - Тема №2

Страх от мъжа ми. Не знам защо. Ами аз вече наистина го повярвах, че не съм наред. Щях да отида и на лекар, но се отказах. Не ми се искаше да се развеждам заради голямото ми дете, което и без това много страда. Отивам да чета в темата с адвоката, но не храня големи надежди.

Знаеш защо, но страхът не помага. Води до много по- лоши последствия.

Без да съобщаваш на никой тайно иди на психиатър. Ако ти каже, че си здрава направи постъпки да си извадиш официален документ. За твое успокоение.

Съпругът й е лекар.
Ако въпросът е такъв / да се нуждае от психиатър/, то мъжа й е могъл и  трябва да вземе мерки.
Фактът, че той не предприема такива е твърде показателен за неща които не са за лекар.
Още нещо "гарван гарвано око не вади" и опазил те бог да попаднеш на професионалист насилник - например полицай, военен, адвокат, психиатър и т.н. Както и на хора с власт.

Нека си извади официален документ, че е психично здрава. Наличието на такава хартийка с нищо няма да й навреди.

Здравейте и от мен.
Преди месец бях направила самостоятелна тема в подфорума, търсейки съвет за ситуацията, в която бях изпаднала. Някои от вас, които се включиха с коментар, може и да помнят. Става дума за това, че очаквам дете от мъж, който системно ме тормози психически, а преди няколко седмици си позволи да ми посегне и физически - загаси цигарата си в гърдите ми. Накратко ще ви разкажа историята си - с въпросния човек имахме връзка от октомври миналата година. Отношенията ни от самото начало не са били идеални - той започна да демонстрира собственическо чувство, желание да ограничи контактите ми с моите приятели и т.н. от самото начало. Разкривал ми е, че е пращал хора да ме следят, когато съм излизала без него. Многократно сме се разделяли и събирали, в период, когато нещата се стабилизираха, заживяхме заедно и не след дълго разбрах, че съм бременна. За мен това беше непланирано и преживях голям стрес, още повече че от самото начало той започна да отправя заплахи, че ако направя аборт, "ще ми направи черен живота". Мислех, че с бременността ще приключи безумната му и неоснователна ревност, с която буквално не задушаваше, но положението стана само по-тежко. Стигна се до там, че в присъствието на майка ми строши телефон в стената, изпаднал в ярост, че искам да изляза на кафе без него. Обиждал ме е, обиждаше и майка ми, приятелите ми. След случая с телефона се изнесе от дома, в който живея с моята майка. След този случай бях решила да направя аборт, но моите приятели ме подкрепиха и реших да оставя детето. Междувременно отново започнах да се срещам с въпросния човек, тайно таях надежда, че бременността може да го промени. Докато не се случи това, че отново в момент на яростна ревност, той дойде с баща си на заведението, където празнувахме рождения ден на моя близка приятелка, извикаха ме на място, където няма свидетели, обиждаха ме, заплашваха ме и накрая той загаси цигарата си в мен. Шокът беше по-голям от болката, която изпитах в момента. Никога не съм предполагала, че е способен да ми посегне. Веднага ме заведоха в болница, в първия работен ден подадох оплакване и в полицията и си изкарах медицинско свидетелство. Подадох молба за ограничителна заповед, тъй като се страхувах за сигурността си след нещата, които ми наприказваха. За съжаление поради дребни детайли за уточнение и редакция, от съда върнаха молбата ми и аз се отказах засега да я подавам наново. Но ако видя, че има проблем, ще го направя без да се замисля.
Никога не съм предполагала, че ще имам дете от такъв човек и при такива обстоятелства, но ето, че времето си тече, коремът ми расте, а за момента се очертава да бъда самотна майка... Надявам се само бебето да е добре, въпреки че преживя много мои сълзи и тревоги...

Здравей, прочетох внимателно всичко от блога. Чудесно начинание. Ще бъде в омощ на много хора.
 Тук е мястото да вметна един друг тип насилие:

"17. Агресивен е към животните."

 Това ОК, но аз лично съм свидетел на човекчието куче залужава повече милувки, ласки, грижи, от жената и децата.
 На тях се крещи, обижда ги, ругае ги. Кучето е цар в къщи зшото цититам: "То е най-верния приятел, няма да те обиди, винаги е благодарно..."

ForgetMeNotBg Кураж!
хубаво е, че си направила постъпки за ограничителна заповед. съветвам те да не чакаш, а да действаш докато не се е проявил пак. знай, че започнало ли се е така няма край. ще става по-лошо.
не се страхувай да си самотна майка и В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ МУ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ПРИПОЗНАВА ДЕТЕТО!!!
на мен най-голямата грешка ми беше, че не си тръгнах докато бях бременна. сега е кошмарно и ще трябва да се влачим по съдилища, за да си отвоювам родителски права! а твърдения от рода; да останем заедно заради детето са направо абсурдни!!! точно заради детето НЕ трябва да оставаме заедно. едно дете се травмира мног повече от това, че е свидетел на насилие или дори жертва, отколкото от това, че ще живее с разделени родители.

моя хубавец продължава с грубия език, скандалите и заплахите, а от няколко дена вече и посяга. дори и на детето започна да крещи. следващата стъпка ще бъде да ме удари сериозно.

ForgetMeNotBg,
Този човек няма да се промени заради детето. Днес е изгасил цигара в теб (в присъствието на баща си), а утре - може да те убие...Не се връщай при него. С появата на детето може даже нещата да се влошат.

ForgetMeNotBg, с появата на детето този тип хора се чувстват по-сигурни и вправото си. А пък и явно цялото му семейство е с такава нагласа, след като пред баща му е станало всичко това. Бягай от такъв човек и никога на зад, иначе ще ти отрови животеца.

Най-смешното е, че той има проблем с нервите, заради което му изписаха транквиланти, а ми казва - "Изсъхнах заради теб" и ми разправя как всички ми се били смеели зад гърба и го били предупреждавали още преди време, че не съм добре психически    А аз какво да кажа - "приказна" бременност карам, благодарение на него     Сега е решил да сме се разделили "с любов", да видим дали няма да е ден до пладне тази раздяла    Разправя ми, че щом не можел да създаде любящо семейство с мен, щял да си намери друга, дето нямала да му къса нервите. Тая, дето ще му изтърпи ревността и агресията, медал лично аз ще й дам    До онзи ден се разтапяше като заговори за бебето, сега вече е "детето ти", на което, видите ли - какво съм щяла да обяснявам, когато след време ме попита за баща си... Също така човекът изрази надежда, макар и с дете, все някой да ме вземе 

Най-добрата ми приятелка е в подобна ситуация и единственият й отдушник като че ли съм аз. Нижат се неприятна до абсурдна ситуация една след друга, разказва ми по телефона проплаквайки, а аз не зная какво точно да й отговоря. Първосигнално ми се иска да изкажа гласно мнението си относно мъжа й, а то е че е деградат, но се въздържам за да не наливам малсло в огъня, защо да й казвам неща които тя вече знае. Поставям се на нейно място и се чувствам като животно в клетка. Да, такъв брак няма смисъл и трябва да бъде разтрогнат моментално, тя знае това, но практически как да постъпи, има две деца, извежда ги от смейното жилище и къде отива, за колко време? Синът й вече е на 7, беше откзал да ходи само с нея на почивка, защото тати не иска да отиде с тях, малката й дъщеря също търси вниманието на баща си, приятелката ми "търпи заради тях" - колко по нашенски е това, нали
Страхувам се за нея главно, защото  има опасност да развие поведение на жертва и ще започне да го оправдава в даден момент, както е написала и Емили в последната част от поста си. Казвала съм й многократно да се пази от това.
Да можех да й помогна, единственото което мога е да я излешам

Начи си крачка напред..Шизито само е стигнало до прозрението,че не сте един за друг..Радвай се!И глей да не объркаш конците,и да не си те поиска обратно..Че тоя път цигара,другия път може и с горелката..

[[/quote]

Най-смешното е, че той има проблем с нервите, заради което му изписаха транквиланти, а ми казва - "Изсъхнах заради теб" и ми разправя как всички ми се били смеели зад гърба и го били предупреждавали още преди време, че не съм добре психически   [/quote]

и мен моят "любим" ме убеждава, че не съм добре психически и трябва да се лекувам. за него моят опит да се защитя срещу безпочвени обвинения, крясъци, обидни, грозни и груби думи явно е психическа нестабилност 
не влизай в тая матрица! аз на моменти бях започнала да се питам да не би наистина нещо да не ми е наред. добре, че са близките ми да ме отрезвяват и да ми показват как той се държи така с всички свои близки - унижава, мачка, псува, нагрубява - псува майка си и баща си на майка и ги нарича как ли не...та осъзнах, че причината не е в мен, а си е в него. само дето той не може да го осъзнае.

Там е въпросът, че това отвратително отношение го има само към мен. Хората чак не могат да повярват като им разказвам за какво става дума, защото в обществото се държи нормално и създава впечатление на грижовен, силно влюбен в мен мъж.    Ама дето се вика - да не ти е в къщата...