Къде грешим?

Ами те мъжете са си почти деца,верно трябва да си внимателен с тях,но Темида е права,адски е изморително.
Краси  разсмиваш ме.Била съм да речем на фризьор и като се върна ,прилича на някой ,току що излезнал от лудницата.И ме гледа на криво.
За да не си помисли някой че само недоволствам бих казала в негова защита,че поне не излиза вечер.За сега де.

Сещам се за една случка - записвам си аз час за фризьор в 18.30. Отивам в 18.40 и вече седнала друга жена. Решавам да изчакам, защото на другия ден ми беше повода. Така, седнах от дума на дума реших няколко неща да си правя и...то стана 9.20. През това време - моя звъни ли звъни, единия път - бях точно с боя по главата, другия - ме миеха, е не вдигнах. Бях си купила и блузон нов през деня - пак за повода на другия ден. Прибирам се аз новичка в 10 и той ме гледа на кръв. Ма къде съм била аз

Не е само при теб проблема, който описваш. Няма начин в една двойка нон стоп заедно - да няма търкания. Няма и начин да сте така еднакви - че да мислите, да усещате заедно винаги.

Искаш сам да се сеща? Едва ли му е до това.Това че ти от гордост не искаш да му се молиш /така си мислиш,нали? / къса комуникацията.
За какво ви сравняваш двамата?Приеми че сте РАЗЛИЧНИ  хора.

Хабенето на нерви в страдания "защо той не се сеща" са само за твоя сметка..
Мазохистично ми се струва даже..
Нахранваш го, сипваш по едно (2,3) малки и си изливаш "болката"/желанията.
Нищо лошо и срамно няма в това, да помолиш/поискаш помощ или да определите някакви вътрешни правила.
П.С - и той вероятно ще ти е благодарен, че си го осветлила какво очакваш от него, а не само да мрънкаш и гледаш на кръв.

Абе, хора - и така не става. Днес си казвам - ама утре - друго искане изниква 

Така си е.
Естел,да права си.Може би съм горделива,но не познавам човек който да не е.
Magarcho,говорим,казваме си,обещаваме си и след ден,два пак същото.
Той не може  да разбере и оцени моето натоварване,както и аз неговото.Всеки си мисли че прави повече от другия.Това незнам как да преодолеем

Разговора е най-нормалното нещо за една връзка и никой не може да чете мисли.

Ми това е двустранен и дъъъълъг процес.
Не се отказвай, прави го заради себе си..)
Помоли го да те отмени един ден с децата, докато ти си някъде извън къщи (наложително)

jeni80, ако досега не сте се напаснали, явно няма да стане просто така. Седнете някоя вечер, когато е спокоен, сипи по едно вино и ми обясни, че не можеш да поемеш всички отговорности. Поделете ги условно като начало, като влезе в ритъм, няма да е необходимо и това.
Но въпросът е дали ще има желание, защото ако за себе си е решил да бъде такъв и ти го е показал в самтото начало и ти си го приела, не знам дали ще стане.
Много хора одобряват играта на надмощие, на мен не ми допада, конкретно в семейството, предпочитам да "спечели" този с по-добрите аргументи, дори да не съм аз.

А на мен ми е ужасно изморително да съм постоянно в конфликт и непрекъснато да си доказваме кой по-по-най.
А и определено смятам,че подобни игри на надмощие нямат място в семейство,и изобщо във връзка,в която се предполага ,че трябва да има най-вече любов и подкрепа.
Не знам защо мислиш,че хората,които искат и молят за помощ,не са горди...
Напротив,за мен е много по-достойно да признаеш ,че не си способен да огряваш навсякъде на 100 %,отколкото само да се правиш на велик заради едната гордост...

Не се сърди,човече,говори ли сме.Според него отговорностите са разпределени по равно.Той работи,аз с децата.И е прав до някъде.На аз здавам багажа.

Ами чудесно! Гледай си децата, той да си гледа работата, щом смята, че отговорностите се изчерпват с това. Останалото просто спри да вършиш. Явно за него не съществува друго и е нормално, когато го получава наготово не може да го оцени, но и не го забелязва.

Точно щях да напиша същото,Човечето ме е изпреварила...   
Гледай си децата,пери ги,готви им и толкова.
Къщата ви е обща,така че колкото е твоя грижа, толкова и негова.
Спри да му осигуряваш всичко наготово,като на дете.
Като иска нещо,сам да си го вземе или направи.
Така ще е честно:работата за него,децата -за теб.
Останалото ,който има време ,ще го върши!   

Ето, че ти помага...ти също трябва да се съобразиш с него...иначе ще си изострите още отношенията...а си личи, че се обичате- защо да живеете в конфликт заради едно недоизказване. Слушай го какво ти говори- явно за него не е тъпизъм и не може хем да говори- хем да гледа детето- той не те лъже...казва си в прав текст, мъжете така си казват! не му се подигравай- просто го приеми и се съобрази- може би трябва да се съсредоточи докато говори, може би не чува, можеби иска да не пропусне нещо важно...Потай го какво му пречи точно и той ще ти каже, но не с лош тон. А ако му кажеш в очите, че това е тъпизъм и ей ти на скандала готов и от прекрасен по- прекрасен

Няма нищо лошо една жена да помоли за помощ, за това сме слаб пол Иначе върви нацепи дърва, отиди да вършиш тежка физическа работа- като можеш прави го- но това не е идеята. Като е решил той да изкарва парите да ги изкарва- прекрасно- истински отговорен мъж- много е натоварващо да осигуриш цялата финансова издръжка...и това да е непрекъснато- година след година....както е трудно да възпиташ децата и то адски трудно!!! Дипломацията включва да му обясниш, че оценяваш всяко едно негово усилие и отговорност...но не можеш повече, че рухваш...една две сълзи не  пречат да докажеш, че не можеш и домакинската работа всичката да свършиш....НО...после трябва да му кажеш и пак да кажеш: "Моля те, помогни ми с КОНКРЕТНОТО нещо...." Между другото има в нета книгата "Жените са от венера, мъжете от Марс" ...прочети я! Тогава ще разбереш много от нещата и не, че не иска да ти помогне и не се сеща, а просто съзнанието му е заето с друго и мисли за друго, но ако си усмихната, любезна...той ще разбере че го подкрепяш и той ще те подкрепи! Просто направи първата крачка...това не е загуба, това е твоята победа! Да имате спокойно и хармонично семейство....

Ние също имахме един тежък период- може би 2-3 години ( и то след 4 години безпроблемна връзка), докато се напаснем, не му се прибираше при буреносен облак, който го подхваща като се прибере....то и на мен не ми се стоеше с мен...Но...лека полека се укротих, прочетох няколко книги, започнах да го чувам и да му вярвам, започнах с тихата дипломация, с перцето и виж "Какво направих за теб днес !!!", задължителното оставяне да се възстанови малко и да превключи от работните ангажименти към нас и се наредиха нещата...пак се караме, но поне не за глупости всекидневно. И си казвам и се моля ...и той е щастлив, че ме е спасил, че ме е подкрепил...

Темида, това не е натоварващо за мен, защо да се натоварвам като му казвам вземи детето...занеси го, играй на тази игра, закарай другото, напазарувай,   (точните продукти  )...изпери количката. Ходи ми се на определено място...и си казвам...Той как да се сети, че ми се ходи на симфоничен концерт днес....Как да се сети, че искам масаж точно под плешката или как аз да се сетя? Мъжете разбират прав текст и изпълняват...някои не обичат лигощини...но всички обичат усмихната и приветлива жена.... Ти примерно как му говориш на твоя съпруг?

И комшията да помоли, ще помогне човека, без нищо в замяна. Но така не се живее, не може за всяко нещо, което е обща отговорност да мисли само едната страна и да лазиш на колене за "помощ".