Къде грешим?

Абе има си мъже, с които колкото и да говориш, колкото и да обясняваш точно и конкретно какво те мъчи - не става. Или става за ден-два и после на нов глас. С бившия ми мъж просто грам успех не постигнах за 6 години след раждането на детето, а не е като да не съм пробвала абсолютно всички съвети в тази тема. И съм казвала конкретни неща, и съм обяснявала за умора и липса на време, и съм молела за преразпределение на задачите ... нищо бе, стена. Най-много да поживеем щастливо и доволно 3 дни преди всичко да се върне по старому.
Честно казано, след две-три години такива мъки, започнах да си върша всичко сама, защото просто психически щях да изкукуригам, ако бях продължила. И продължих да трупам негодувание, неприязън, недоволство и те да изригват при всякакъв важен и неважен повод. И да се превръщам в мърмореща лелка, леле, сама не се понасях към края.
Не се живее така просто, дано случаят с Жени да не е такъв.

А като попаднеш на мъж, просто нещата си идват на място. Ако не беше предишния ми опит и аз сега щях да казвам - помоли го просто бе, защо не искаш. Понеже когато мъжът се сеща за 90% от нещата, не тежи да помолиш за останалите 10. Когато станах днес сутринта и видях, че вече е прибрал измитото от миялната и е пуснал 2 кафета, що да не го помоля да изцеди портокал за детето, докато аз правя закуските за тримата, това ми е най-нормално на света. Обаче ако той лежи и не мърда и чака масата сама да се сложи ти е толкова противна мисълта да го молиш да помогне, че не мога да го опиша просто, който не го е преживял е трудно да го разбере.

Та Жени аз я разбирам, едно е да помолиш за нещо, за което мъж няма да се сети, друго е да молиш за нещо, дето и пеленаче ще се сети - че не може единия да лежи, а другият да слугува на 3ма с бебе на ръце. Това е толкова обидно, че ти иде да млъкнеш и да не го погледнеш повече.

Аз лично оправия не намерих, дано за теб има шанс.

 

Моето ли? Ами ежедневно съм на работа, без събота и неделя. Тръгнах на работа, когато детето беше около година и половина. Трябва да ме е срам, че беше нормално кротко дете, с което не съм имала особени проблеми, нито сега имам ли? Или от това, че не ми пука кой хвърлил кофата, кой натискнал копчето на пералнята? Или да тъна в размисли и страсти - трябва ли аджеба да го накарам нещо или е редно той сам да се сещал за всичко, ако ли не - любов ли е това....

Естествено, че няма да ти пука, защото си попаднала на нормален човек, положението на авторката е съвсем различно.

Бърди, много съм съгласна с теб...

Не се сърди човече, нашата цел сега според мен е да видим хубавите черти на този индивид...да ги извадим на преден план, да го стмулираме, да се пробват различни похвати, решения ...а не да го заклеймим и да обясним нашите мъже пък колко са хубави и помагащи ...други като тях няма, а вижте го горкия колко е смотан...направо го игнорирайте...

el_pl, не смятам, че е смотан, напротив, много си е наред човека, дръжи си здраво парчето баница и не го пуска.
Имам предвид, че който не е живял с подобен човек, не може да си представи ежедневието с такъв. И нещата, които са незначителни в една друга връзка, в такава с времето започват да тежат.

А нашата цел каквато и да е, ако господинът не пожелае да порасне, всички приказки и усилия от нейна страна са безсмислени. Човекът не е лош, всичко е относително, той е роден за жената-майка, която изпитва удовлетворение от грижите за някой и не ги преотстъпва на никой. Такава жена би била щастлива с него и за нея той ще е идеалния мъж. Трудно е да промениш основните възгледи на един човек, независимо дали е мъж или жена, дано авторката успее да постигне някакъв компромис  

Вилико, щом не виждаш къде е проблема на авторката, защо продължаваш да пишеш в темата, за бога? Разбрахме, че домакинските ти задължения се свеждат до натискането на копчето на пералнята  Темата не е за теб и за това, колко лесно се живее с едно дете, работа и добър съпруг!

Не се сърди, човече, ние не можем да знаем всичко, а и няма как....сега рабирам какво си имала наум с предните думи, за което си естествено права- всякакви хора има...и това е действителността.

Жени80, ами тръгни на работа... с първото дете работех от вкъщи след 6тия месец...но е по-гадно....все си си вкъщи, но пък си зает психически и не мислиш колко проблеми имаш   поне аз де А сега се върнах на работа около 11  месеца беше. Плачех, че детето ми ще проходи при баба си, ама то милото толкова напредничево се оказа, че походи на 9-10 месеца...и ми олекна и разбрах и че за него е по-добре да съм добре- все едно от горе ми долетя информацията да съм спокойна- все едно Господ ми я прати, а и съм на почасово работно време...сега съм три дена през седмицата...1 цял ден и две половинки до обяд....супер ми е- хем хора виждам, хем то си обича бабите...като се прибера си се обичаме   Могла съм да отида до тоалетна, да изям нещо на спокойствие, някой да ме загледа понеже съм гримирана и облечена добре.То за това и семейните отношения се подобряват детето като навърши три години....колкото и да го обичаш това дете....добре те изцежда това стоене в къжи  
Моите деца също заслужват много време и го имат с една пълноценна майка, леко отморена и разведрена от работата...независимо, че ме няма на 100 %, НО имат една стегната и добре управляваща времето си майка, която заработва добра сума и има добро самочувствие  

el_pl, тя като започне работа, нещата ще са същите, само дето към всичко останало ще добави и още ангажименти 

Няма гаранция, може тогава да помага, моят екземпляр помага като работя малко повече , ама пак няма да се сети сам да пусне пералня  Ама и да има късмета да я пусне, с грешния набор пране    горчиво ще съжалява ....

 Имам притеснения,че ако започна работа,просто ще ми се увеличат задълженията и ще е по зле.
Но тези дни(почивните)отбелязахме напредък. Открих че до голяма степен проблемът е и мой,колкото и да не обичам да си признавам че съм виновна.........си е така.
Смених тона с който разговаряме,не му подавам информацията като команда,опитах се да съм по спокойна и смятам че е по различно.Дори вдигна масата без да му кажа
Ако нещата наистина биха могли да се променят ще направя всичко възможно за това.

Значи има светлина в тунела това с викането винаги има обратен ефект, човек се чувства притиснат и е нормално да се защитава 

Така е и аз го осъзнавам всеки път когато се поставя на негово место,обаче не винаги имам сили за лигавщини от типа „Миличкоооо,сладичкоооо.А те толкова да ги обичат.

Страхотно....браво на теб....лека по лека ще свикнеш и той ще свикне

Нормално е да не можеш винаги да се мазниш...то иначе за какво ще се скарате  А и като си бясна на кой друг да се скараш    Ама колкото повече му се радваш, разбираш, подкрепяш, молиш...той тоооолкова повече се ласке и помага- важнто е, че се рабирате така, той очаква също да го разбираш  ... Много искат и да ги подкрепиш и да са велики, а ако го подкрепиш и му обясняваш колко е велик в работата и като баща и в къщи , крилат ще вдига масата