Viliko,много ми е интересно какво е твоето ежедневие.И защо си толкова критична към жените,дори и леко заядлива.
Имам усещането,че не си усетила много от гледането на детето,или си била с детегледачка или баби,дядовци и т.н.
Моето ли? Ами ежедневно съм на работа, без събота и неделя. Тръгнах на работа, когато детето беше около година и половина. Трябва да ме е срам, че беше нормално кротко дете, с което не съм имала особени проблеми, нито сега имам ли? Или от това, че не ми пука кой хвърлил кофата, кой натискнал копчето на пералнята? Или да тъна в размисли и страсти - трябва ли аджеба да го накарам нещо или е редно той сам да се сещал за всичко, ако ли не - любов ли е това....
Тонът ти отново е леко закачлив.Не ми пречиш,много ме забавляваш.
А сега аз да ти кажа.Понеже смятам че моите деца заслужават повече от година и половина от моето време,за това вече шеста съм си в къщи.Не съжалявам за това,не се и оплаквам,въпреки че понякога се плаша от това в което съм се превърнала.Никога не съм обичала деца,никога не съм била домакиня и никога не съм смятала че ще съм толкова търпелива.А ето че сега те са моят живот и ще направя всичко,за да са щастливи,не с някоя баба,не с чужда жена,а със своите родители.
Разсъждаваш така,защото определено да работиш си е почивка в сравнение със задълженията в къщи.Имахме едно кафене,в което близо месец работихме с мъжът ми,поради липса на персонал.
Бях там от 7.00 до 20.00h,след което се прибирах и започвах да оправям децата едно по едно.Ядене,къпане,спане и после готвене.И мога да ти кажа,че се чувствах много по добре,защото правех нещо различно,не ми тежеше,не ми пукаше кой ще натисне копчето на пералнята,защото имах достатъчно време да си почивам от задълженията в къщи.
За това не мисля,че за тази година и половина които си отделила на детето си и на семейството,можеш да ми дадеш адекватен отговор на моя въпрос.И то по специално ти,защото има жени,които РАЗБИРАТ моето питане.
Имам усещането,че не си усетила много от гледането на детето,или си била с детегледачка или баби,дядовци и т.н.
Моето ли? Ами ежедневно съм на работа, без събота и неделя. Тръгнах на работа, когато детето беше около година и половина. Трябва да ме е срам, че беше нормално кротко дете, с което не съм имала особени проблеми, нито сега имам ли? Или от това, че не ми пука кой хвърлил кофата, кой натискнал копчето на пералнята? Или да тъна в размисли и страсти - трябва ли аджеба да го накарам нещо или е редно той сам да се сещал за всичко, ако ли не - любов ли е това....
Тонът ти отново е леко закачлив.Не ми пречиш,много ме забавляваш.
А сега аз да ти кажа.Понеже смятам че моите деца заслужават повече от година и половина от моето време,за това вече шеста съм си в къщи.Не съжалявам за това,не се и оплаквам,въпреки че понякога се плаша от това в което съм се превърнала.Никога не съм обичала деца,никога не съм била домакиня и никога не съм смятала че ще съм толкова търпелива.А ето че сега те са моят живот и ще направя всичко,за да са щастливи,не с някоя баба,не с чужда жена,а със своите родители.
Разсъждаваш така,защото определено да работиш си е почивка в сравнение със задълженията в къщи.Имахме едно кафене,в което близо месец работихме с мъжът ми,поради липса на персонал.
Бях там от 7.00 до 20.00h,след което се прибирах и започвах да оправям децата едно по едно.Ядене,къпане,спане и после готвене.И мога да ти кажа,че се чувствах много по добре,защото правех нещо различно,не ми тежеше,не ми пукаше кой ще натисне копчето на пералнята,защото имах достатъчно време да си почивам от задълженията в къщи.
За това не мисля,че за тази година и половина които си отделила на детето си и на семейството,можеш да ми дадеш адекватен отговор на моя въпрос.И то по специално ти,защото има жени,които РАЗБИРАТ моето питане.
Ами да беше написала още в заглавието на темата - към жените, стоящи вкъщи от 5 години нагоре.
Още в първите си постове дадох своя с ъвет - това, което пишеш тук - да обясниш на него, няма друго решение. Но ти явно очакваш лечебна билка, зням ли...
... Направи го с кеф. Иначе - знае, че детето трябва да спи,знае, че има мач - но нямаше да тръгне той да го приспива, просто щеше да си гледа коментарите преди мача...
А и като си бясна на кой друг да се скараш 
Ако е вдигнал масата - браво, ама трохите останали по масата, мълчиш си и толкоз. Щото ако кажеш неща такова: "Добре, бе мило, как можа да вдигнеш чиниите и да не избършеш трохите от масата" и повече чинии няма да премести. Поне при моя мъж е така.
