Съпругът ми иска да работи в чужбина.Какво точно се очаква от мен...

Аз знам какво ще стане с нас - никога няма да се съглася на такъв вариант. Да намира начин да изкрава пари тук, изобщо не ме интересува. Ако ще ходи в чужбина, а аз тук да стоя с детето (камо ли 3 ) - изобщо да не се връща. Виртуален мъж не ми трябва, виртуален баща не искам детето ми да има и във виртуално семейство не мога да живея (за тези които ще кажат че сега има скайп и телефони и това не е проблем )

В това, което са започнали все пак имат 3 деца, нали не мислиш, че плановете им са от ден два   не може просто ей така да ти щукне и да кажеш - ми аз вече не искам така, както говорихме, отлитам за топлите страни.


Ако попадна ще замина, просто си хващам шапката и мога всеки ден да съм на различно място, не ми пука, защото за мен къде живея няма абсолютно никакво значение, за разлика от нея. И сега не съм близо до роднини, но и нямам 3 деца, широко ми е около врата виртуална връзка не, още от първия ден ще съм там, щом има желание как и къде ще спим е негова работа.
Но за авторката е важно да живее тук, това, че не е такова за мен или за някой др., не значи, че трябва да го омаловажаваме, хората са различни, майка ми е със същия характер, даже къща строиха и после я продадоха, изпитва направо физическа болка да се откъсне от мястото.

Добре, аз не разбрах, авторката въобще "поканена" ли е да ходи в чужбинаq или мъжът й иска да замине сам и изкарва пари, които да им изпраща 

И ние опитахме - година и половина си гледах детето физически сама, накрая видяхме, че парите не са всичко, Той напусна, сега си е при нас, но заплащането е друго. Доволни сме и на по-малко пари вече, а аз съм мнооооого по-спокойна. Всеки решава сам за себе си!

Изтъкването на "гледам си Сама" е странно.Съвсем нормално и логично е майката да си гледа детето/децата.Много го правят.И не виждам въобще смисъл да се споменава.
Това, което човек започва Търпи Промяна във времето.Винаги Има Промяна.Това, че някой не успява да я улови и да яхне вълната, да хване момента е съвсем друг въпрос.Така започват обикновено разминаванията.Да-реалност са, случват се, хората да се разминат в очакванията си особено след години.Защото Живота се променя, желанията ни-също.Или се правят опити и компромиси, или не.Избор-личен.

Ако става въпрос за бяла държава и добра работа, която да осигури добър стандрат в съответната държава, бих заминала с мръсна газ. И не заради мъжа ми или заради мен, а заради децата. Защото тук не се живее, а се оцелява! Ти сама си го написала в първия пост...

Ами ето какво: всеки човек си има в скалата си на важност по едно-две неща, с които никога няма да направи компромис. Тези изключително важни неща са различни за всеки, сами си ги избираме. За авторката едно от тези неща е да е тук, близо до роднините си. Може за други да е маловажно, глупаво, смешно дори, но за нея е нещо, с което не иска да прави компромис. Била е честна с мъжа си и го е обсъдила с него отдавна, не го изненадва сега с "ново двайсе". Той явно тогава се е съгласил. Сега нещата са се променили в неговите очи -появили са се три деца, той иска да изкарва повече пари заради тях, може би иска и да расте в кариерата и предлага на жена си да заминат заедно за чужбина. Тя има думата, той явно помни нейните условия, но се надява тя да се откаже от намеренията си и да го последва. Нейната дилема е, че тя не се е променила вътрешно, все още за нея е много важно да е тук, при близките,със сигурност тя няма да е щастлива, защото ще направи компромис в това, с което в нейната скала на ценности не се правят компромиси. Положението се затруднява и от това, че семейството не е в крайна нужда, когато просто нямаш право на никакъв избор. Те имат добър живот и тук, но там  переспективите са за повече от сегашното. Разбирам терзанията на Касиди, но аз лично не мога да дам съвет, защото не съм поставена, нито поставяна някога в подобна ситуация, пък и в моята скала близостта до семейството е някъде много назад. Ако има обаче някой , който е бил в подобна ситуация, може би ще й помогне. Ще може да си "свери часовника" дали носталгията няма да я съсипе напълно, ако замине, и дали няма да бъде обвинявана на всяка крачка, ако остане.
П.П. Не приемам, нито разбирам определения като "егоистка", предположенията, че завижда на съпруга или въпроси защо се е оженила, като иска да е близо до техните... Да си кажем мнението, не да я съдим....Подкрепям, че трябва да обсъдят и решат заедно всички.

Съвсем естествено е, човек да опита да наклони везната към желанието си.Поставени Условия също търпят Промяна.Също, както изказани Обещания.Тръгнат ли да се разминават кардинално-за каквото и да е-ще зназрее проблем рано или късно.Важно е за Всеки от двойката да Опита от Желанието на Другия.Само така може да е Сигурен дали е истинно усещането за дадено решение.Да опиташ, не означава да отречеш всичко ближно и да загърбиш минало и да зачеркнеш роднини.Да опиташ не означава да си задължен да ти хареса или да го направиш Въпреки, че не ти се харесва.
ПП. Аз пък не приемам оправдания с деца, например.Всеки има определена дума, с коята характеризира ситуацията според вижданията си.Егоистично е всяко едно решение.Както да останеш, така и да заминеш.Егоистично е и криенето зад деца в стил аз Му гледам децата или той как си мисли че ще се гледат тези деца.Ми гледат се.И без да е нужно някой да бави едното, докато къпеш другото.
ППП.Никой не съди авторката.Повечето са говорили от свое име за подобна ситуация.Какво се очаква от нея-както стана ясно-ние не сме тези, дето ще кажем-това е само и единстевно семейството и.

А защо авторката на темата си трае...

п.п-иначе и ние бихме заминали,ама няма при кой!

Защото не може да пише в момента.Вие не четете ли като пишете по темата бре??? Не си Трае авторката....бахти хората, пфуууууу
ПП. И кво, като няма при кой?Ето това е друга характерна особеност-да се тяхкаш в стил, аууу, ма как няма кой да ни дръпнеее, па да ни постели килимчето....що не се хванете сами да направите нещо?

Бреиййй,пък ти как така стана с д...то тая сутрин,че си го изкарваш на мен,а? Нали изказваме мнения тук...

Моя гъз не го мисли.Истината е, че твоя пост със зов към авторката не е Никак по темата, за да се нарече Мнение.
И спирам, заради Останалите, които наистина поне споделят адекватно.

Доводите за близост до роднини и приятели за мен са без никаква тежест, при положение че има деца на които трябва да се дадат по-добри възможности, и нямам предвид само материални а и други неща. За някой да е до роднините си може да е от първостепенно значение, обаче най-вероятно децата му един ден ще са някъде надалече, както и със сигурност няма да са доволни от решението, което родителите им са взели.

    За теб са, пък за други не са. И аз нямам предвид материални, а други неща.
    Не е ли резонно човек да живее там, където семейството му ще живее щастливо сега, а не с поглед вперен в бъдещите възможности? Един детето може да се озове в Австралия, независимо, че ти сега се опитваш зада му устроиш дом в Америка. Примерно.
    И да, за мен при едно добро материално положение е много важно детето ми да расте сред близките си - не само мен и баща си, а едно голямо семейство от свързани със силни връзки хора, които пътуват, връщат се, срещат се с желание по всеки повод, радостен или тъжен, грижат се един за друг и са една общност.
    Това не е модел, който се среща само у нас, наблюдавала съм го и в много други страни, ако някой реши, че е нещо изостанало българско.
 

Да напуснеш пределите на БГ не значи да зачеркнеш всичко това, почервененото.То остава непроменено.То важи за всички ни-в степен, в която го практикуваме.Ако аз замина, дори да има някакво временно ограничение, то е Временно, не е вовеки.И пак ще си се виждаме, ще пътуваме един към друг, ще се срещаме с желание по поводи и без.
ПП.Малко извън темата но и не съвсем.Днес на мен ми е в пъти по-скъпо да се обадя по телефона на майка ми, за да се чуем, по повод или без.Съпругът ми, когато дори не е на континента говори с нас по-евтино.Та доводи финансови  и тук отричам.Познавам много хора, даващи безумни пари за скъпия ни тук бензин, за да пропътуват до родата си извън града по повод или без.Цена на самолетния билет.Почти, разбира се.