Съпругът ми иска да работи в чужбина.Какво точно се очаква от мен...

  • 24 267
  • 211
# 90
   И да, за мен при едно добро материално положение е много важно детето ми да расте сред близките си - не само мен и баща си, а едно голямо семейство от свързани със силни връзки хора, които пътуват, връщат се, срещат се с желание по всеки повод, радостен или тъжен, грижат се един за друг и са една общност.
  
Да ама и ти слагаш доброто материално положение на първо място в изречението си, нали? Обаче е достатъчно да погледнем средната заплата в страната и средната пенсия, за да разберем че за болшинството това е непостижимо.
По-нататък стигаме и до инфраструктурата, нивото на което е образованието ни в момента, здравеопазването, апелите за събиране на средства за лечение на деца в чужбина мен лично ме изправят на нокти....
Ако мъжа ми сега тръгне да работи в чужбина и през ум няма да ми мине да го спирам и естествено ще се присъединя когато му дойде времето (то и това ще стане).
Като живея в момента в БГ мислиш ли че съм си виждала роднините скоро? - НЕ
Виж целия пост
# 91
   Ако материалното беше водещо и става въпрос за оцеляване въпроса щеше да стои по друг начин, разбира се. Но нали авторката каза, че при тях това не е водещо.
  Доколкото схващам, проблема е, че при двамата има различно желание. Аз казах как се разреши при нас такава дилема, като пак материалното не беше от първостепенно значение. А желанието ми да остана на едно определено място с едни определени хора.
  Пък как ще стане при тях, те ще си решат. И двата начина за мен са резонни. Най-важно е да има съгласие и никой да не е нещастен.
Виж целия пост
# 92
За мен проблема при авторката е, че тя мисли, че в чужбина ще е нещастна, а това съм почти сигурна, че няма да е така. Човек се убеждава, като се реши веднъж и замине.
Виж целия пост
# 93
Ако става въпрос за бяла държава и добра работа, която да осигури добър стандрат в съответната държава, бих заминала с мръсна газ. И не заради мъжа ми или заради мен, а заради децата. Защото тук не се живее, а се оцелява! Ти сама си го написала в първия пост...
Ние живяхме в черна държава почти 15 г., но като бели хора. Имахме условия и стандарт ,които за тук , поне за мен са немислими. Отидохме с 2 малки деца и мисля, че им осигурихме  много добри възможности да научат езици, да видят един друг свят и да си създадат  отворен мироглед  ,  добро образование. Аз също много се колебаех  в началото дали да отида с децата. Родителите ми не бяха  добре със здравето, но майка ми отсече "Не си се омъжила да гледаш нас, а децата си. Където е мъжът ти, трябва да си и ти".Много отрезвяващи ми бяха думите й. Имахме възможности да пътуваме, което за мен е било важно. Мисля, че много добре се отрази и на децата. Изобщо те са много доволни,че имаха такова детство, точно там. Върнахме се в България, когато бяха вече тийнейджъри и направо се радвах, колко неща са ми били спестени. Тогава изкарахме една година със съпуга ми разделени, но разбрахме, че този живот не е за нас. Засега сме тук, но ако в България нещата не се оправят, пак ще заминем нанякъде. Всеки наистина е различен. Има семейства, които живеят без проблеми разделени. След известен брой години си признават, че са напълно отчуждени. За мен при един такъв избор, трябва да се осмислят всичко полжителни и лоши страни. Защото парите са само  едната страна от отиването на работа в чужбина, особено, когато се касае за семейство с деца.
Виж целия пост
# 94
Като тук сте добре ма териално - той защо заминава? Какво точно иска? Неща - които тук няма да постигне сигурно...Има ли наистина добро предложение, ясна ли е работата? Ако да - иска ли да останете там за дълго всички или само той да отиде за кратко и да се върне? Ако си отговорила - извинявай, връщам се да чета от началото.
Виж целия пост
# 95
За мен проблема при авторката е, че тя мисли, че в чужбина ще е нещастна, а това съм почти сигурна, че няма да е така. Човек се убеждава, като се реши веднъж и замине.
Ами не, не е точно така.
И съм забелязала, че трудността на решението идва не толкова от нагласи и принципи, колкото от това какво оставяш и би загубил безвъзвратно. Едно от тези неща е и добрата реализация. Винаги по-лесно тръгват хора, които нямат много да губят в това отношение.

Аз лично вече се чувствам силно свързана с държавата, която споменах малко по-напред - цари спокойствие, има ред, чувствам се сигурна; когато отивам там усещането е все едно се прибирам у дома. Не съм готова обаче да сложа черта на целия път, който съм изминала, за да стигна до нивото, на което съм в момента тук и да започна всичко отначало там, няма и да бъда.
Виж целия пост
# 96
CTramell , различно е.За едни-спирачка е именно нагласата, за други-реализация.Реално погледнато-аз тук нямам невероятна реализация, недостижима за навън.Да, допринасям достатъчно, според силите си.И там ще е така.И въпреки това-мен ме плаши, спирачка ми е и това ще създаде трудности.Най-малкото с езика не съм Толкова Готова.А може би ми се струва.Без да го живея-няма как да знам, всичко се базира на предположения само. Thinking
От друга страга го живея това с разделянето.И за това-едно си мислех, друго показа времето.Едно се заричах-друго се получи.Та-до Опит е всичко.Опитваш-пък преценяваш.
Виж целия пост
# 97
Ами вариантите са няколко в общи линии:
1) той си плюе на желанието, оставате тук и след това цял живот се терзае, или по зле, обвинява теб
2) ти си плюеш на желанието, заминавате и пак същото
3)ти си тук, той е там, обичате се на прибежки. Едно време си мислех, че това не е живот, сега не съм толкова категорична. Много мои приятелки живеят така и са наистина щастливи и пълноценни
 Има и четвърти вариант, да се случи някакво чудо и двамата да завибрирате в една честота, и без значение дали тук или там, да сте заедно, в хармония и щастливи.
Искрено ви желая щастието, помислете, анализирайте, поговорете, пробвайте . Рецепти няма, а категоричността в живота почти винаги е грешка.
Peace
Виж целия пост
# 98
За мен проблема при авторката е, че тя мисли, че в чужбина ще е нещастна, а това съм почти сигурна, че няма да е така ...

А според мен проблемът е в това, че мъжът й е от предприемчивите хора, които не могат да стоят на едно място. Нормално е да искаш да вървиш напред, но трябва да съобразяваш предизвикателствата си и с др. неща, не само със собствените си мераци. Тя казва, че са се устроили тук добре, живеят без да им липсва нещо, родила е 3 деца, тъкмо са излезели от бебешкия период и е видяла светлината в тунела - всичко им е наред, ще й се да поживее спокойно, без сътресения и адреналин. Защото дали ще остане тук и ще ги гледа сама или ще иде с него и ще трябва да се адаптира към, новите условия, с 3 деца, за нея ще е пак предизвикателство. И ако съм права - той е от по-предприемчивите, сега е решил да се местят еди къде си, след няколко години ще каже, вече не искам тук, искам на др. място и така ще мине целия им живот. За част от хората това е ок, но други искат по-спокоен живот и когато поизградят живота си им се ще да му се наслаждават, а не веднага да скачат на ново ниво.
Виж целия пост
# 99
Човече, Той се съобразява.Тя Има Право на Глас, както прочетох. Grinning
Няма гаранция, че ще живеят чергарски живот с постоянно местене.Даже вероятността е доста малка.
От друга страна, ако Кардинално е започнал да им се разминава усета за живот заедно-това вече не е никак добре.Случва се.
Той не е нито виновен, Ако е по-предприемчив, Нито по-несъобразителен и т.н., че иска все повече.Той е такъв.Тя-е друга, ако допуснем, че етакава, каквато предполагаш-да се спре и да се наслаждава на нещото там постигнато.
От още по-друга страна-това постигнатото е имагинерно и доста лъжовно, идилията е малко нереалистична.
Та-мнението ми е-че е нужно да сме по-гъвкави и отворени към промени, по-адаптивни.Не е нужно да сме точно по-предприемчиви.Ето-аз например не съм, не го умея, не ми иде отвътре.
Виж целия пост
# 100
Така е, аз само дадох предположение какъв тип са като хора и кое ги тика/спира...
Виж целия пост
# 101
да де, ама те си знаят какви са...дай съвет  Wink, а не ги анализирай. Peace
моят съвет е-да опитат.Опитали са да стоят тук-той се е съобразявал.Да опитат и навън-да се съобрази и Тя.И да теглят чертата кое и как.Опита учи.
Виж целия пост
# 102
Опитването е приложимо единствено ако в случай на неуспех там можеш безболезнено да се върнеш и да продължиш живота си от етапа, на който си спрял тук.
Оттам идва и разминаването - обикновено поне за единия от двамата това е невъзможно.
Когато има и деца ситуацията е още по-сложна.
Виж целия пост
# 103
Това е така.Докато децата са малки обаче е в пъти по-лесно.Т.е.-не вадиш тях от това, което те са започнали.Аз оставам с впечатлението, че няма да е фрапантна разликата, сиреч-могат да се върнат и да продължат тук от там, до където са стигнали.При нас важи същото.Ако заминем, винаги можем да се върнем и просто да продължим от там, където сме били.Разбира се, с малък процент разлика, но-допустим.Да включим и опита, и мирогледа, който сме получили междувременно навън.Прост пример-съпругът ми, предвид работата му и локацията-вече никой не го пита знае ли език.То е ясно, че знае.Не минава определена цедка, а бива директно канен.Докато при мен не е така.Излезна ли веднъж и аз-ще започне да важи и за мен същото.Прескачам една граница директно.
Виж целия пост
# 104
да де, ама те си знаят какви са...дай съвет  Wink, а не ги анализирай. Peace
моят съвет е-да опитат.Опитали са да стоят тук-той се е съобразявал.Да опитат и навън-да се съобрази и Тя.И да теглят чертата кое и как.Опита учи.

Най-оптималният вариант е той да търси нови предизвикателства тук - да смени работата или ако има собствен бизнес да го разшири, така и двамата ще получат каквото искат, въпросът е дали той е склонен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия