Съпругът ми иска да работи в чужбина.Какво точно се очаква от мен...

  • 24 267
  • 211
# 45
Повечето от вас не отчитат ясно заявената позиция на Касиди, че за нея НЕ е опция И тя да замине. При това положение от нея се очаква да вземе решение дали е готова да живее без мъж. Много е простичко.
Ако тя приема този вариант - казва О.К.
Ако за нея семейството е нещо, което се гради от двама, заминаването на съпруга не е приемливо.
Нека не забравяме, че докато "градим БЪДЕЩЕТО на децата си", ние всъщност живеем и собствения си живот.
Виж целия пост
# 46
Не е толкова простичко.Това, че е заявила нежелание да излиза извън БГ не значи, че е простичко.Има решения, има вариации по темата, само че тя, ТЕ, трябва да седнат и да ги изговорят и по-точно-въпросното какво се очаква от нея-също.
Виж целия пост
# 47
   Мъжът ми работи за две години извън България. Имахме опция да се преместим в Санта Барбара. За мен не е вариант да живея далеч от семейството си за постоянно, а то е тук. Спечели пари, върна се,  свършихме си някои работи. Нямахме дете.
  Сега пак се замисляме на такъв вариант по финансови причини, но детето усложнява нещата - не ми си ще дълго да е далече от нея. Изобщо не стои варианта да замина и аз - не мога и не желая.
Виж целия пост
# 48
В началото на връзката обсъждали ли сте подобни въпроси. Ако да и той знае позицията ти, съгласил се и сега му е щукнало нещо др., той е този, който трябва да направи компромис и да се придържа към решението ви.
Виж целия пост
# 49
Това принципно е така, само че всички хора се променят с течение на времето в една или друга посока, сменят се принципи и приоритети.Може и двамата да са достигнали до друго виждане на нещата, може и само един.Нужно е отново и отново да се говори и оглежда, а не да се отсича.Не може нещо, изкоментирано някаго назад във времето да не се промени някога.Трябва да сме по-адаптивни и гъвкави, за да можем да се справяме с промените.
Виж целия пост
# 50
 Iris, извинявай, но едно изречение ми направи впечатление - кое е твоето семейство - съпругът и децата ви, или родителите ти?
Виж целия пост
# 51
Това принципно е така, само че всички хора се променят с течение на времето в една или друга посока, сменят се принципи и приоритети.Може и двамата да са достигнали до друго виждане на нещата, може и само един.Нужно е отново и отново да се говори и оглежда, а не да се отсича.Не може нещо, изкоментирано някаго назад във времето да не се промени някога.Трябва да сме по-адаптивни и гъвкави, за да можем да се справяме с промените.

Така е, но на практика нещата се получават, само когато и двамата узреят за промяна. Не може да се омъжи за мъж, който е заявил в самото начало, че не иска деца и да започнеш да го натискаш след години...
Виж целия пост
# 52
Ох...като чета,че има и такива които имат къде или при кой да заминат и не го правят...а има и такива,които искат и търсят начин да избягат,а няма при кой  ConfusedНие сме от вторите...Защо някой не отвори такава "опция"- да помага и намира работа на свои сънародници,силно желаещи да променят н-на си на живот?
Виж целия пост
# 53
Iris, извинявай, но едно изречение ми направи впечатление - кое е твоето семейство - съпругът и децата ви, или родителите ти?

  При нас няма или. Всички сме едно семейство. Макар че не сме едно домакинство. То не включва и точно родителите ми - вече не и двамата, нито пък само от моя страна.  Не чувствам нужда да обяснявам повече, макар че ако има още питания, ще отговоря.
  Важното е, че сме единодушни по тези въпроси.
Виж целия пост
# 54
Това принципно е така, само че всички хора се променят с течение на времето в една или друга посока, сменят се принципи и приоритети.Може и двамата да са достигнали до друго виждане на нещата, може и само един.Нужно е отново и отново да се говори и оглежда, а не да се отсича.Не може нещо, изкоментирано някаго назад във времето да не се промени някога.Трябва да сме по-адаптивни и гъвкави, за да можем да се справяме с промените.

Така е, но на практика нещата се получават, само когато и двамата узреят за промяна. Не може да се омъжи за мъж, който е заявил в самото начало, че не иска деца и да започнеш да го натискаш след години...

Може.Хората са Различни и се Променят различно. GrinningАз затова съм писала-ние тук няма как да отрежем с ножа.Защото Те двамата ще седнат и ще изяснят кой къде и как се е променил/ще промени/се е променило най-важното нещо в живота му и пр.Отделно, понякога е нужен натиск/хайде, да не е натиск, но да е насочено вниманието към нещо/ за да погледне другия и той в тази посока.Както писах-на мен първия път ми дойде като шок и отрекох кардинално.След време нещата улегнаха и установих промяна в мисленето ми, приоритетите ми, желанията ми.Може и при тях да стане така, нищо не се знае.А може и да не стане.
Виж целия пост
# 55
Касиди, никой не е в твоите обувки. Всеки съди от своята си камбанария само. Деца, разходи, роднини, езици, срокове, разстояния...

Моята камбанария е обратната на твоята. Аз искам да се махна от България, по възможност завинаги. Имам и къде да отида. Но мъжът ми отказва. За мен раздялата на дъщеря ми от баща й не е цена, която бих ги накарала да платят, за да избягам аз с нея от всичко, с което вече ми е писнало да се боря. Мисълта тя да остане тук с него, а аз да замина изобщо не стои на тезгяха за обсъждане.

Та мисълта ми е, че всяко решение в живота има цена. Щом имаш думата, кажи си я. И претеглете всичко заедно, дайте си малко време да погледнете ситуацията отстрани.

Нормално е да ти е тъжно и объркано. Обратното би било по-притеснително, ако спокойно приемаш новината за заминаването му.

Успех ви желая, каквото и да решите!
Виж целия пост
# 56
Jizzlobber, колко добре те разбирам. До по-миналата година опция чужбина никога не е седяла на дневен ред. Въобще не ми е минавало такава мисъл. Но децата растат и сменяш средата, правят ти впечатление неща, към които уж си бил свикнал и ги приемаш за даденост.
Хората се променят, изискванията се променят, посоките се обръщат.
Не може да изискваш тотална липса на промяна в плановете за бъдеще време. Няма начин. Рамки не поставям.
Виж целия пост
# 57
Kasidy, мога да ти дам само гледната точка на детето в цялата ситуация. 31 години брак имат моите родители, през 28 от тях непрекъснато се караха за това, че баща ми иска да работи в чужбина. Цялото ми детство премина между нейните сълзи и неговите полу-реализирани мечти. И до развод стигнаха, но заради мен се отказаха. Радвам се, че сега са заедно, но тя просто се примири, а той е прекалено възрастен, за да реализира изцяло мечтите си.

Кой е крив и прав в случая не мога да ти кажа, но така ще си ги запомня - тя плачеща в кухнята, а той с гръб към нея и вперил поглед в хоризонта. Всеки ден очаквах да ни е последен като семейство и не можах да си живея спокойно.

Когато се омъжих предупредих съпругът ми да си прави планове за кариера без дълги отсъствия и работа в чужбина. За този живот ги изплаках сълзите и преживях самотата по пътуващ мъж, пък било то и баща. Болката не е по-малка!

Успех!  Hug
Виж целия пост
# 58
 Imam problem s pisaneto na bulgarski* komp. mi sazdava griji* a taka ne mi e ydobno da otgovarqm, zaradi tova samo 4eta. V nai-skoro vreme 6te se vklu4a.
Виж целия пост
# 59
Ние живяхме така 1 година. Не е работа да се срещаш на 3 месеца някъде по света, поне за мен някакси обезмисля нещата.
Сега тук съпругът ми беше изправен пред дилемата отново да сме разделени ( ставаше дума за наистина много пари, който  ще ни осигурят за старини, че и за поколения напред). От друга страна и двамата в момента имаме много хубави и добре платени работи.  Избрахме да сме заедно като семейство и синът ни да расте с нас. Поне за сега ще е така, иначе сме авантюристи и двамата с няколко местения по света, така, че не се знае след 4 години какво ще решим Mr. Green
Знам само едно, човек трябва да следва мечтите си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия