Съпругът ми иска да работи в чужбина.Какво точно се очаква от мен...

Не съм съвсем съгласна.Защо да е по цял ден сама тя?Защо да не и е разнообразен деня и защо тя сама да поема  прехода на децата си?Кой казва, че трябва или че е така?Ами не е така.Двамата заедно поемат всичко това.Ако тя избира да седи вкъщи сама е отделен въпрос.Може би затова пита какво се очаква от мен в началото, не знам.Аз писах-аз знам какво се очаква от мен.Същото, което правя тук, да го правя и там, където и да е това там.С тази разлика, че ако аз сега съм по-сама, в смисъл, мъжа ми е повече навън, отколкото тук с нас, то там ще е с мен и ще поема всичко това наравно с мен-прехода на децата, избора на училище, спорта и т.н. и т.н.А от мен се очаква същото-работа/сиреч, няма да седя сама у нас с мисли по родАта/С тази идея и не би следвало да има бариера за езика.Предполага се, че тръгваме с научен език на достатъчно ниво.Дори на него му се наложи да го "проговори" този език веднага едва ли не, от ден първи, докато аз ще съм в изгодна позиция месец-два-три, колкото е необходимо, докато започна работа.Децата-въобще не мисля, че ще имат драматичен преход.Половината и съученици пътуват, с бащи зад граница са, най-редовно.Отворени към света деца.Моите очакват с нетърпение.Контакти няма да се губят, от сега се прокламира как ще се събират ваканции, празници, по гостита и прочее.Същевременно-сблъсъка с друга среда и създаването на нови познанства и приятелства за децата ми не е проблем и бариера, напротив.
Ако Касиди търси само  мнения на Разбиращи я и неможещи да се откъснат от родАта жени-да беше споделила изначално.Някои разбират и съпругът и в ситуацията, доколкото може да бъде разбрана.И дават по-различна гледна точка.Не е задължително да е панацея за всеки, затова Касиди има глава на раменете си-чете, отсейва, ако иска и може-поглежда и от една, от друга, от трета, от пета страна, сядат, мислят го, пък теглят чертата.
Но не е редно да се поставя на кантар Нейната срещу Неговата идея за Нещата от Живота с имагинерното-тя била питала навремето-той така бил казал.Всичко тече, всичко се променя.

Като гледам, съм една от малкото жени, имащи 3 деца и пишещи в темата. Съвсем искрено мога да кажа, че сама с тях не оставам, щом си имам мъж и с него се разбираме. Утре заминавам и за Нова Зеландия, ако трябва, за да сме заедно. Но това сама да търча по всички задачи, сама да ги гледам болни и да не мога да смогна, сама да помагам за домашните, сама да им обяснявам защо тате е само на скайпа и т.н., не се наемам. Коя жена ще свърши всичко това с лекота и веселие, ако децата са 3?? Мъжът й трябва да я има за голяма героиня, за да разчита, че тя ще е не човек, а желязо.

Защото с едно дете и аз ще се справя супер, че и ще си купонявам на воля, ехе. Но в случая броя на децата има значение - факт.

И аз не разбирам авторката. Склонна е да раздели децата от баща им, защото тя не може да се раздели с роднините си . Може би е време да внесе малко яснота в ситуацията.Ние изписахме 10 стр. а тя още не може да намери кредора на форума.

И на мен не ми се разделя с близките.  Но ако за мъжа ми това е единствен и силно желан избор, няма да мога да остана тук сама с децата, просто се познавам.

А ти започвала ли си живота си отначало в чужбина с три деца?
Спрете да идеализирате живота в чужбина. Често, ако не почти винаги е много по-трудно отколкото, ако си в България. Особено ако си постигнал нещо в България.

Мен не ме влече чужбината никак, но и сама с 3 броя деца в България не ми се струва лесно и весело. Опитайте се да си го представите чисто организационно. Аз имам помощ от детегледачка и пак не бих се справила без баща им. Още колко човека на разположение ще ми трябват и ще успее ли мъжът ми да ги осигури, за да си доволствам аз тук спокойно. Ето това са важни въпроси.

А ти можеш ли да си представиш чисто организационно, как мъжът ти ще търчи всеки път, когато ти имаш нужда от нещо и защото тогава ще разчиташ единствено и само на него в чуждата страна, нали ти е ясно? Той като човек с нова работа, на ново място, на което ще трябва да се доказва 10 пъти повече, дори само защото е чужденец и никой не му е омесил питка да го чака. Нали разбираш? Никак няма да може да се разкъса на 2 и да каже - вижте какво жена ми не зане къде е поликлиниката, отивам да я придружа. Това е само 1 пример. Ако не владееш езика пък вече - съвсем.
Никой не казва да разделя децата от баща им, любителките на мелодраматизма пак започнаха да опяват . Просто е по-разумно, ако той първо се установи и прокара пътеката, за да й е по-лесно на нея с децата, толкова ли не е ясно?

Аз вече споменах, че раздяла с мъжа ми заради работа не ме притеснява. Но ако бях с едно дете. С 3 деца не искам да оставам без него и като ще ми е трудно в чужбина, поне вечер ще сме заедно и ще си даваме кураж. Това не е никак маловажно. Когато са споделени нещата, много е по-лесно - поне за нас.

И за никаква пътека не става дума, защото авторката не иска да тръгва по нея нито сега, нито по-късно, като е прокарана вече. Тя просто се надява, че мъжът й ще се върне по нея обратно като се напечели, а не че тя ще иде при него с децата.  

Както и да е, изказах се по темата. Това си е моето мнение. Който може и иска да гледа 3 деца без баща им да присъства физически - значи е преценил, че това е ОК за него. За мен не е...

Да се върне ли? Става, ама ако е носил тухли на някой строеж и се връща, за да продължи пак тук същото, с по-малко пари, но при децата и жената. Как се връща обаче човек отнякъде, където е вложил толкова много труд, нерви и какво ли не, докато заеме някаква позиция и се наложи, научил се е на друг стандарт и ритъм на живот и изведнъж захвърля всичко, защото е понатрупал малко парици и идва, за да започне пак от по-ниско стъпало. Както и да го мислите, става въпрос за емиграция на цялото семейство и то някъде далече, тя е написала "на другия край на света", където и да е това.... Да видим Касиди какво ще реши...

    Да, ние така направихме. Не е носил тухли, става въпрос за двегодишна преподавателска работа. После си дойде при мен със спечелените пари. Даже нямахме още дете. Аз не исках да напускам работата си, понеже за мен е важна и няма да бъда другаде на еквивалентна. Отделно имаме и един куп близки, които и двамата много обичаме и прекарваме много време с тях. И едно специално място, на което също много държим да прекарваме време.
   Може пак някой да иде навън да поспечели още. Можеше и да съм аз, ако детето не беше малко да бъде оставяно.
   Модели всякакви.

Не виждам никаква особена драма в такава раздяла.
Не знам на колко сте години, но в моя клас сигурно 25% имаха бащи, работещи за по няколко години в Либия, Алжир или Куба, работата в чужбина не е нещо, което сега се пръква, като възможност пред хората. Някои бракове оцеляха, други не, но от съучениците ми не помня някой да е преживявал тежко раздялата.
Цялото това помъкване на жена, деца, разместване на живота, заради работа в чужбина , което предполага срочност, на мен ми се струва неразумно, особено и най-вече, след като двамата гледат в различни посоки.


Тук е момента да влезем и в конкретика, защото аз например живея в 100 хиляден град в централна Италия, докато Буба примерно е в Ню Йорк. Адаптация, устройване и т.н протичат по различен начин. Това към  Jizzlobber, която знае как ще протекат нещата отсега.
В Щатите например са много силни в общности, там има възможности да се социализираш бързо, това им е и в манталитета. В Европа ситуацията е друга. Като цяло, а като дейтали има разлики навсякъде.

Това не е общовалидно. Както и начина по който се чувстват нещата от различните хора и семейства. Точно затова всеки си пише субективната преценка. Нищо че е "баласт" . Касиди сама ще си почувства решението, когато му дойде времето. Просто никой не може да каже вместо нея - това ще ти трудно, пък другото лесно. И не мисля че родАта е болката в случая. Изглежда, че е така, но не е. Човек разбира какво точно му липсва и му е трудно, като му дойде до главата, преди това само предполага. В този смисъл - аз лично винаги си оставям някаква вратичка за назад, нищо не е завинаги и до живот. Това ме кара да се чувствам по-уверена.
Аз също не виждам драма.

Може и да си права.Аз пиша от позицията на жена с две деца, и никой не ме смята за героиня.С едно дете не купон, ми щур купон се очертава, така е.Но не съм с едно, сама съм в по-голямата част от времето и чак геройство не съм направила.Да, и с три не съм, но пък нямам и толкова едно голямо и самостоятелно-тийнейджърче, което би следвало само да се придвижва.Та да, не знам точно с три как бих мислила.И именно и затова писах-всичко се променя.Утре мога и с три да се окажа.
Ирис-това е-модели всякакви.Но за да се намери и приложи модел не може да се тропва, ми той не зачита и аз горката, или обратно.Това са неща, които следва да опиташ, и тогава да отсечеш-приляга ли ти, не ти ли, непосилно тежко ли ти е или не.Опита говори.И на всеки Опита е Различен и всеки е с Различна Поносимост на товари в ежедневието.

10 c's , права си.Ние сме често разделени, както писах, по-често съм си сама с децата.Драми няма.И непосилност няма.И защото той е на прибежки, със срочни ангажименти-ние си стоим тук.При дълга ангажираност  отиваме с него.Пак без драми.Никой на никого не лиспва така болезнено, напротив, превръщаме си завръщанията в малък празник.Около нас също има доста деца с бащи и то дългосрочно навън-драми няма, коментирала съм с майките.И децата си пътуват при бащите, някои и за по-дълго летните ваканции.

'Кафе с мед' , така е, но...на нея не и е дошло до главата.Тя е тук, не там и така...Мен лично ме плаши, аз съм човек -любител на релсите, на коловоза, на спокойствието.Но това е илюзорно спокойствие.Но бих подкрепила съпруга си.Касиди си знае-не е малко дете, кое може да преодолее и кое не, все пак-пуснала е тема, нека се чуят и хора с близко до на съпруга и мислене.Хубаво е човек да може да разбира и чуждото.Не казвам да го харесва, приема на 200 % и сляпо да се подчинява.

Не съм.Далеч съм от идеализма.Започвала съм сама, от нулата с две деца.В страна, дълбоко анти-социална .Започнала съм го далеч преди да съм постигнала каквото и да е.Говорех от тази моя лична позиция-точно защото съм го изпитала, но просто в БГ.И затова писах, за нас лично, в нашата история, не тази на Касиди-за мен е същото.Каквото е тук, такова ще е за мен и там.Както ще готвя тук-така и там.Както ще заведа детето на училище тук-така и там.Нищо различно няма да се очаква от мен. Чисто организационно-и тук никой не ме е завел за ръка до поликлиниката или магазина.Нито съм привиквала някога мъжа си да ни прекарва тук и там или да вършим нещо.Той е на работа, аз съм на работа, всеки си има задълженията.Никъде не е лесно, ако за леснотия ще си говорим.Най-малкото тук ми бе в пъти по-трудно с двете деца, когато се опитвах да стигна до поликлиниката по улица без тротоар.Нищо, че знам езика.Език се учи.

добре де, а някой разбра ли къде и при какви условия се заминава??
ве4е е пълно със семейства на експатс и никой не го вижда като драма, напротив