Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Здравейте, не мога да не съжалявам , за това , че има още присъединили се . Моите съболезнования . Дали мъката ще спре . Не . Вече 3 години съм сама . Не мога да му махни дрехите , самобръсначка , одеклон . Харесва ми да помирисвам аромата му . Носи ми и мъка , да , но тя не е по -голяма от това , което ми липсва всеки ден. А когато го помириша успявам да го усетя сякаш до мен , защото от както съпругът ми умря , започнах да не вярвам в нищо , нито в бог , нито в хората . Намразих израза ,, трябва , заради децата ". Ще ви призная , че изпаднах в много тежка депресия и не ме интересуваше нищо . Не исках да видя семейството си , децата си ( продължих разбира се да се грижа за тях . ) Единствено исках да умра . Ходех на работа . Тръгнах на психолог . Започнах да пия антидепресанти и успокоителни , въпреки , че почти всички ми казваха , че не трябва . Толкова много съвети . Но ако не бяха лекарствата сигурно отдавна щях да съм мъртва . Ще ви посъветвам , ако имате нужда от психолог - отидете Ако имате нужда от лекарство отидете на психиатър . Лекарствата се спират по схеми и се получава . Винаги ще има ,,СЪВЕТИ"от хора . Просто някой обичат да ги дават . Но само вие си знаете можете ли или не . Всеки е различен . Аз не успях без лекарства . НО какво ме обърна да се опитам да променя нещата , не че съм успяла още. Февруари се разболя малкото ми момче , слава богу го спасиха , но в началото не ми даваха гаранция . Така след нещата , които Ви писах да си задам въпроса . Как се справяте  във време на корона вирус . Аз не мога да работя дистанционно . С три деца с които трябва да учим у дома . С грипните ваканции преди това . Няма да ме уволнят , но след болничните които ползвах след боледуване , сега мога да си пусна неплатена . Написах писмо да кмета на града ми . Написах и писмо до министъра на труда и социалната. Политика. От кмета сякаш може би ще ми помогнат с продукти . В понеделник ще идват на проверка . Няма да казвам колко пари ми отиват седмично за храна .  Малко ме е страх , защото не знам до кога ще съм без пари заради положението в България . А вие как се справяте . Ако трябва напишете писмо и вие . Защото вече сте самички . Нека си обменим опит . Писах им и дали няма нещо , което да работя от къщи , но не съм получила отговор .

Mymatoni, не знам в кой град си. Във фейса има кампании за осигуряване на продукти на нуждаещи се. Има вече много доброволчески групи. Свържи се с такава. Иначе аз още съм в майчинство. Не знам докога, яслите са затворени, прием няма. Това малко ме плаши. Имам някакви пари от застраховката на мъжа ми, после ще мисля. В момента ме е страх да правя планове, гледам седмица напред само.
Да сме здрави, другото ще мине.

Само да кажа , че получих продукти и 100 лева отписмото си до кмета .

Браво на него!

И аз загубих съпруга си след 20 годишен щастлив в пълния смисъл брак. Вече една година мина, година пълна с хиляди неизвестни въпроси. Нооо.... Някак си оцелях. Имам две прекрасни деца, които ми дават сила за живота от тук нататък. Огромна е загубата и за тях, и за мен. Трябва да сме силни!

Преди няколко дни се навърши година откакто сърцето на моето момиче спря. То (сърцето и) се бори докрай и дочака дъщеря ни да пристигне от Англия за да си вземе сбогом. Няколко часа по-късно ми се обадиха от болницата с новината, че е починала.

За тази година много неща се промениха и доста вода изтече но в спомените ми е като миг. Децата са утеха но не и опора, дори се чуствам още по-отговорен и притеснен за бъдещето им (корона вирус и перспективите за работата/доходите ми). Нощите в опустялото легло са тъжни, уикендите от оазис се превърнаха в изпитание. Самотата стана моя вярна приятелка и нито религията, нито четенето на книги за живота след смъртта, нито усилията за срещи с други хора могат да я изгонят трайно.

Често разсъждавам за любовта. В нашия материален свят, тя и приятелството са единствените безплатни и същевременно безценни неща. Колко е рядка и крехка, но как успява да възвиси хората и как може да се окаже едновременно дар и проклятие. Силен наркотик, който не съжалявам че опитах но чиято липса сега ме съсипва.
 
Преди правех доста неща, защото така исках. Сега всичко правя, защото така трябва. Затова се дразня, когато казват че съм баща герой, силен характер и др. Не, просто нямам избор! Въпреки всичко упорствам но един въпрос ме измъчва. Какъв е смисъла, след като всичко може да се сгромоляса за миг?

Толкова е хубаво, че пишете тук. Благодаря на всички, които намират време и споделят

За съжаеление не са "весели" постовете ни, но някак, както каза по-горе digomas, макар и да е "ивратена" утехата, поне общуваш с хора, които исктински рабират как се чувстваш....


Замислих се над думите ти...
Трябва да има смисъл в цялата тази работа Има смисъл, който все още не виждаме, но рано или късно ще осмислим. Не може да е толкова зловещо - вярвам, че те живеят край нас и съм убедена, че помагат!

И мен ме тормози въпросът Защо?
Няма отговор, поне такъв, какъвто да приема.
Сега трябва да се пазим, защото ако и с нас стане нещо, кой ще гледа децата? Ей това всички ми го повтарят. Как да се пазя? Да не би мъжът ми да не се пазеше? Няма начин да предотвратиш всичко. Вие как се справяте с този страх за себе си и бъдещето на децата?

Как сте, сестрици и братя по съдба....

Големите празници са много тъжни! Надявам се, че нашите другари са на по-добро място

Как преодолявате празнотата?

Светли празници на Вас и децата и дано Бог да ни дава сили!!!

Трудно е... Пълня си деня с децата, готвим каквото искат, украсихме малко къщата. Днес ще занеса яйце и козунак на гроба, така се правело. Много ми е мъчно, най-много ми липсва, че няма с кого да си говоря, дори за ежедневни неща.
Светли празнични дни и бъдете здрави!

Здравейте,

моят мъж също почина внезапно от инфаркт преди няколко дни почти на 42 години и направо не си намирам място от мъка. Питам се как не съм забелязала симптоми да мога да му помогна, да го заведа на лекар. Имаме 3 годишна дъщеря, която пита къде е, не знам и на нея как и кога да и обясня какво се е случило. Не знам как да продължа да живея. Вие кога казахте на вашата дъщеричка?

Blue_M ... съжалявам. Много е тъжно, че групата се множи, но  никой преди това не се замисля, не осъзнава, че не е застрахован.
Много се обвинявах и аз как не видях, как не забелязах.. Защо не настоявах да ходи на профилактични, да си мери кръвното.. Все въпроси , които сигурно си задават всички. Не се обвинявай .. няма смисъл. Никакъв! На детето нищо не съм казвала специално .. В смисъл нямаше някакъв разговор. Тя бе толкова малка. Някак поетапно свикна с липсата. После когато ми задаваше въпроси и обяснявах, че живее другаде .. на небето и така. И сега задава въпроси. Гледа звезди. Не е лесно. При нас най-големия момент за нея беше има ли баща.. Защото той не присъстваше физически в живота и . Успокои се като и обясних, че има , но не е при нас. Сила ти желая!

Blue M, съболезнования и от мен. Много е страшно. Стягаш се и продължаваш ежедневието. Така ден след ден се оцелява. На мен ми помогна да си поставям всеки ден задачи, за да ми е заета мисълта с друго. Децата също ме ангажират достатъчно. За малката не мога да дам съвет. Моето малко е бебе на година и 8 месеца, няма как да разбере. Баткото е голям, много ми беше трудно как да му кажа. Тъгува много, трудно му е.
Кураж! Ще оцелеем.

Здравейте! И моят съпруг почина преди 20 дни от инфаркт, на 47 години. Много боли!!!
На малката дъщеричка, която е на 9 г. й казах, че тати е станал звездичка и е на небето, както и че той винаги ще е до нас, но просто няма да го виджаме. Голяма е на 13 и с нея си плачем заедно и се опитваме да си дадем взаимно сили.
Колкото и да ми е трудно, започнах да обикалям институциите, за да оправям формалностите. Като приключа ще направя едно описание къде и защо трябва да се отиде, за да е полезен на всички, които преминават през този труден период.