Колко много емоционални и смислени постове в последните дни...Аз също съм мислил за домашен любимец и бих взел веднага, но жилището ми е малко и не е добра идея...Виж ако бях поне на 80 кв. м. или още по-добре в къща с двор, куче задължително. Въпреки, че това си е нов член на семейството с всички произтичащи ангажименти.
След като съпругата ми си отиде, също водих децата на психолог, но нямаше особена полза. Двете го приемат по различен начин, голямата е затворена и не иска да се говори за мама, а малката си спомня и плаче. Но и голямата тъгува. Според мен е много важно децата да се разсейват с ходене на екскурзии, колоездене, яздене, плуване, игри сред природата...но все не се получава и дремят на проклетите телефони и таблети, които само ги облъчват с микровълнова енергия, която никой не знае как ще им се отрази след години! Тази ужасна пандемия допълнително ни затвори вкъщи и пропуснахме ходене на планина тази зима.
Мили дами, знайте, че времето лекува донякъде, по-скоро постепенно спомените избледняват, за мен бяха нужни две години и половина. Не се отдавайте прекалено на плача, мъката и депресията, защото това ще ви навреди физически и после ще съжалявате. Спортувайте нещо, учете, ако може сменете жилището, работата, града, започнете нов живот! Последното е трудно, отнема време, не съм го постигнал, но мисля, че е най-доброто.
Що се отнася до предложенията на "колеги" за "поемане" на "съпружески задължения", повечето мъже питекантропи си мислят за секс, но реално би трябвало да си мислят за помощ с отглеждането и възпитанието на децата, за помощ в ремонт на жилището, в оправянето на колата, на градината, на чисто практически неща в ежедневието! Сексът го може всеки простак/простачка! Но не всеки може да предложи емоционална и практическа подкрепа на един човек, който се намира в крехко емоционално състояние и има нужда от рамо, на което да се опре! Аз не получих такава подкрепа и затова загубих две години в мъки и терзания. Нямаше с кой да поговоря, с кой да изпия едно кафе, с кой да се разходя или посъветвам.
И защо? Напразно! Но много неща в света са случайни, напразни, непропорционални! Едни имат повече любов и пари, отколкото им трябват или могат да понесат... А други се борят за всяко зрънце любов, за всяко петаче щастие...и е трудно...но вярвайте, че слънцето отново ще изгрее и на вашата улица! Невероятно е, но не е невъзможно!
Виж целия пост
След като съпругата ми си отиде, също водих децата на психолог, но нямаше особена полза. Двете го приемат по различен начин, голямата е затворена и не иска да се говори за мама, а малката си спомня и плаче. Но и голямата тъгува. Според мен е много важно децата да се разсейват с ходене на екскурзии, колоездене, яздене, плуване, игри сред природата...но все не се получава и дремят на проклетите телефони и таблети, които само ги облъчват с микровълнова енергия, която никой не знае как ще им се отрази след години! Тази ужасна пандемия допълнително ни затвори вкъщи и пропуснахме ходене на планина тази зима.
Мили дами, знайте, че времето лекува донякъде, по-скоро постепенно спомените избледняват, за мен бяха нужни две години и половина. Не се отдавайте прекалено на плача, мъката и депресията, защото това ще ви навреди физически и после ще съжалявате. Спортувайте нещо, учете, ако може сменете жилището, работата, града, започнете нов живот! Последното е трудно, отнема време, не съм го постигнал, но мисля, че е най-доброто.
Що се отнася до предложенията на "колеги" за "поемане" на "съпружески задължения", повечето мъже питекантропи си мислят за секс, но реално би трябвало да си мислят за помощ с отглеждането и възпитанието на децата, за помощ в ремонт на жилището, в оправянето на колата, на градината, на чисто практически неща в ежедневието! Сексът го може всеки простак/простачка! Но не всеки може да предложи емоционална и практическа подкрепа на един човек, който се намира в крехко емоционално състояние и има нужда от рамо, на което да се опре! Аз не получих такава подкрепа и затова загубих две години в мъки и терзания. Нямаше с кой да поговоря, с кой да изпия едно кафе, с кой да се разходя или посъветвам.
И защо? Напразно! Но много неща в света са случайни, напразни, непропорционални! Едни имат повече любов и пари, отколкото им трябват или могат да понесат... А други се борят за всяко зрънце любов, за всяко петаче щастие...и е трудно...но вярвайте, че слънцето отново ще изгрее и на вашата улица! Невероятно е, но не е невъзможно! 
