Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Не познавам човека. Има снимки на епикризи и т.н., но щом не става, не става. А иначе, според мен българите не сме много състрадателни. По индекс на благотворителност сме много назад от повечето държави, даже по едно време бяхме и след Бангладеш! Казвам го с добри чувства, такава ми е информацията.

По друга тема, напоследък даваха три филма по телевизиите за вдовци/вдовици , които си гледат сами децата. Те бяха "Книгата на Хенри", "Г-н Чърч" и "Капитан Фантастик". Признавам не успях да ги изгледам целите, но хванах оттук-оттам и ме накараха да се почувствам по-добре. Филмите са добри, но има и тъжни моменти, така, че всеки да си прецени.

Някой знае ли какви са административните срокове за подаване на декларация в общината за смяна на собственост от починал съпруг на дете и дали след това партидите за вода, ток и парно трябва да сменят с данните на детето?

За партидите е месец, ама бях закъсняла и никъде не ми направиха проблем. За декларациите 6 месеца. Внимавай там, има значение кое е придобито по време на брака, на мен ми беше доста сложно докато схвана какво да правя. Сега 2-годишното ми дете дължи данъци, което според мен е върхът на малоумното законодателство, ама нейсе...

Може и на лични, но пък информация може да е полезна и на други. След като пререгистриш имота на детето в общината, получаваш
ли някак някакъв документ, на база,които променяш партидите, или пак процедурата със смъртния акт и удостоверение за наследници при различните дружества?

Партидите смених на мое име. Тези дружества поне бяха здравомислещи, че не може дете да е титуляр по партида. А и аз съм настойник до 18 г. така или иначе.
Документът ти е подадената декларация.

Да ви се оплача. Правя някакви жалки опити да съм с майка ми тук уж да ми помага. Но просто не се получава. Толкова много ме напряга. Тотално срива авторитета ми пред детето и то вече само, където хоро не играе на главата ми. Винаги го защитава и ме критикува пред него. Ужасно е! Колкото и да не ми се иска, мисля, че ще се опитам да продължа напред сама! Иначе нямам спокойствие, постоянно съм под критика и съм изключително изнервена така. Не искам да съм сама, но такова е положението!

След погребението на съпруга ми нашите останаха 3 седмици в нас. От една страна да са до мен, до нас, от друга те да не са сами, а и наближаваха 'празниците' Коледа, бъди вечер и т. н, рожденните дни на трите ни момчета и стояха  до 40 дни от смъртта/погребението беше  20 дни след... / та едвам дочакаххх да остана сама с децата. Ние сме от Русе и сами сме живял и винаги... Отделно и студеното време, абе бяхме се поизнервили.  Така сме по добре. Махнахме и кученцето което ви показах , много голяма грижа е. Чакаме си пролетта за да излизаме по често по поляни и горички.

Аз не съм от София, но толкова отдавна живея тук, че вече там, от където съм, ходя само два три пъти през годината.  И ние сами си гледахме детето, преди да почине мъжа ми. Викахме баба й на помощ, когато беше по-малка  и се разболее, но тя си свършваше работата и си отиваше. И си бяхме най-добре само тримката, капсуловани в нашето гнездо. А сега след погребението  помолих свекърва ми да дойде, защото аз нямаше да се оправя сама, бях болна след Ковид и пневмония, едвам се оправих, и сега се вцепенявам само като си помисля, че може да поиска да си отиде и да ни остави да се оправяме сами. Моят проблем със самотата, не е че не мога да стоя сама, а липсата на споделеност, че моето най-добро другарче го няма, боли ме, мъчно ми е,, но най-много ме е страх за детето. Аз съм се поставила на заден план, няма значение как се чувствам аз, дали ме дразни нещо или не, приемам всичко само тя да е добре.  А тя е толкова страхлива, бои се от тъмното, страх я е да заспива сама, не знам дали ще може да стои сама. Не знам кога ще го израсне това. Сега по неволята може би по-рано. Досега никога не съм я  оставяла повече от половин час сама в къщи. Тази година е на занималня, когато не е онлайн, мога да се оправям, защото е по-цял ден на училище. Но догодина живот и здраве,  не знам   как ще се справя, ако трябва да стои сама следобяда. Снощи се гушкахме преди да заспи и тя ме пита дали баба ще стои с нас, аз и казах че в един момент ще трябва да е сама и тя се ококори и ми казва: Как ще стоя, много ме е страх, нека баба да остане.  Опитвам се, да не се изнервям и да не обръщам внимание на неща, които преди биха ме дразнили в свекърва ми, игнорирам всичко. Но сега съм й много  благодарна, че е тук и с нас, че ми помага, и така поне през деня съм спокойна за детето. Сега само тя е важна за мен.    Не знам вие как сте сте, но аз на този етап, живея само заради детето, искам да почна да мисля и за мен, но не става.

Колко познато, след като почина съпругът ми се наложи да се върна с децата при нашите. Къща голяма, всяко дете си има стая на отделен етаж, аз си се върнах в моята тинейджърска стая, но вече три години немога да свикна и да променя режима си. Майка ми все още смята че децата са малки, налага си мнение и като не стане на нейното, го играе обидена и че всеки е срещу нея и колко сме неблагодарни. Затова моя съвет е, ако имаш възможност, действай сама. Няма смисъл да се изнервяш и да си вредиш.

Ние също живеем в София и си бяхме отделно. Много добре си бяхме заедно тримата. Майка я взех точно заради тягостната самота и заради детето, разбира се. Свекърва ми е в пъти по- премерен човек и с нея се разбирам чудесно, но тя си стои в Русе. Но майка ми, ей Богу няма нещо, за което да не се обади. Винаги се меси, критикува много пред детето и то и повтаря думите често. Не знам и аз какво решение да взема. Може би ще опитаме сами известно време. Аз също всичко правя заради детето, но и то направо ми се качи на главата. Общо взето вчера ми каза, че понеже му спирам плейстейшъна, а той искал да играе още, нарочно ме дразни. Общо взето с него постоянно се дракаме и макар да искам да се държа мило, той ме вади често извън себе си. Баща му беше строгия родител, аз не съм и това оказва влияние.

insane , когато решиш ще се радвам да се видим и запознаем на живо, да изпием по нещо , когато времето се оправи. Това се отнася и за всички които сте от София.

Разбира се, ще се радвам на среща и със всеки, който пожелае. Само да утихнат малко нещата с короната.

Леле всички майки ли са такива. Моята е същата. Няколко пъти си събирах багажа и исках да се връщам в къщата на мъжа ми. баща ми ме спираше. Още искам да живея сама с детето.

Да, това със сриването на авторитета е не само вредно за детето и родителя му, но и изнервящо! Аз също го преживях и още го преживявам. Получава се от няколко фактори, но сред основните са разликата в поколенията, липсата на опит от възпитанието на дете при конкретните условия, и не на последно място това, че българина е "атомизирано", "индивидуалистично" същество и все иска "и той да каже какво мисли", без да отчита последствията за околните и за себе си и т.н. Това, че "имаш право да кажеш нещо или искаш да го кажеш не означава, че непременно трябва да го правиш".
Аз винаги съм вярвал, че при възпитанието на децата, родителите трябва да се разберат предварително по основните въпроси и да стоят пред децата, като едно монолитно цяло, а не всеки за себе си. Например, да приемем, че аз се събирам с една от вдовиците, които пишат в темата с доброто намерение да отгледаме заедно и нейните и моите деца. Аз мисля, че ние трябва предварително да обсъдим и да се споразумеем по всички основни въпроси на възпитанието: време за лягане и хранене, спазване на хигиена, спортуване, разрешено време с дигитални устройства, помощ в домашните задължения, излизане с приятели, подготовка на домашните, ядене на сладки и бонбони и т.н. А, не после, при възникване на ситуация, единият възрастен да каже едно, а другият нещо различно и противоположно, да почнем да спорим пред децата (вредно!), да се наричаме с епитети и да си подкопаваме авторитетите (вредно!). Ако допуснем такива неща, децата, тъй като са умни, ще разберат, че могат да се обръщат към един или друг за "второ мнение" по въпросите и ще почнат да манипулират възрастните, което в перспектива ще има лоши последствия за тяхното здравословно възпитание и израстване, а и ние възрастните ще плачем после. Вие какво мислите по въпроса за консолидирането на родителските сигнали към децата?

Да бъдем опора за децата, но и да ги изградим като личности, които един ден, когато ни няма, уверено да държат съдбата си в собствените си ръце. Това е моята мисия като родител. Компромиси с егото на баби и дядовци или с моментните увлечения на потомството съм си позволявал в изключително редки случаи и при особени обстоятелства. От друга страна всеки е различен и не всеки може да влезе в определена роля, но да търсим оптималния вариант. След смъртта на жена ми взех майка ми на море с нас (за да не пропаднат резервациите, да не съм сам възрастен, да има кой да се грижи за битовата част на почивката). Голяма грешка, но това съм го описал в мой по-стар пост. Само ще кажа, че майка ми (зодия Овен) е супер отговорна и преливаща от енергия личност, винаги с менение по абсолютно всяка тема. Често се налага да я поставям на място, не задруго а защото вече не е в час с много аспекти на съвременния живот. Родители, колкото и да ви е трудно, дайте си сметка, че с налагането на правила инвестирате в бъдещето на най-скъпото си. Това не значи, че не им казвам по няколко пъти на ден, колко ги обичам и не ги глезя с дребни жестове на внимание.