Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

И на мен ми е много трудно да наложа правила при отглеждането на детето. Опитвам се да бъда отговорна майка. Дори сега си мисля, че проявявам повече внимание и загриженост за детето, след смърта на баща й. Преди някак малко неглижирахме и двамата с баща й това, че на моменти е безотговорна към задълженията си в къщи и училище. Ние си стоиме с него в хола, тя в нейната стая и всеки си върши неговите неща.  Никога не сме имали строги правила, от толкова до толкова часа правиш това и това, нито пък сме били изискващи родители. Малко на шега  й говорехме, като не учиш ще пасеш патки.  Аз бях лошата и строгата, като не съм доволна, почвам да крещя и да се карам.  Сега се усещам на моменти, че повишавам тон, когато ме ядоса и  едвам се удържам да не крещя по старому.   После пък се ядоствам на себе си, че не успявам да намеря правилния подход към нея. Но децата не са роботи, всеки от тях има своя темперамент и характер.  Сега си говорим повече с детето, опитвам се да и обясня колко е важно да има правила и да ги спазва, да бъде подредена и отговорна към задълженията си и да носи отговорност за действията и постъпките си. Докато говоря се получава, но на практика си продължаваме по същия  стар начин. Това с качването на главата се случва и при нас, без да имам баба, която да ми подрива авторитета.  Правила не спазва, или пък само тогава, когато знае, че съм много ядосана и няма да й се размине. Вечния отговор на направи това е "Ей сега", "Чакай малко" и "След 5 минути".  Искам да има детство , а не да се превръща във възрастен на 11 година.  Искам някак да я видя голяма и  да знам, че може да се справя сама, а пък сърцето ми се свива от страх, дали ще може да направи това, дали ще се справи с онова и гледам все да и помагам. Днес ми е много тъжно. Моето момче трябваше да има рожден ден, да стане на 48. Цял ден ми е ревливо. Не знам дали да кажа на детето, тя някак е заключила спомена за баща си и не говори за него. Може би така се пази, не знам. Сега не знам дали да я разстройвам и да говорим за него. Не знам как да постъпя, чувствам се много объркана.

Leosof, много добре казано, това би бил идеалният вариант, но в практиката не може да стане на 100 %.
След смъртта на мъжа ми баща ми остана 2 седмици да спи у нас по искане на големия ми син - страхуваш се да спи сам (преди това спа няколко месеца с баща си в детската, отскоро сме в това жилище). После свикна и каза, дядо няма нужда повече. Проблеми не съм имала, баща ми е много сдържан човек и рядко се меси. Бабите са идвали само на гости. След тези 2 седмици се оправям сама с децата. Може да е трудно понякога, но поне сама си определям график и всичко. Много отдавна живеем разделени от родителите си, всеки има свои навици и не мисля, че ще мелим брашно под един покрив. Помагат с каквото могат и после всеки удома си.
Barabenka, моят на 13, също е заключил спомена за баща си. Това е техният начин, научих се да го приема, че не е като мен.

След като преди няма и 5 месеца почина мъжа ми, днес почина и баща ми. Егати и живота скапан. Знаех, че ще стане, очаквано беше, но такова събитие никога не те сварва подготвен.

Insane, моите съболезнования!

Моите съболезнования! Бог да го прости! Много съжалявам!

Най-искренни съболезнования!

Благодаря Ви

Моите съболезнования! Аз загубих майка си през 2012 само на 55 и някак си след това реших,че живота ми е взел един любим човек и ще бъде по-милостив за напред. Но след като взе и съпруга ми само на 42 знам,че няма никаква справедливост. Скоро ще станат 6 месеца,а като чели  става все по-трудно. И вместо времето да ни успокоява ние сме още по-несигурни,че ще се справим.

Здравейте,мислите ли тази година да почивате на море,къде,как.?Честно казано на мен въобще не ми се ходи ,но децата искат.Миналата година пропуснахме....

Ние живеем на морето, но планувам да идем за седмица на някое спокойно място, с приятели. Имаме нужда да се откъснем от ежедневието, след като мине стресът покрай матурите на седмокласника.

Ние ще ходим на море, живот и здраве, началото на юли- на Ахтопол. Който се чувства самотно и иска компания е добре дошъл. На един хотел ще сме, където бяхме миналата година два пъти с мъжа ми. Аз имам нужда точно да се откъсна, защото ми идва в повече това стоене в нас и всички грижи. Ще ми е тежко, че го няма мъжа ми, но и в нас ми е тежко. А детето иска море!

Ние също ще ходим на море.  Като си стоим по къщите няма да си помогнем.То и без друго достатъчно ни наказа съдбата!  Нали трябва да се грижим за себе си и за децата. Още повече  след това онлайн училище те имат нужда от разнообразие. Да, ще бъде едно мнооого различно море, затова мисля да отида на място на което нямам спомени. Винаги сме ходили с голяма компания приятески семейства, но тази година не бих и не искам да е така. Естествено сама с децата ще е доста скучно и тъжно. Insane, бих се присъединила с децата .Не сме били в Ахтопол. Ще дадеш  повече информация. Прегръщам ви всички тук 🌼🙏🍀

И ние с детето смятаме да ходим на море. Ще ходим на Несебър, любимо място ми е и вече няколко години не го сменям.

Внимавай със спомените от това място. Ако нямаш компания да те разсейва има опасност да ти натежат мислите за хубавите моменти, които сте имали преди там. Аз имах подобно преживяване 2019 (годината в която почина жена ми). Вече бяхме направили резервацията и сърце не ми даде да лиша децата от море, пък и имахме друго семейство за компания. Само че нещата не се развиха както очаквах. Това беше най тягостната "почивка" в живота ми. Но хора разни - може пък аз да не съм добрия пример.
С времето спомена за човека избледнява в съзнанието на хората около нас. Само ние пазим някъде дълбоко в себе си най-съкровените мигове заедно. Често случаен текст, дума, филм, място ме поразяват като гръм и извикват сълзи в очите ми. Но трябва да си сложим граница - това не трябва да ни убива.