Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 437 271
  • 3 594
# 3 045
Благодаря на всички! Вече минаха 10 дена чувствам се като луда.Гледам снимката му и си викам първо кой е този, после си казвам съпругът ми Гледам го викам си той сега ще си дойде от работа, какво ми говорят всички, че е умрял не е умрял, в командировка е и ми е сърдит за това не ми пише. После става 7 часа него го няма тогава за малко се осъзнавам плача.После спирам и пак си казвам не е умрял не е, усещам го все едно спи в хола , за да не хърка на детето.После лягам заспивам спокойна, той нали е в хола.Събуждам се ставам затичвам се към хола да му кажа Зайкоооооооооо пак сънувах от онези много реални мой сънища.Чакам да ме пита какво пак бе Зайче и аз да му разкажа , той да се засмее с онази голяма усмивка и да ми каже : Аз никога няма да те оставя. Това е моят ден вече 10 дни.
Виж целия пост
# 3 046
Нормално е за съжаление.
Мият сън се иораеи след около година, силно казано де.
Изразявай си емоциите, плачи.
С времето се осъзнава все повече.
Мъката е за нас ❤️
Виж целия пост
# 3 047
Аз почти 4 години по-късно все още не спя нормално за съжаление...
А първия месец на няколко пъти му набирах номера да му кажа нещо даже ...
Виж целия пост
# 3 048
Аз тепърва почвам да спя някои нощи нормално - година и 4-5 месеца след като почина. Сънят ми стана по-повърхностен, будя се и не мога да заспя по 2-3 часа, но почнаха да се нормализират нещата напоследък. Но ходя на спорт, ходих при психотерапевт, продължавам да живея - правя каквото зависи от мен. Пия мелатонин понякога, магнезии - неща, които помагат уж на съня. Но то всичко е до възстановяване на душевния баланс, което не е лесна работа.
Да не говорим, че първият месец ми беше кошмар, защото всяка сутрин се събуждах и осъзнавах отново, че е умрял. После някак го осъзнах явно и на по-дълбоко ниво и спря това преосъзнаване всеки нов ден.
Виж целия пост
# 3 049
Аз спя, но при условие че си легна много късно. Т.е. се изтощавам, за да заспя. На другия ден ставам в 7.00 ч, така че реално спя много малко часове. Опитвам се да си наложа по-здравословен режим на сън, не ми се получава засега.
Зазу, и за мен сутрините бяха кошмарни в началото. Ставаш и за секунда си забравил какво се е случило, после те удря действителността като товарен влак.
Две години и два месеца по-късно още не мога да приема и не мога да се примиря. Християнка съм, вярваща съм и се опитвам да пречупвам нещата през призмата на вярата, но пак си имам моите моменти...  Такъв е този път...криволичещ.
Виж целия пост
# 3 050
Аз му запазих нонера и телефона и го ползвам. Понякога му пишат за рд за имен ден.
Добавки не пия, оше повече ме объркват.
Виж целия пост
# 3 051
Мили момичета тежки и мъчителни 37 дни отминаха без него ,а нощите кошмарни и безсънни обзети в спомени и тъга мислейки си ,че като се обърна на другата си страна той ще е до мен .Знаете ли липсва ми хъркането му дори е сутрин когато ставаше ме будеше с целувка с което се чувствах обичана и желана даваше ми стимул за живот ,но сега дори и не спя .Накъдето и да погледна виждам него в стола му ,чехлите ,дрехите,дори и любимия му душ гел къпя се с него за да ми мирише на него 😭
Виж целия пост
# 3 052
Здравейте,изпуснах 6 месечния срок за подаване на декларация за придобиване на дял от апартамента ни.Какви документи са нужни,подлежа ли на глоба?
Виж целия пост
# 3 053
Днес беше тежко през деня плаках на работа, искам да захвърля всичко. Изморена съм , нямам желание за нищо.Не виждам смисъл вече! Много ми е трудно , защото аз съм от друг град и в града нямам близки.Сама съм с малкият, а той милият не се отделя за секунда от мен. Той беше моята усмивка , моята упора.
Виж целия пост
# 3 054
И на мен ми е тежко на работа ,но още не съм готова но шефката уж ми прави услуга да съм била сред хората ,аз работя в детски център децата ме обгрижват мен вместо аз тях ,но аз самата се подтискам ,като виждам колежките си говорят с мъжете или ги карат на работа с колите ,а на мен никой не звъни 😭
Виж целия пост
# 3 055
Месец. Измина най-кошмарният, най-ужасният месец в живота ми. Или първият от поредица такива? Нямам представа какво предстои. Все още се стряскам сутрин, когато се сетя. През деня си налагам да не забравям нито за миг, защото, когато потъна в работа и забравя за малко, после ме пронизва страшна болка. Понякога си мисля, че съм малко по-добре, но след това рева и вия с часове... Нощите са още по-тежки. Приспивателните ми действат зле, но без тях се въртя полубудна и ако заспя сънувам кошмари. Не мога да сменя чаршафите. Възглавницата му е останала във формата както последно е спал, още мирише на него...
Виж целия пост
# 3 056
Да,така е същото е и при мен сънят е за час, два в полу дрямка след това до сутринта в мисли и страхове ,като стана сутрин съм ,като луда ,дали наистина го няма или е сън. Да стане за работа ,да пусне тв.да види времето ,след това да пусне  кафе машината отива в банята връща се пие кафе гледа телефона и ще прелапа нещо за да си пие лекарствата и тръгва ,но най- важното ще ме целуне и тогава, всичко това ми липсва. И аз като вас се опитвам да не плача но немога рева на глас и ридая и говоря на него сякаш ме чува пък и може и да чува😇😪
Виж целия пост
# 3 057
И на мен ми е тежко на работа ,но още не съм готова но шефката уж ми прави услуга да съм била сред хората ,аз работя в детски център децата ме обгрижват мен вместо аз тях ,но аз самата се подтискам ,като виждам колежките си говорят с мъжете или ги карат на работа с колите ,а на мен никой не звъни 😭

Да това как другите жени говорят за мъжете си ме убива.
Виж целия пост
# 3 058
Как сте, Стела, Алиева? Когато ви чета, усещам това, което сте написали... Същата болка, същото отчаяние. Исках да питам и тези, които са минали през това по-отдавна: колко време минава докато изчезне тежестта в гърдите, кога започваш да гледаш снимки без да се разревеш, кога спираш да си мислиш, че по-добре да беше умряла с него...?
Виж целия пост
# 3 059
Година и три месеца без него.
Не мога да спя.За кой ли път събирам парчетата от разбитото си сърце.Стискам го в юмрук и по пръстите ми се стича кръв.Не,никога не може да бъде отново цяло.Искам да го прибера на мястото му и да забие в ритъм.Но не,изкачва се в гърлото ми и учестено бие.Кошмарът от онази последна нощ ме застига.Толкова исках да му помогна.Молих се и плаках пред Бог да го остави при мен.И до днес не получавам отговор защо не го направи.Чувствам се ограбена.Сякаш злодей се промъкна през онази нощ и го отвлече.Извади сърцето ми и го разби на малки кървящи късове.И боли,много боли.Трудно ми е,тежко ми е!Не мога да понеса товара.Уморих се.Много се уморих.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия