Здравейте, приятели. Почивахте ли вече някъде на планина или море, или тепърва ви предстои? Аз бях за 5 дни на Китен, починах си, откъснах се от проблемите и ежедневието в Сф, но имаше нещо, което липсваше, човекът до мен. Колкото повече наближава рожденият му ден, толкова повече се сдухвам.
Виж целия пост
Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2
- Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2024, 20:14 ч.
# 1 230
7 авг. 2020, 20:18 ч.
# 1 231
8 авг. 2020, 08:17 ч.
Да, ходихме с децата за 6 дни на юг. Бяхме с още 2 семейства и така не се чувствахме много сами.
За рождения ден е така, на моята половинка вече мина. Ходих на гроба му с цветя. Не че помогна...
Виж целия пост
За рождения ден е така, на моята половинка вече мина. Ходих на гроба му с цветя. Не че помогна...
# 1 232
13 авг. 2020, 10:49 ч.
Предстоят ни 4 нощувки на море с децата. Второ лято без мама...Сега освен резервацията на хотел и подготовка на колата за път ми се налага да събирам багажи, да мисля за лекарства и куп други "женски" задачи. Но това се търпи. Лошото е че човека до мен липсва много. Няма запълване тая празнина.
Виж целия пост
# 1 233
13 авг. 2020, 11:06 ч.
На линия съм за помощ ако има нужда, за общоприети съвети и пиене на бира 
Да, празнината няма запълване, но това е положението. Аз първата година бях изключително депресиран, сега съм от време-навреме. Но не можем да върнем лентата назад. Тази част от нашия живот е безвъзвратно в нашето физическо минало.
Виж целия пост
Предстоят ни 4 нощувки на море с децата. Второ лято без мама...Сега освен резервацията на хотел и подготовка на колата за път ми се налага да събирам багажи, да мисля за лекарства и куп други "женски" задачи. Но това се търпи. Лошото е че човека до мен липсва много. Няма запълване тая празнина.
Да, празнината няма запълване, но това е положението. Аз първата година бях изключително депресиран, сега съм от време-навреме. Но не можем да върнем лентата назад. Тази част от нашия живот е безвъзвратно в нашето физическо минало.
# 1 234
13 авг. 2020, 11:59 ч.
Приятна почивка, дано да си починете поне малко, а относно лекарствата вземи само най - необходимото - температуропонижаващо, против чревни или хранителни раздразнения, лепенки, репелент. Ако нещо се наложи, винаги може да вземеш от аптеката.
А що се отнася до липсата, напълно те разбирам, ние винаги първите две седмици на август сме почивали заедно, и сега усещам точно тази празнина, за която пишеш. А на 17.08. щеше да навърши 47 и това, допълнително ме срива.
Виж целия пост
Предстоят ни 4 нощувки на море с децата. Второ лято без мама...Сега освен резервацията на хотел и подготовка на колата за път ми се налага да събирам багажи, да мисля за лекарства и куп други "женски" задачи. Но това се търпи. Лошото е че човека до мен липсва много. Няма запълване тая празнина.
А що се отнася до липсата, напълно те разбирам, ние винаги първите две седмици на август сме почивали заедно, и сега усещам точно тази празнина, за която пишеш. А на 17.08. щеше да навърши 47 и това, допълнително ме срива.
# 1 235
13 авг. 2020, 13:38 ч.
Здравейте! И на нас ни предстои ходене до морето. Ще сме с детето и майка ми. Малката все повтаря, че иска на море, а на мен изобщо не ми е до това... Все пак няма как да я пусна само с баба и, защото само ще се притеснявам как се справят. Тя е още много малка. Притеснявам се, че не знам как ще го възприемат хората и по-конкретно свекъра. Бяхме планирали с мъжът ми почивка на морето от 10.08 за 5 дни, но... Съдбата друго беше решила.
Виж целия пост
# 1 236
13 авг. 2020, 13:48 ч.
pepi1992 ... знам, че на думи е лесно .. и все пак.. изобщо не се замисляй кой как възприема нещата и т.н. Никой няма да те разбере, никой няма да влезе в къщата ти, да ти помогне и т.н. Много добре си решила да заведеш детето на море. За теб ще е убийствено ... в буквалния смисъл. Минала съм го ... знам. Но трябва да осигуриш възможно най-нормален живот на детето си. Независимо от всичко. То веднъж е наказано от съдбата .. защо ти да го наказваш допълнително, като го лишаваш от дребните житейски удоволствия.
Един ще те съди, друг ще цъка с език, трети ще те съжалява и какво от това.. кой реално ще ти помогне !? Живей си живота по начина, по който го усещаш. Първите години, първите морета, първото излизане .. са най-трудни, но животът е за живите. Живей! Първо заради детето, после заради себе си и т.н ...
Виж целия пост
Един ще те съди, друг ще цъка с език, трети ще те съжалява и какво от това.. кой реално ще ти помогне !? Живей си живота по начина, по който го усещаш. Първите години, първите морета, първото излизане .. са най-трудни, но животът е за живите. Живей! Първо заради детето, после заради себе си и т.н ...
# 1 237
13 авг. 2020, 14:21 ч.
Аз бих добавил и: слънцезащитен спрей помпа за по-бърза апликация фактор 50 или нагоре, риванол или кислородна вода за дезинфекция, по 3 чифта бански, кърпи за шезлонги, шапки, слънчеви очила с UV защита, игри, книги или таблети.
Колата, днешните са сигурни, гумите, спирачките и климатика като са ок, добър акумулатор и това е.
Виж целия пост
Колата, днешните са сигурни, гумите, спирачките и климатика като са ок, добър акумулатор и това е.
# 1 238
18 авг. 2020, 16:09 ч.
И ние ходихме на море, но на мен ми беше много самотно. Това беше първото море без него. Болката не утихва, вече минаха почти 5 месеца ...Ние също бяхме с майка ми и семейството на брат ми.
Виж целия пост
# 1 239
18 авг. 2020, 17:11 ч.
За съжаление, спомените могат да бъдат притъпени, а болката да намалее, само ако вдовицата/вдовецът са заредени с приятни емоции, заобиколени от жизнерадостни и приятни хора, активно увлечени във вдъхновяващи дейности. Също така, смяна на жилище, кола, работа помагат. И при мен е тежко, тъй като всичко в София и не само ми напомня за съпругата ми. Близките също не са от полза в това отношение. Единственото, което съм сменил до момента е колата и, да, има положителен ефект. Но с местоживеенето е трудно, предимно заради ниския стандарт на живот, които мнозинството от нас имат. С една дума, най-добре е след 1-2 години траур човек да започне нов живот. Но не винаги се получава.
Виж целия пост
# 1 240
20 авг. 2020, 11:17 ч.
Вие сте "добре", минало е време, 1-2 години, аз от миналия месец останах сам. Детето, на 8, прие изненадващо добре, че майката не съществува вече. Това ме изненада. Но децата са гъвкави явно, не като нас. При вас как е?
Виж целия пост
# 1 241
20 авг. 2020, 12:09 ч.
Моите искрени съболезнования! Моите момчета много емоционално приеха нелепата смърт на баща си, малкия изпадна в нервна криза,, баткото макар и сдържайки се и той го при зле, но на самото погребение се държаха мъжки. Всяко дете е различно и по различен начин приема доброто и лошото. Може би още не е осъзнало, че мама я няма за постоянно. Пожелавам ви много сили и ако мога с нещо да помогна съм насреща.
Виж целия пост
# 1 242
20 авг. 2020, 14:55 ч.
Много съжалявам за загубата ви! Никой, който пише в тази тема не е "добре" според мен. "Добре" вероятно би могъл да се нарече някой, който след загуба на съпруг/съпруга моментално сключва следващ брак и след 9 м. му се ражда дете. Има и такива случаи, но не ми се коментира моралната им страна.
Иначе всеки случай на възрастни и деца е индивидуален. Реакциите към радостни и тъжни събития са обусловени от много фактори, включително от "нездравото" общество, в което живеем.
Как е при мен? Ами мъчно, но се старая да държа главата си изправена и карам ден за ден. По принцип в България е трудно за самотни родители, тъй като обществото не проявява необходимото разбиране и подкрепа. Но тук-таме се срещат добри хора, обикновено такива, преживели нещо подобно, които проявяват разбиране.
Най-важното е здравето, ако си здрав ще се справиш. При такива тежки житейски събития, обикновено здравето се съхранява при по-нечувствителни индивиди. По-чувствителните страдат и патят.
Виж целия пост
Вие сте "добре", минало е време, 1-2 години, аз от миналия месец останах сам. Детето, на 8, прие изненадващо добре, че майката не съществува вече. Това ме изненада. Но децата са гъвкави явно, не като нас. При вас как е?
Иначе всеки случай на възрастни и деца е индивидуален. Реакциите към радостни и тъжни събития са обусловени от много фактори, включително от "нездравото" общество, в което живеем.
Как е при мен? Ами мъчно, но се старая да държа главата си изправена и карам ден за ден. По принцип в България е трудно за самотни родители, тъй като обществото не проявява необходимото разбиране и подкрепа. Но тук-таме се срещат добри хора, обикновено такива, преживели нещо подобно, които проявяват разбиране.
Най-важното е здравето, ако си здрав ще се справиш. При такива тежки житейски събития, обикновено здравето се съхранява при по-нечувствителни индивиди. По-чувствителните страдат и патят.
# 1 243
20 авг. 2020, 15:33 ч.
Баща ми почина, когато бях на 15. Външно при мен нямаше промяна. По напред в темата писах, че започнах да тренирам тенис.и това много ми помогна да се съвзема емоционално. Трудно ми беше, когато завърших училище. Напълних един сак с дрехи и хванах автобуса за София. По време на кандидатстудентските изпити живеех в студентските общежития приютена от мой съсед, който вече беше студент в София. През октомври пак се появих сама в София да уреждам общежитие и т.н. Съучениците ми бяха докарани от родителите.си, които им намираха квартири и ги настаняваха. За мое щастие Сестра ми също учеше в София и имах подкрепа и от нея. Много тежко ми е било и по празниците, но там страданието е било емоционално, а не свързано с трудности.
Виж целия пост
Вие сте "добре", минало е време, 1-2 години, аз от миналия месец останах сам. Детето, на 8, прие изненадващо добре, че майката не съществува вече. Това ме изненада. Но децата са гъвкави явно, не като нас. При вас как е?
# 1 244
20 авг. 2020, 17:11 ч.
Аз погребението реших да го "спестя" на детето. Освен това реших кремация, не можех да преглътна факта, че любимият човек ще гние в земята. Естествено някои роднини възроптаха на тази стъпка, но бях непоколебим. Силно се терзая сега какво да правя с вещите, един казва изхвърли всичко, други да ги подаря, трети да запазя... Детето и облича дрехите, обувките и се радва, че и ставали... тъжна и мъчителна гледка
Виж целия пост
Моите искрени съболезнования! Моите момчета много емоционално приеха нелепата смърт на баща си, малкия изпадна в нервна криза,, баткото макар и сдържайки се и той го при зле, но на самото погребение се държаха мъжки. Всяко дете е различно и по различен начин приема доброто и лошото. Може би още не е осъзнало, че мама я няма за постоянно. Пожелавам ви много сили и ако мога с нещо да помогна съм насреща.
Аз погребението реших да го "спестя" на детето. Освен това реших кремация, не можех да преглътна факта, че любимият човек ще гние в земята. Естествено някои роднини възроптаха на тази стъпка, но бях непоколебим. Силно се терзая сега какво да правя с вещите, един казва изхвърли всичко, други да ги подаря, трети да запазя... Детето и облича дрехите, обувките и се радва, че и ставали... тъжна и мъчителна гледка
Препоръчани теми