за сродните души, семейните отношения и връзките

Да, наистина не го мисли толкова.
Ако трябва да се случи, ще стане, може и на 50-70-90г. няма възраст, но ако не е писано/избрано от теб, може и да пропуснеш подобна среща в това прераждане.  Задачите и уроците, които си си поставила, може да не налагат/предполагат подобна среща.
Сродната душа може да бъде твой роднина, приятел, приятелка, не е нужно да е човек от противоположният пол и да имате сексуално влечение/емоция.

Разбирам те.   Но ако говорим за системи и мисловни модели, в които е зжаложена тази теза за soulmate , то наличието на някакъв "мъж на живота" не е еквивалент. Тоест, ти можеш да срещнеш мъжа, с когото ще искаш да прекараш остатъка от живота си, но това да не е твоят soulmate. Защото срещата със soulmate не е по дефиниция = любов и връзка и безмерно щастие. Защото този soulmate може да влезе в живота ти, когато ти трябва да научиш някакъв урок. Това може да е много приятно, но може и да не е. Примерно, първият мъж, за когото писах, за мен остава най-голямата ми любов до момента, но ние бяхме много млади и затова написах, че нямахме капацитета да се справим с подобно нещо, с ткава интензивна връзка. Затова пък много израснахме в нея. Тоест, научихме много уроци. А вторият... Ами, то през всичките хора помежду ни стоящи премина това нещо... енергия, сила, както искаш го наречи. Но тук идва момента с личния избор - аз знам на какво трябва да ме научи, но не съм решила за себе си дали ще приема, трябва ми време. То като се случи, няма как да не го усетиш, просто... Един поглед и дотам. Даже и поглед нямаше в единия случай, той беше само силует в едно фоайе, аз за него също съм била силует. Но е като магнит, вървят двамата един към друг. Освен това, ако трябва да дойде, ако имаш нужда, той ще дойде, искаш, не искаш.   А ако нямаш нужда, значи пък си щастлива и това е прекрасно - в настоящата си връзка. не е гаранция, че няма да го срещнеш, но не е и задължително.

Абе то май си има доста и от човека.На моменти говориш така романтично,сякаш гледам филм
А аз съм толкова скарана с романтиката....Много здраво съм стъпила на земята и подобни чувства са ми непонятни.Честно да си кажа не искам и да ги изпитвам/поне на този етап от живота си/.Цената им  е много висока,а не ми се плаща...

Не зная дали има любов от пръв поглед, но зная, че има самовнушение. А и да не забравяме и за актьорската си дарба. Дали сме сходни души? Може да сме добри актьори. Или просто на една вълна.

 
Хм... половината говорите наистина сякаш "гледате романтичен филм", другата половина - сякаш никога не сте ходили на кино и не сте гледали подобно нещо...
А истината, както винаги е някъде по средата ...
Но това е едно от чудесата в живота, то няма как да бъде предадено и обяснено с думи прости /пък дори и със сложни  /... Просто се усеща /стига човек да има щастието да му се случи и разбира се, достатъчно развити сетива, за да го почувства/. И не, не мисля, че цената винаги е висока, а дори и да е така, си струва да бъде платена... /сега и аз прозвучах като във филм /.

Не виждам нито романтичен филм, нито драма. Питаш - отговаряме. Романтични са много неща, стига човек да иска да ги види. не е нужно да се чувстваме ударени с чук, та да влезем във филма. Но при подобни срещи усещането няма как да е стил "срещнах Гошо и пихме кафенце".  

Цената аз също твърдя, че винаги си струва, и на филм, и наяве.

Пък любов от пръв поглед има и без soulmate. Поне така съм чувала, не ми се е случвало на мен и не мога да нарека двете си срещи, които описах "любов от пръв поглед", защото те са просто нещо съвсем различно и в никакъв случай не бяха опаковани в розови облаци. Не и в първия момент. То е все едно да сравня токов удар с ядене на торта. 

Преди си мислех, че съм срещала мои сродни души. Може и да са били, но това е било за кратко и за периоди в които е трябвало да уча неща.

От известно време на духовно ниво съм абсолютно сама. Понякога мъжът ми ме разбира, друг път не, понякога една приятелка, но в повече то случаи - не.

Сама съм, от както постигнах сравнително добро ниво на самопознание и се стремя да водя съвсем осъзнат живот. Явно ми е дошло време да сменя кръга от хора около мен, но толкова време вече няма нови вълнуващи личности около мен, че започвам да се питам дали пък не трябва да съм сама.

Липсва ми понякога предишното неосъзнато безгрижие, липсва ми сродна душа с която да споделя новата ми осъзната действителност.

Фрики, това е част от пътя, колкото повече се издигаш и се усъвършенстваш, толкова повече хората около теб намаляват. Идеята е, че когато човек се чувства завършен и щастлив сам, тогава може да изпита истински осъзнати чувства с друга половинка.Преди това усещането за любов, всъщност се дължи на запълването  от другия на липсващият ни вид енергия.

Да, ani27, така е, казала си го повече от добре. Всъщност едва, когато човек постигне тази цялост и завършеност може да се срещне с друг, също толкова цял човек, с когото да има пълноценна връзка в онзи дълбок и така трудно постижим смисъл...

Любовта от пръв поглед е просто първичен инстинкт. Когато, обаче, става дума за сродна душа, трябва известно време за да откриете, че действително сте сродни души. Така мисля.

Много добре те разбирам. Аз се чувствам по същият начин.

И аз се чувствам така. Но интересното е, че не ми тежи. Е, да, бих искала да срещна сродни души, но и само в собствената си компания също се чувствам добре.

Много хубаво казано.
Може би не се изразих правилно относно "липсите" Нямам нужда от други хора /като нужда за допълване на енергии/, а по-скоро под "лиспват ми" имах предвид, че ми липсват хора на които да "дам" от красотата, която е около мен, а те да разберат какво имам предвид.  

Все едно седя на Еверест сама, адски щастлива съм, че съм там, гледката и усещането са божествени, а в същото време ми е тъжно, че и останалите хора не се наслаждават на същата гледка. Има и други хора, които седят там, но някак си по различно време и имам чувството, че нещо съществено ми убягва.

Срещнах много ценни хора. Приятели! В никой от тях не съм открила сродната си душа като общоизвестни характеристики, но откривам много други неща.
Срещнах своята душа близнак. Срещата беше неизбежна, дори след огромната ми съпротива. Самата среща беше знаменателна. Събитията, които произтекоха след това - разрушителни
Да виждаш всичките си слабости в някого е смазващо. За достойнствата си имаш огледало и клакьори, но за слабостите...тях не щеш да виждаш. И когато се появи такъв човек, ти не се вълнуваш, че повтаря хубавите ти страни, ти виждаш гадните. И даже не можеш да го намразиш, защото е все едно да мразиш себе си, да не прощаваш на себе си.
Раздялата е не просто трудна, тя се оказва невъзможна. Купища неща те връщат, връщат, затягат примката...да паладейш

Фрики, аз и преди пояснението ти те разбрах. Просто Еверест е труден за изкачване и не на всеки му се дава да успее, за това и успелите са малко. А тези, които не виждат красотата, явно още не са дорасли за нея, всеки си има път

Въх, т'ва звучи като "внимавай какво си пожелаваш" 

ani27