Ах тези тръшканици!!!

  • 7 821
  • 137
# 45
И ние минахме през това. Вече е на три и сякаш е по-добре. Пак има моменти,  в които ми иде да се гръмна, но детската градина май има благотворен ефект върху тръщкащите се  Grinning
Виж целия пост
# 46
Едно малко дете винаги можеш да го излъжеш, да го подкупиш, да го разсееш.
Според ситуацията - или съм била твърда като гранит и не съм допускала компромиси, или пък съм угаждала за някои неща.

Съгласна съм напълно. Дъщеря ми е на почти 3год. и някой път си е трудно да я излъжа и да я разсея. Laughing Crazy
За яслата не знам доколко ще помогне, тя преди ходеше на ясла и сега пак ще я пускам. Такова тръшкане е имала след яслата като се приберем вкъщи, че не ми се говори.  ooooh! Все едно за целия ден насъбрани емоции си го връщаше на нас след това. Whistling
Виж целия пост
# 47
Съвсем нормално за възрастта, на която е детенцето на авторката. Когато бяха мънички, не беше проблем, защото отстъпвах за много неща още преди да са се тръшнали, т.е. гледах да се налагам само в краен случай, имах си определени неща, за които не правех компромис, всичко отстанало ... в името на спокойствието ми и това на децата се правих, че не ми пука, че розово и оранжево не си отиват, а дъщеря ми е решила да ги съчетае или пък че за синчето е жизнено важно да излезе на топло, слънчево време с гумени ботуши. Последният хит беше на рождения му ден, когато реши, че не иска приготвените от мен риза и панталон, а иска да ходи с анцунг-спайдърмен, е така отидохме в ресторанта, никой не ни върна, детето беше спокойно, забавлявахме се всички, без да съм изтощена от разправиите да наложа моя избор на дрехи. Кофти е само когато пораснат - дъщеря ми е в първи клас вече и пак се опитва да се тръшка, е не на пода, но примерно почва да мрънка, че не й се учи стихотворението наизуст вечерта, това беше снощи - аз казвам: тогава недей! Тя озадачена, почва да ми обяснява, че госпожата казала, че ще й се кара ако не го научи и т.н. доводите, които трябваше аз да кажа и явно детето очакваше да чуе ... Изслушах я и казах: ти си знаеш, мамо, искаш ли да ти помогна или ще се справиш сама? Така че, важно е да запазите спокойствие, да си сложите физиономията "не ми пука, прави каквото искаш" и да правите нещата лесни за всички. Светът няма да свърши ако не се направи нещото точно когато и както сте решили вие, нали?
Виж целия пост
# 48
И ние сме в този период сега. Излизаме на разходка и тя решава по кои улици трябва да минем ако не и угодя се тръшва на земята и не мърда. Немога да я оставя и да я заплаша , че тръгвам без нея защото има коли които са потенциална опасност Sad. Много полезни съвети са дадени тук и със сигурност ще изпробвам някои от тях  Peace
Виж целия пост
# 49
Наистина е период и отминава, но си е цяло изпитание за родителите. Според мен най-правилно е да опиташ с отвличане на вниманието, което обче не винаги се получава; следваща стъпка игнориране, ако обаче е на място, което не търпи циркове (църква, меропрятие като сватба или пък ресторант) го изнасям ... е имало е случаи да се разкрещя - не помага, един път даже се разревах... - крещеше истерично и ме удряше (повярвайте ми, ужасно силно удря моето хлапе) и се опитваше да побегне към улицата. Един път го носих 4 пресечки, докато той се мяташе истерично, а ако го пуснех долу побягваше, а не можех да го прегърна и да го държа, защото ме удряше и ме целеше в корема, а бях бременна в 7ми месец.
С дъщеря ми съм по-.. сурова, често се тръшка да я нося, а си е тежичка и настоявам да ходи и не я вдигам и се случва да реве през почти цялата разходка, е в такива случаи обикновено разходката я съкращаваме доста... Доста критични погледи отнасям ама кво да се прави Simple Smile
Виж целия пост
# 50
Нямам търпение този перод да отмине! Най-кофти ми става когато сме с други деца и те са кротки и слушат майките си а моето зверче не зачита въобще какво му говоря.Изглежда така все едно ,че аз не си възпитавам детето.понякога си мисля че и хората така си мислят че детето ми не ме слуша и се тръшка защото аз незная как да го възпитавам.Gabriele, много добре те разбирам и  аз съм изпадала в много сходни ситуации на твоите. Tired
Виж целия пост
# 51
Синът ми е почти на 5г. и от 1-2 месеца поведението му коренно се промени.Иска само той да командва в къщи,каквото той каже това да става и каквото поиска да се изпълнява.Вече съм уморена от постоянното му мрънкане и от тръшкането за щяло и нещяло.През последната седмица за белязвам,че започна и с агресията.Ако поиска нещо и не бъде изпълнено от наша страна започва да ме удря с каквото намери или да ме рита(само мен,на баща си не смее да посегне).Говорих с него,питах го защо се държи така,отговора е защото така искам.Не знам вече как да се справям с него.Преди да се промени така,беше много добро дете,помагаше ми в къщи,никога не е посягал да удря.А сега каквото поискам,всичко се прави на обратно.Онзи ден ми нарисува една рисунка и отзад надписа гласеше "Не те обичам,мамо.Лоша и грозна".Попитах го знае ли какво означава това,което е написал и ми каза,че не знае.Чул го е от някакво момиченце от ДГ.Обясних му,че така не е хубаво да се казва,на когото и да било.На момента ми се извини.Но на следващия ден бяхме в един магазин и отказах да му купя една играчка.Тогава ми заяви ,че ако не направя каквото той иска,пак ще ми напише думите от рисунката.Реших да реагирам с игнориране.През целия път до нас рева,блъска ме и ме удря. Rolling Eyes
Не знам дали е период,ни вече не издържам  и започвам да си изпускам нервите.В ДГ слуша и учителката го хвали,че е примерно дете,а в къщи е ад просто. Tired
Виж целия пост
# 52
Чувала съм това два-три пъти досега. Първия път ми стана много болно. Обмислих ситуацията и втория път отговора ми беше - нищо, аз те обичам за двама. Детето е обезоръжено на момента. Ако те нараняват тези думи, детето ще ги използва все по-често. Ако не - ще се откаже.
Пък и в крайна сметка ти няма да го излъжеш, защото наистина го обичаш за двама, нали. Wink
Виж целия пост
# 53
ох как се радвам че този период отмина Wink
и мен ме докарваха да нервна криза тръшканиците  Crossing Arms но накрая си изработих добра тактика почне ли да се тръшка излизам от стаята, той пищи, попищи и му премине, след това винаги му гороя спокойно и му обяснявам че това което прави е лошо и че е достатъчно голям да сподели какво го го притеснява, че плача е само за бебетата които не могат да говорят и да кажат какво искат  Wink с много търпение преминава този етап Simple Smile
Виж целия пост
# 54
Абсолютно!  Peace

Пробвано е даже!

При едно такова тръшкане за една играчка, която беше решила, че трябва да й се купи, чак се захласна от рев от магазина до вкъщи.
Дадох вода, измих лицето с вода - не и не! Тръшкането, виковете, ревовете и всички други екстри продължиха! ooooh!
Сетих се за съвета на психолога, оставих я в стаята й да си се тръшка и да вие, отидох в кухнята, като оставих вратата на стаята притворена, за да чувам все пак какво става там.
След около минута - две плача и ревовете спряха, явно е разбрала, че вече е сама.
Дойде в кухнята, продължавайки да хълца. Попитах свършила ли е с виковете, а тя ми каза:

"Ми там няма никой. Защо да плача?"
С най-голямото си спокойствие й обясних, че ако иска да остане при мен  да си говорим, трябва да престане да плаче и да се тръшка по земята, ако не иска - да си отива отново в стаята и да си продължи представлението.
Девойката избра да остане и да спре да плаче.
И наистина спря.  Peace

 А що се отнася до този съвет:
- занесете го на ръце, колкото и да се тръшка, в помещение с плочки  и мивка - баня, тоалетна,
              мокро помещение, намокрете му лицето, ръцете, очите и го оставете там само,
              на запалена лампа и полузатворена врата;

Забравила съм да добавя : "и пуснете водата в мивката да тече, като има достъп до нея - столче, или нещо друго, така че да я достига!"
Съгласна съм да го оставиш в някоя стая само,но това с банята някак си ми звучи  .....незнам страховито!Плочки ,вода мивки  ...ами ако се изтресе на тези плочки ???Нензам звучи ми потресаващо!Немога да си помисля да си го причиня на детето това с банята!
Виж целия пост
# 55
viktoria75 , след като те е страх да оставиш детето си в банята, напълни леген с вода и го остави на пода, да си играе с водата - има същият ефект.  Peace
Това с водата е с целебна цел.
Водата извлича негативната енергия от организма, но това е друга тема на разговор.  Hug
Виж целия пост
# 56
инка62  Да така нещата ми звучат не толкова страшни  Laughing.Ние вече сме минали възрастта на такива изпълнения с тръшкането ,но ще го имам в предвид занапред...нищо не пречи да се опита или да дам на някоя изстрадала приятелка съвет! Wink
Виж целия пост
# 57
Честно казано, като чета подобни постове, ме напушва смях. И с умиление си спомням за "кризата на двугодишните" при моите деца. Ела да видиш какво става в така наречения предпубертет! Дъщеря ми е почти на 11 г. и с удоволствие бих я сменила за две двугодишни. Даже за три.
Едно малко дете винаги можеш да го излъжеш, да го подкупиш, да го разсееш.
Според ситуацията - или съм била твърда като гранит и не съм допускала компромиси, или пък съм угаждала за някои неща. И двете ми деца много бързо осъзнаха, че тръшкането не помага, а само влошава нещата.

Ти почакай да стане на 16... тогава ще търсиш къде да я смениш за няколко на по 11!  Mr. Green
Виж целия пост
# 58
Честно казано, като чета подобни постове, ме напушва смях. И с умиление си спомням за "кризата на двугодишните" при моите деца. Ела да видиш какво става в така наречения предпубертет! Дъщеря ми е почти на 11 г. и с удоволствие бих я сменила за две двугодишни. Даже за три.
Едно малко дете винаги можеш да го излъжеш, да го подкупиш, да го разсееш.
Аз пък абсолютно не съм съгласна с това. Периодът между две и три години на голямата ми дъщеря беше истински кошмар.Не искам да си го спомням, дори се чудя как оцеляхме с мъжа ми като двойка.Тръшканиците бяха по около 10 на ден, за съвсем безумни неща, извън моята власт-да залепя дръжката на една череша, да съединя динята, да направя къщата на един етаж,за да няма стълби... След третата година постепенно стана човек, а сега с нея е просто приказно Simple Smile

Съветът ми към авторката е просто да се опита да оцелее, докато детето само  нормализира поведението си.
Виж целия пост
# 59
Честно казано, като чета подобни постове, ме напушва смях. И с умиление си спомням за "кризата на двугодишните" при моите деца. Ела да видиш какво става в така наречения предпубертет! Дъщеря ми е почти на 11 г. и с удоволствие бих я сменила за две двугодишни. Даже за три.
Едно малко дете винаги можеш да го излъжеш, да го подкупиш, да го разсееш.
Аз пък асолбютно не съм съгласна с това. Периодът между две и три години на голямата ми дъщеря беше истински кошмар.Не искам да си го спомням, дори се чудя как оцеляхме с мъжа ми като двойка.Тръшканиците бяха по около 10 на ден, за съвсем безумни неща, извън моята власт-да залепя дръжката на една череша, да съединя динята, да направя къщата на един етаж,за да няма стълби... След третата година постепенно стана човек, а сега с нея е просто приказно Simple Smile

Съветът ми към авторката е просто да се опита да оцелее, докато детето само  нормализира поведението си.
Но май нямаш дете в пред пубертет или в пубертет. Дано и след някоя друга година пак да не си съгласна. Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия