Ах тези тръшканици!!!

Добре де, това дете в пубертет нали чува и разбира български? все си мисля,че ще успее да схване правилата и последствията от спазване/неспазване.
На това две годишното какво да му обясняваш докато се въргаля по земята и му тече пяна от устата? Единственият начин е да го замъкнеш на рамо на безопасно място, но след година това изтощава физически.

  сигурна съм, че не ти е било лесно, но аз искрено се посмях с поста ти 
(не че моето положение сега е по-леко)

Ми, не. Чува, но не иска да разбира. Всъщност някои и не чуват, но ако преди това са ви чували и разбирали - пак ще започнат, но след време. Тогава от устите им ще започнете да чувате собствените си думи. И тогава - да , разбираме, че думите не са били на вятъра. Но това после. Има период в който (е не, съвсем всички) "чуват" единствено бушуващите в тях хормони.

Децата са най-разумни точно преди пубертета. След това чувството им за отговорност и способността за разбиране не се движат възходящо с възрастта, а вълнообразно. Емоциите взимат връх над разума и са в състояние да направят най-неразумните си постъпки.

Напълно съм съгласна! Разсейването е лош метод и манипулация. По-добре е да се замълчи и да се подмине, отколкото да се правят опити за отвличане на вниманието. Аз винаги съм била пряма с децата си, макар че с малката имах и все още имам проблеми. Но нещата взеха да си идват на мястото.

  Интересна тема.. моят син е на 2г и малко и има моменти в които се тръшка. Аз също не съм фен на разсейването, алтернатива се старая винаги да предлагам когато предлагам да отидем някъде или да играе на нещо, но до там. В моментите в които не желае да чуе нещо го оставям да се успокои сам, не му говоря..не обяснявам, след като се успокои тогава.
 Това за банята ми беше много полезно, ако има по-тежък период ще опитам 

Мдаа, аз имам кака на 12 год. Никога не се е тръшкала, слушкаше, събуждаше с усмивка и заспиваше сама и спокойна. И сега не ми създава особенни грижи, дори ми помага. Така, като четете си казвате - блазя ти! Не, не ми завиждайте, защото "тъпкано" ми се върна със сина. На 3г и 5м. - АД!Обикновенно съм строга, но справедлива. Това дете, сина ми, ми разби представите за мен. Снощи след поредната доза писъци - искам аз, не ме дразни, слез от колелото, вече не издържах и казах на мъжа ми - махни го това от тук Да, сега ми е смешно, но на рев ме избива. И той с опулени очи - кое нещо ? Ами Крисо!Не, не се търпи. Говорих с госпожата и лелята в градината, така ли се държи и там. И двете са категорични, че е най-изпълнителото, послушно и скопойно момче Лелята изказа подозрения, че събира, събира и после си изкарва енергията в къщи. Не ми е ясно, до кога ще продължи този период, но определено се чувствам безсилна и имам усещането, че нещо не се справям с възпитанието му.

И ние сме в този омразен период от над 4 месеца вече и е кошмар.  Вече си мисля ,че аз въпреки строгостта ми явно я глезя по някакъв начин ,че не се вслушва и не изпълнява посоченото от мен. 300 пъти казвам,че бутам количката с близнаците и трябва да върви до мен ,но защото не съм я държала за ръка рев,тръшкане,истерия,бягане по поляните и захлупване на лицето в тревата ,докато след 10 мин  трябваше пак аз да отида да я взема оттам и....да я държа за ръката.

ЗДравейте,момичета и аз тук при вас    Да си кажа честно поолекна ми,че явно не е единичен случай моето момиченце - на почти 3г.Ще напиша каква е нашата ситуация и ще се радвам,ако дадете съвети  От малка е доста енергична и буйна,никога не ходи,винаги тича,ние след нея  След кратък адаптационен период в яслата се чувства чудесно сред толкова деца,учи с желание песнички,стихчета,рецитира ми вече и реклами от телевизията,че и припява на песни от МТВ  Татко и замина преди 2месеца и останахме само двете,нямаме баби и роднини край нас,когато е болна идва гледачка.Лошото е,че забелязвам че се страхува сякаш ще я изоставя и аз,постоянно ме пита:"мамо,ти нали няма да ме оставиш?" Говорим си,че тати не ни е оставил,а работи,но като се събуди сутрин вкъщи тича с плач да ме търси и ако е гледачката следва 20мин рев.Най ми е тежко,когато започва да се тръшка - в повечето случаи ми е доста самостоятелна и иска сама да прави всичко - разбирайте,сама да включва прахосмукачката в контактите,сама да пресича улицата без да се държи за мама,което аз естествено не мога да допусна.Ако сме вкъщи напоследък успешно процедирам като и казвам,че ако ще плаче мама не иска да я слуша и да отиде в другата стая или излизам от стаята.Незнам дали е правилно да казвам,че се държи лошо - обикновено и казвам,че е добро дете,но се държи лошо в момента.Като се нареве идва и казва,че ще е добро дете.Лошото е,че когато сме навън се стига до въргаляне по земята и истерични ревове и незнам как да процедирам.Често ми се е случвало както съм натоварена от магазина с покупките да трябва да я нося и нея през улицата,защото ми се дърпа от ръката и започва тръшкането сама да пресича улицата точно по средата на платното.Последния път както съм натоварена с покупките а тя си тикаше детската количка реши,че не иска да тика количката,аз да я тикам,казах и че тя си е нейна и ако не иска да я тика ще я оставим тук и който я хареса да я вземе...потика я още малко и после писна да я нося,което вече беше невъзможно,аз съм 50кг,нося чантата с покупките,нося и количката,наистина нямам ръце за нея.Да не говорим,че изобщо не смятам,че дете на 3г трябва да се носи на ръце.Прибрахме се вкъщи,като аз тичах напред с чантата и количката в ръце,а тя ме гонеше  ревейки:"Мамо,мамо,гушни ме,мамо" Да уточня,че преди да се стигне до тичането вървях спокойно и като ми каза да я гушна клекнах до нея и я гушнах,целунах я и казах,че като се приберем и оставим чантите ще се гушкаме - резултата беше още по-силен рев и вкопчване в краката ми,затова се наложи да тичам,за да може поне гонейки ме да се приближаваме към дома  Грозна картинка,знам,изобщо не се гордея със себе си,но единствено това ми хрумна на момента 
Ситуация 2: пак прибирайки се натоварени пред вратата на блока докато отключвам обръщам се - няма я,гледам в двете посоки - не се вижда,добре,че наблизо имаше хора,че ми казаха,че е фъснала зад блока,където има едни отворени шахти със стърчащи клонаци от тях,тук признавам си не издържах и я натупах по дупето и после пак се наложи да я нося под мишница,балансирайки с чантите,защото ако я държа за ръка се отпуска и увисва и трябва да я влача  ....вкъщи следва рев естествено,оставих я сама да се нареве и като се успокои обясних,че на мама и е било страшно да не се загуби и да не прави повече така...
След такива емоционални дни тя спи неспокойно,буди се с рев нощем и иска мама,аз на другия ден съм като парцал на работа и като се прибера нямам много сили и нерви,гледам да четем книжки,редим пъзели,играем с топка,но трудно се заиграва сама,а мен ме чака чистене,да сготвя вечеря,добре,че и е интересно в кухнята и с едно детско пластмасово ножче дялка моркови или картофи.
СЕга е вкъщи свекърва ми за 2дни,аз съм на работа - казва,че малката за всяко неща се опитва да се налага,не слуша,разхвърля....вчера мислих да спя в другата стая,че ще ставам рано за работа,а малката със свекърва ми - познайте - рев,докато се наложи да се сменим пак.Според свекърва ми трябва да се консултирам с психолог,от което ми стана още по-  Имам чувството,че детето страда и му липсва мама,разбираемо е,вече се чудя да напусна работа ли,какво да правя...Да стоя по цял ден вкъщи докато тя е на ясла....живот и здраве да ни приемат в градина и това лято ще следват емоции по адаптиране към новата среда,добре,че татко и ще е тук вече,но пак ще е стрес за нея.Да забременявам с второ и да стоя вкъщи,но изпитвам паника какво ще правя ако положението е пак такова,пък аз съм и с бебе?

Ха, моето е на почти 6, а тръшканията продължават, с лека метаморфоза, доближаваща се до мърморене, нареждане и мрънкане.
Имаме ежедневни, сериозни разговори поради тази причина. Да не ми нарежда като дърто, когато не стане на неговото. Ама на - продължава с пълна сила.

    Извинявай, сигурно не ти е леко, но много се смях като си представих описаните от теб случки, още повече, че сме имали почти идентични. Бъди спокойна, ще мине , гледай да не се ядосваш, пази  я не се нарани, говори и много и гледай да и държиш ангажирано вниманието, когато сте навън, показвай и едно или друго и и разказвай нещо, докато се мъкнеш към къщи с покупките така че да задава въпроси, и да участва в разговора - аз и разказвах как аз съм била малка и  какви животни съм имала или нещо друго, което я интересува, и така тя забравяше да нервничи и си вървеше кротко до мен.
   И не се поддавай на думите на свекърва ти, и тук имаме сходни ситуации - те имат други схващания за възпитанието на децата, смятат че възрастния трябва да се налага над детето и ценят най-вече послушанието. Всъщност понеже се наложи да разчитам много на бабите, основните ми терзания бяха с техните изисквания и концепции, а не толкова с държанието  на детето.

jerry, гушкай я. Какво като е на 3 г., човек и на 33 има нужда от гушкане, камо ли пък на 3 г. Остави покупките на улицата, пусни количката, гушни детето. Минута-две сигурно ще са и достатъчни, за да се успокои. Гушкането е вълшебство, действа като мехлем, създава сигурност на детето. Това е моя съвет.

Моята   маймунка  напоследък    също   отговаря с "не" и  "няма"  на почти всичко, обаче   аз съм от стара  коза яре и  не й се  плаша .
Казвам й   например :"Хайде  да  закусим",  тя отговаря с "Няма", гледа ме в очите  и  се хили като ряпа.
Аз също й се хиля и казвам: "Добре, като не искаш, аз отивам  да  закусвам сама".Врътвам се и излизам от стаята.
След малко двете  крачета затопуркват  след мен и   чувам  гласче: "Мамо, ам-ам!". Слагам   закуската, настанявам я в столчето, отдолу постилам мушама, връчвам лъжицата и  се почва  мазане яко. Нищо не й казвам- пия си кафето и  й се усмихвам и  прекарваме безметежно така около 20 минути. Ама че почти нищо не била изяла...голяма работа. Като огладнее  хубаво, ще  прояде.
Излизаме. Ще й слагам яке. Тя вика: "Не!" и "Няма" и осуетява опитите  ми да й напъхам  ръцете ръкавите. Няма проблем. Съобщавам й с радостен глас, че в такъв случай излизам сама, а тя остава  да ме чака вкъщи и се упътвам  към входната врата. Двете крачета пак топуркат след мен  и чувам  отчаяното "Мамо, Мими, Мими..ходка". Показвам й, че съм с яке  и че ако иска да дойде с мен, тя трябва също  да има яке. Хеле, съггласява се.
И това е всеки ден. Вече знам сценария й наизуст, обаче играя играта й И двете сме доволни.
Само дето   с вечерната  баня  не  мога да се справя. Още  от 18.30  започва  да ме врънка  за банята, пък  я къпя чак  към 20 часа. Как удържам напъните и молбите час и половина, не ме питайте. Сърди се , реве, гледа ме жално и пролива едри сълзи, хваща ме за ръката, води ме в банята, даже  лъже:"Ако , мамо ...Мими...баня...". Хванах  се  два пъти  да смъквам  гащичките да я проверявам
Много ми е весел  тоя период. Голямо надлъгване  пада

 Бронте, разведри ме моето дете пък реве като чуе за къпане. Това е всяка вечер, от месеци..до преди това му беше кеф, но откак вдигаше висока температура и го охлаждахме ела да видиш. Сега с триста уговорки влиза в банята, ама главата да не мием, ама това, ама онова...последният път като го постригвах естествено беше целия в косми и гол, приключихме и ми вика - Сега няма да ме къпеш нали? Изтупваш ме и излизаме

А-а-а, с миенето  на  косата и моята мацка има проблем,  но му намерихме цаката. Мия  й косата, която  е  доста дълга / не е подстригвана изобщо/  горе- долу през три дни. Ще ти кажа как протича като цяло къпането  при  нас,  с надеждата  да ти хрумне  някоя идея, която  да  улесни  процедурата  при твоя малчо.
Влизаме   в банята, нагласяме водата, запушвам ваната , събличам девойката, която междувременно  приритва от нетърпение  и  й помагам  да  седне  вътре.Мятам  няколко гумени играчки  и една  гола проскубана кукла  с дълга коса  и оставям  водата  да тече и да  пълни ваната. Започват плясъци, радост,  дълбокомислено бъркане в пъпа, давене  на  нещастната кукла, вдигане  на  едното краче  и обстойно разглеждане, после вдигане  на другото   и  куп  подобни други забавления. Изчаквам водата  да достигне до нивото  на кръста й и  да започне  да я   прави нестабила . След което спирам струята , греба с шепи от водата и  обливам телцето / без да  правя опити за посегателства върху косата/. Насапунисвам  с гел, обтривам тялото  с гъба  и я моля  сама  да си измие  коремчето и  крачетата.Тя  се  заема сериозно със задачата. После съобщавам, че е  ред  на куклата  да я изкъпем. Докато дребосъчка подлага куклата  на невероятни издевателства, аз бързо и ловко  намокрям косата, слагам шампоан, пускам водата  през слушалката  на душа и започвам  да отмивам пяната от косата. Тя започва  гръмко да протестира, аз  спирам миенето,  порицавам я, че ето- на, куклата й стои с неизмита коса, тя забравя  да протестира и се заема с куклата  и  не след дълго стигаме   до  успешен край на мисията Добре, че все още успявам да я  надлъжа. Като захитрее, не знам как ще я убеждавам  за миенето  на косата