Паническо разстройство - част 7

  • 187 819
  • 766
# 105
Момичета аз пак изпаднах в страшна дупка, а сега не бива  Cry
И аз имах онкофобия, но тя премина след среща с психиатър и прием на Ципралекс.... сега обаче вдигнах кръвно/аз съм писала и в предишните теми/ и докторите не разбраха от какво го вдигам ,тъй като всички изследвания бяха добри..... пиех антихипертензивни лекарства и бях ок с кръвното, но сега пак се вдигна 140/90 е ,а по време на бременност е още по-опасно и съвсем се побърках от страх сега, място не мога да си намеря. Започнах пак едните хапчета, които бях спряла, но страхът и паниката ме убиват....дали ще падне това кръвно, а дали е от ПА или просто си го имам ей така без причина?!? ooooh! Tired
Съжалявам за объркания пост, но в главата ми е буря...
Лека вечер! Hug
Виж целия пост
# 106
Аника от стрес го вдигаш.Всяка една жена раждала или не знае ,че бременността е като положителни вълнения така и притеснения.Даже мисля ,че като за бременна кръвното ти не е чак толкова високо.Като родиш ще ти се нормализира почети съм сигурна в това.Ти максимално гледай да си спокойна..
Имам позната която имаше при бременност 170/90/ пък всичко мина нормално....Успокой се
...
Виж целия пост
# 107
Аника от стрес го вдигаш.Всяка една жена раждала или не знае ,че бременността е като положителни вълнения така и притеснения.Даже мисля ,че като за бременна кръвното ти не е чак толкова високо.Като родиш ще ти се нормализира почети съм сигурна в това.Ти максимално гледай да си спокойна..
Имам позната която имаше при бременност 170/90/ пък всичко мина нормално....Успокой се
...
Абсолютно съм съгласна . Бях тръгнала да пиша същото , но maria_84 ме е изпреварила. От емоции кръвното се качва, както всички знаем , освен това ние - хората с ПР , които сме много по - уязвими и чувствителни много ги мислим нещата и като мислим и за кръвното и то играе. Аз съм същата абсолютно . Постоянно мисля ами сега кръвното ми колко ли е , меря го всеки ден и виждам , че е нормално слава Богу , но вляза ли в джаза дето има една приказка и кръвното скача до небето. Днес е просто перфектно - 115/75 Grinning. Ясно защо толкова ме боли главата като го вдигна на 130/90 - свикнала съм на ниско кръвно и като стане над 130 /90 направо умирам.Аника_Б и аз съм убедена , че кръвното ти ще се стабилизира след като родиш.
Виж целия пост
# 108
Статията е написана много приятно наистина ,може дори да те накара да се усмихнеш и да преосмислиш част от нещата . Не знам ,дали мястото ми е тук ...............аз все още съм малка "панировка"....успявам да преодолея кризите някак си .Не съм търсила помощ от специалист ,мисля си ,че нямам нужда или поне така смятах .Вчера ,обаче изпаднах в паника ,че мои близки ще пропътуват дълго разстояние с много несигурен шофр ,на когото не може да се разчита ,съответно черните мисли нахлуха и се дърах направо неадекватно  Sad
Виж целия пост
# 109
Ееееееееех,мили СЪпаник-атаки,колкото повече чета,толкова повече се обезнадеждавам Cry
Последните дни ми е адски зле.ПА са ръка за ръка с мен,а оттам и гнусните симптоми като световъртеж,безпокойство,треперене,страх да съм самичка.....УЖАС направо.
По въпроса за онкофобията-ми,аз я имам от отдавна,но последните месеци съм се вманиачила направо,първо "имах" рак на гърдите,после на гърлото,после на дебелото черво(защото съм със запек и хемороиди,че и анална фисура  ooooh! ).За около 6 месеца отслабнах с 14 кг.Наистина бях на диета,пих Инхуа,ограничавах се в храненето.Обаче сега косата ми се къса,пада и е една безжизнена,чувствам се изморена,отегчена........и все си мисля,че имам рак.Страх ме е да ходя и по доктори,да не ми открият нещо,а само като се сетя,че преди не излизах от кабинентите  Rolling Eyes
Днес бях на косъм да не си купя ципралекс,ама се овладях  Mr. Green  да видим до кога  newsm78
Как да се справя с това вече ми е много Х
Че и пари за терапия няма....
Виж целия пост
# 110
babba При мен е точно, както го описваш....страх ме е за другите, не за мен. За това рядко пиша, не изпитвам страхове за себе си, които съфорумците чета , че изпитват. Даже са ми малко хипохондрични и безмислени...Ужасно се притеснявам за близките си и не мога да прогоня тревожните мисли.Писала съм вече, отказах да пия лекарства и да ходя на терпия. Доста трудно, но се справям сама... Едно само мога да ти кажа, в което и аз не вярвам, че носи спокойствие... което има да се случи, се случва. Можем да си помогнем със спорт, книги, кино, човек до теб....абе глупаво прозвуча, ама и аз търся отговори пък и ми се спи.   bouquetи пожелавам никога да не  разбереш какво и истинско ПА   Hug
Виж целия пост
# 111
Момичета какви са тези ПА  Naughty идват празници  Hug
Не губете надежда, решението е във вас самите. Престанете да се самоизследвате и самовглъбявате, обърнете поглед навън, сигурно го пиша за стотен път , но........ обърнете безпокойството в действие  Hug Hug Hug
Щом аз успях, ще успеете и вие.  bouquet
Виж целия пост
# 112
Така е,както казва Lasi,на мен примерно някой път нищо ми няма,но само като се сетя че може да ми стане зле и ми става.Колкото повече мислим за това,толкова ни е по зле.И на мен ми е трудно да не го правя,само да ме заболи нещо и се вкарвам в филми,често ми се вие свят,стомаха ми е свит...но трябва да се опитваме сами да си помогнем,поне малко  bouquet
Виж целия пост
# 113
О, да, аз днес за пръв път от сто години излязох навън без да ми се завие свят и бодро извървях 3 км, даже си купих карта за фитнес. Само да спра и да звъня на всеки час на щерката да проверявам дали е добре, и всичко ще е наред. Весели празници, момичета.
Виж целия пост
# 114
Момичета я кажете изпитвали ли сте стягане, като топка в гърлото за минутя две после минава, и после пък се появява. Аз съм вече цял месец така ходих на психиатър и ми изписа анафранил 10мг по 2 на ден и ривотрил. Каза че от насъбрани нерви и не е сериозно, но аз вече взех да се притеснявам че не минава това чудо и миналата година имах такъв период но мина от самосебеси. Забелязах че го получих когато ми откриха здравословен проблем със сърцето и започна  голямото обикаляне по доктори. Не спомена че  е ПР, но аз си мисля че е това,  защото и ми е трудно преглъщането на по сухи храни и си мисля че ще се задавя. Вече една седмица пия лекарствата но все още го усещам това стягане  във шията си, но определено се чувствам по спокоина. За колколко време започват да деистват АД и има ли вариант да не ми подеистват? Понеже за сърцето си пия бета-блокери а те не са съвместими със АД  и ми е много притеснено, въпреки че психиатъра твърди че дозите са малки и няма да има проблем, някои друг смесвал ли  е тези два вида лекарства?
Виж целия пост
# 115
дънди , мен ме е стягало така гърлото от притеснение. То от притеснение знаем , че много неща се усещат и всичко е на психическа основа. На мен пък какво ми се случва днес цял ден - постоянно ми пука нещо в дясното ухо. Все едно нещо ми тупти , много е неприятно и досадно. Преди 2 години ми се случи след път с кола и май до колкото знам се дължи на вестибуларния апарат и на изравняване в налягането в средното ухо. Сега ми отмина , но цял ден щях да откача.
 Ох , аз да ви се оплача - почвам в д други ден нова работа при хора , които познавам и са ми много близки , колектива е готин или поне така изглежда . Общо 4 момичета ще работим в един офис , но мен мноого ме е страх може би , защото е ново място и все пак е нормално , но мен така ме е стегнала душичката от сега ooooh!. В тая криза хората се радват на работа и , че изобщо такава се намира , аз се радвам много де, че стоенето в къщи ми се отразява зле и само мисля простотии ама пък що така много се притеснявам значи . Така ме е яд , че съм такава пъзла. Знам , че всичко ще е ок , ще си работя по специалността , ще изкарвам пари ама много ми е свито.
Виж целия пост
# 116
дънди , мен ме е стягало така гърлото от притеснение. То от притеснение знаем , че много неща се усещат и всичко е на психическа основа. На мен пък какво ми се случва днес цял ден - постоянно ми пука нещо в дясното ухо. Все едно нещо ми тупти , много е неприятно и досадно. Преди 2 години ми се случи след път с кола и май до колкото знам се дължи на вестибуларния апарат и на изравняване в налягането в средното ухо. Сега ми отмина , но цял ден щях да откача.
 Ох , аз да ви се оплача - почвам в д други ден нова работа при хора , които познавам и са ми много близки , колектива е готин или поне така изглежда . Общо 4 момичета ще работим в един офис , но мен мноого ме е страх може би , защото е ново място и все пак е нормално , но мен така ме Peace е стегнала душичката от сега ooooh!. В тая криза хората се радват на работа и , че изобщо такава се намира , аз се радвам много де, че стоенето в къщи ми се отразява зле и само мисля простотии ама пък що така много се притеснявам значи . Така ме е яд , че съм такава пъзла. Знам , че всичко ще е ок , ще си работя по специалността , ще изкарвам пари ама много ми е свито.


Сигурна съм,че ще се почувстваш по-добре като започнеш работа.Свиркай си и не го мисли толкова  PeaceНа мен ми действа супер добре като съм сред хора.
Виж целия пост
# 117
Сигурна съм,че ще се почувстваш по-добре като започнеш работа.Свиркай си и не го мисли толкова  PeaceНа мен ми действа супер добре като съм сред хора.
Благодаря  Hug. Днес се чувствам далеч по - спокойна и уверена. Ще дам всичко от себе си , защото ми се дава страхотен шанс да се науча на занаят и някой ден дай Боже сама да си го правя за това сега запрятам ръкави и ще работя за бъдещето си. Само дето съм голяма паника и всичко много го изживявам , но вярвам също така , че тази работа ще ми помогне да стана и по - устойчива на стрес. Понякога си мисля какво ще променим като мислим толкова за нещата. Те така или иначе се случват , колкото и да ги мислим повече си вредим. Аз например знам , че почвам работа от вторник. От , както ми се обади шефката , че почвам , от тогава по цял ден само за това мисля и не мога да се отпусна. Сякаш , обаче сега като взе да наближава вторник почнах малко по малко да се успокоявам и да вярвам , че ще се справя. Само трябва да съм спокойна , за да ми спори работата.
Виж целия пост
# 118
Момичета които сте на антидепресант -идва ли апетит?
Аз съм вече втори месец на антидепресант -золофт. преди това от пристъпите на паника отслабнах с 10кг. и сега още не ми се яде -ям по малко и пак отслабвам -иначе нямам вече никакви пристъпи -спокойна съм и не мисля за болести като си внушавам че съм здрава. но се притеснявам че продължавам макар и по малко да отслабвам!
Никога не съм била толкова слаба. нищо не ми става. аз съм от яшните и всичко ми се лепи и сега от 65кг. съм 54кг.
Виж целия пост
# 119
момичета, аз то много време не съм писала тук, защото бях добре. нямах никакви пристъпи, преодолях страха си да излизам навън, да се вози с градския транспорт. намерих си работа. всичко уж добре, ама днес на дъщеря ми й сложиха диагноза плевмония. и аз не мога да се успокоя от нерви, цялата се треса и пак ме хващат паники. какви сценарии чертая само.....не мог ада се събера, а трябва да съм силна заради детето....чудя се да пия ли нещо, да не пия ли ....сърцето ще ми се пръсне.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия