Паническо разстройство - част 7

Паническото разстройство в никакъв случай не е заболяване,но за съжаление от такива специалисти дето се изказват по телевизията полза няма и излекували при такива няма.....Затова по малко гледайте такива предавания,а четете повечко литература и ще видите ,че всичко от което се нуждаете е Пълна Промяна  дано да разбрахте последното....

Напълно подкрепям maria_;))    
И още нещо ,  усмихвайте се повече 

Здравейте момичета, аз вече съм напълно отчаяна.Правих автогенния тренинг, но както казаха някой от вас, ефект няма  не съжалявам, защото поне опитах и няма да го мисля, щеше ли да ми помогне или не.Просто вече не знам какво да направя или къде да отида, не искам повече да съм така.На вън времето е супер и аз тъпата овца си седя да гледам през прозореца вместо да изляза много се ядосвам на себе си.Преди само някой да ми даде посока и не се спирах да обикалям.Това ме депресира още повече, искам да изляза, но ме е страх.Последното което съм решила е да пробвам с иглотерапия

Здравейте момичета!

И аз съм с ПР и дълго време отказвах, каквото и да е лечение и поради това се стигна до денонощни ПА и непрестанна тревога. Качеството на живот ми е под 0.

Днес бях на психиатър и ми изписа Ривотрил - 0,5 мил.- три пъти на ден по половинка и Ксероксат.

Прочетох в интернет ужасяващи неща за Ривотрил и не смея изобщо да го започвам. Доколкото разбирам действа, като наркотик и спирането му е доста трудно. Моля, пишете ми ако някой от вас го е взимал. Колко време, имаше ли полза от него и как се справяте със спирането?

Надявам се на вашата помощ и съвет, тъй като съм страшно отчаяна и се чувствам зле.

kukli4kata23, колко време го прави този автогенен тренинг? Аз бих те посъветвала да продължиш. В основата на повечето психотерапевтични подходи при тревожни разстройства, доколкото знам стои именно такъв тренинг и/или релаксация. Но се иска упорство.
И недей да го гледаш това хубаво време само през прозореца! Излез и му се порадвай! Дори да е ей така, за малко пред вас. Можеш да се справиш.
Всички ние можем, момичета! Както някъде някой беше казал, "Умирането не е хубав начин да се живее". А ние какво - здрави, прави и вместо да се възползваме от това, се затваряме у дома си и трупаме страх. Смелост и увереност трябва да трупаме, не страх.  

Здравейте, сега открих темата и ще се върна назад да ви чета..... Аз от доста дълго време имам проблеми, на които все не могат да открият разрешение всякакви лекари.... Според невролозите страдам от разстройство на вегетативната нервна система и всички ми казват единствено да си почивам....
Как мога да им обясня, че аз друго така или иначе не правя... Все си мислех, че това състояние е временно, че след известно време ще се оправя и ще ми дойде тонуса, но уви, вече доста време се случва така, че нищо не може да грабне вниманието ми, само гледам да се прибера от работа и да легна, по цял ден нямам никаква енергия- изобщо - пълна апатия, а събота и неделя дори усилие не правя да стана от леглото и да изляза някъде  .. Това води след себе си и други неща- болки в цялото тяло, сериозно повишаване на килограмите, от което пък страда самочувствието ми и мисля, че се превръща в сериозен комплекс ... 
Отделно постоянно имам доста учестен пулс, обсебена съм от някакви притеснения, дланите и ходилата ми са вечно влажни, нямам вече сили да се съсредоточа в нищо и ред други неща..... А дори не искам да си помисля каква агресия имам натрупана в себе си, как съм способна за секунди да избухна, как най-дребни неща ме докарват буквално до лудост 

Най- странното е, че погледнато отстрани няма причина за това ми състояние- имам хубава работа, нямам финансови проблеми, имам много приятели, живея сама и никой за нищо не ми оказва натиск..... Просто вече ще се побъркам, защото искам да намеря разрешение за проблема си, искам и аз като нормалните хора да излизам навън, да намеря сили за разходки....
Извинявайте за дългия пост, но имах нужда да си кажа всички тези неща, защото не ги споделям почти с никого..... А най-изнервящото е, че дори тези, които знаят за проблема ми не го приемат сериозно, а го подминават като шега и все ми казват просто "Стегни се!!" 

НЛП

http://nel-anel.blogspot.com/2009/03/nlp.html

до сега съм направила 10 сеанса и ми остават още 10, но съм на кантар дали да продължа  Въпреки, че лекарката ми даде 100% гаранция, че ще ми помогне.Не мога да кажа, че ефект няма, но просто ми е страшно далече и винаги трябва да ангажирам някой да ме кара,а като няма кой, не ходя.Може би заради това, имам чувството, че ме карат да ходя на сила и ми е доста досадно.Даже в началото правех по 2 сеанса на ден, но на мен ми дойде много.Освен самия тренинг, ми включиха и цвето терапия за която мога да кажа, че ми действа страхотно, но имам моменти в който се чувствам доста зле.Утре имам час за иглотерапия, ще докладвам после какво е станало.

Никой ли не може да ми отговори на въпросите?

Аз така и не се решавам да започна да пия новите лекарства без да чуя поне няколко мнения от хора, които са го пили тоя ривотрил. А как ми е злееее, ужасно!

Пак се обръщам с молба, към хората пили ривотрил. Моля ви за съвет и мнения относно това лекарство. 

Otchaqnoto Lili, Ривотрила почти на всички го изписват май. Важно е да се приема за ограничен период от време (при мен, например, беше месец) и под лекарски контрол.
На мен добре ми влияеше, симптомите ми изчезваха от него и се чувствах нормално.
С риск да стана банална обаче, пак бих искала да кажа, че тези състояния може да се овладяват за някакъв период с медикаменти, но се лекуват с психотерапия. Не се осланяйте на лекарствата. Няма как медикамент да ти промени мисленето. Той може само да те успи, предотвратявайки адреналиновия прилив, който всъщност, простичко казано, предизвиква паническа атака.  

 Моето лично мнение е, че ривотрилчето действа като упойка.
 Ще те отпусне, ще спиш и ще ти притъпи физическите усещания
 Само не знам после как ще го спреш ....

Аз съм пила Ривотрил + АД година и половина и не съм имала проблем после със спирането. Много бавно намалявах дозата. Споерд мен пристрастяването става ако се пие много дълги години.

Много ви благодаря момичета за отговорите!     

Доколкото разбирам Ривотрил не лекува, а само притъпява усещанията. При това положение, какъв е смисъла от редовната му употреба Ще взема да го пия само при нужда.

Аз да споделя какво при мен предизвиква атаките и пак се надявам ако някой е запознат да ми даде съвет .

От време на време получавам една особена, моментна тръпка, която преминава през главата ми за миг, че чак и устните и зъбите ми изтръпват. Това е моментно, но много често. При всяко движение на главата ми се появява тази моментна тръпка и така по цял ден. Ходих на невролог, но не ми дадоха обяснение от какво се получава. Това много ме изнервя и тормози и получа ли я, получавам и паническа атака. Когато съм взимала успокоително по време на ПА, атаката минава, но тръпката си остава. Дано съм обяснила ясно.

На никой не пожелавам тази гадост! Още веднъж много ви благодаря!

Otchaqnoto Lili, при всяко движение на главата ли се получава така, или в дадени ситуации? Как така не са ти обяснили от какво се получава това? Как ти протича атаката - напрягаш се, заради усещането и се паникьосваш ли, или какво?

Да, точно заради усещането се паникьосвам. И в момента съм така и просто не ми се живее.

При всяко движение на главата се получава. Дори само от отместване на погледа. Продължа около седмица, след това изчезва и след месеци пак се пявява.

Казаха ми, че ВЕРОЯТНО е от нерви, но това не ме задоволява. И в нета нищо не откривам.