Паническо разстройство - част 7

Ами за ПА като че ли не, но поне се чувствам по-спокойна, а  вечер ме карат бързо да заспя и да не мисля лоши неща. Ама не винаги действа.

А в предния ми пост за "стягането" не съм се изразила правилно. Когато получавах световъртеж всъщност психолога ме караше да го усилвам т.е да правя така , че той да се усили, а не да се мъча да го подтисна.

А дали ПА може да убие ембриона? Миналата година през декември правих инвитро и на 4-5 ден от трансфера през нощта се събудих и треперех от страх, бях получила ПА. На следващия ден цял ден бях така с това треперене. След като отмина  ПА, като че ли изчезнаха и беременните симптоми и теста накрая беше отрицателен. ЧХГ беше 5 и нещо, което говори, че може би е имало начална имплантация, но нещо е станало. А и отначалото имаше съвсем бледа втора черта на уринарния тест, която в последствие изчезна като правих другите тестове.

И аз при вас ,днес бях диагностицирана с ПР.И слава Богу,защото вече имах чувството,че умирам от какво ли не.Много ме успокои и това,че има темичка тук и толкова хора,готови да споделят.
При мен не са само паник-атаки,ами и в нормално състояние болки и бодежи в гърдите,задух и "буца"в гърлото.Като повечето от вас съм си правила пълна кръвна картина,кардиограма,изследвания на щитовидната жлеза,хормони,гинекологични и всякакви други прегледи и тестове-здрава съм.От днес съм много по-спокойна,че няма да умра,колкото и смешно да звучи това за някои.Повечето тук ще ме разберат.

Назначен ми е ципралекс от утре сутрин.Бих искала да питам някой,който е приемал това лекарство много ли са неприятни страничните ефекти?Нали се сещате,ако започнат силни странични ефекти как ще ми се засили тая ми ти паника,че нещо нередно става...направо ме  е страх да го пия...

Привет на всички. При мен доста отдавна смея да твърдя , че няма атаки , само , когато много се притеснявам за нещо тогава не мога да спя и т.н. Обаче при мен си остана пустата хипохондрия. Брех , не минава и ден без да не си внуша нещо . Бях останала без работа март месец и бях луднала съвсем , да не говорим , че предната ми работа не беше нищо особено и нищо не правех и само се чудех за какво да мисля. Сега поне имам нова работа с готини колеги и съм съвсем различна от преди , но само внушението за болести си остана. Първо реших , че имам диабет понеже ставах няколко вечери до тоалетна , но бях яла и диня де . Краката ми са много сухи и от там пак реших , че имам въпросната болест ,пу пу да на чуе дявола . След това реших , че имам някаква бучка на врата понеже нещо ме болеше там , на гърдата също , скоро докато си чаках цитонамазката реших , че и там ще е трагедия. Вчера или онзи ден пък , както си стоях забелязах една бенка, която си я имам , от както се помня , май беше подкожна , но не съм убедена , та сега е леко релефна, смисъл при допир си се усеща. Иначе е съвсем миниатюрна и не виждам да създава проблеми. Кой я знае от кога си стои така , но просто онзи ден я забелязах. Направо се побърквам на тема болести. Лошото е , че днес е актуална една болест утре вече съм забравила за нея и ми се струва странно и започвам да мисля за друга и така. Не знам и вие ли сте така?

Оххххх и аз съм така от известно време с тези болести.  Сега последното , което си внуших също беше с една бенка...

Здравейте, паникьорки От две седмици не знам жива ли съм или само си внушавам, че съм. Една вечер се прибрах от работа и понеже не ми се ядеше друго, натъпках се с лютеница и салам. Аз хубаво хапнах, ама като взе да ми става лошо, повдига ми се нещо. Реших, че е от преяждане и си седнах на компа. Ама взе да се усилва гадното усещане. Игнорирах го, ама то мен не. Като ме удари една гореща вълна, за секунди почервенях цялата, започна да ми избива пот на рекички направо, сърцето ми ще изхвръкне, цялото ми тяло изтръпна, усещах вътрешностите си като нещо средно между изтръпнали и замръзнали, последва студена вълна и настръхнах цялата. От там ме сви стомаха и взе да ми се повдига. Побеснях! Викам си " Не може да е ПА ", измерих си кръвното- голяма грешка. Оказа се 90 на 50 и влязох във филма. А във филма се виждах как припадам, как бърза помощ не е толкова бърза, задушавам се и умирам в страшни мъки заради тежки грехове Мокрих се с вода, лежах гола на плочките на пода и ме отпускаше. В момента, в който легнех на леглото и пак в джаза. След 2 часа ми писна и се почерпих половин ривотрил. Ама не ме отпусна де, затова реших, че е от кръвното. Сега всеки ден меря кръвно по 448771 пъти като някакво изкукало бабе. После реших, че е от жегата и влагата ( тук вечер е към 30 градуса и влажност 75% ). Трудно дишам, тежестта в гърдите се появи, стомаха на топка, апетит никакъв, с триста зора ям веднъж на ден. Все ми е изморено и сънливо, абе едно ми е сюреалистично. Взеха да ме тресат лудостите с една дума. Мойто ме базика ако заспял преди мен, имало ли опасност да го заколя Въпросът е при вас симптомите на ПР засилват ли се в горещините? Бях си спряла вечерната доза оропрам от 1,5 година, сега пак я започнах, че ноември ми предстои екскурзия с кола до Франция и Италия, а от там в БГ и не искам като ме питат какво съм видяла в Италия, аз да отговарям " Бърза помощ, имам и снимки, беше незабравимо! "

Здравейте!

tanch , докато четох поста ти се просълзих от смях, радвам се, че така с хумор приемаш тези гадни ПА.
Аз също бях 3 месеца в Испания и наистина от жегите се засилват, но аз си пия хапченцата и не рискувам.

Дръжте се момичета...

Момичета (и момчета), моля ви за съвет!
От доста време прехвърлям темата ви отгоре-отгоре, защото имам някои съмнения, че може би и аз страдам от ПР...С две думи от около година животът ми е каша-смених местожителството си (от чужбина в БГ) и съм доста депресирана, животът ми е монотонен, не работя, хората ме дразнят, чувствам се изолирана и т.н. В същото време имам цел, която малко по малко постигам-последна година съм студентка, непрекъснато съм в сесии, предстоят ми скоро и държавни изпити и това си е стрес. На 27г. съм.
Но не ви пиша за това. Ето какво ми дава повод да си мисля, че трябва да се обърна към специалист:
1. Преди около месец останах сама вкъщи (приятелят ми беше във Варна, майка ми и баща ми на море, аз съм у тях да гледам кучето и да уча за изпити). Да , обаче забелязах, че ми е некомфортно да стоя сама, нервно ми е едно такова, страх ме е да спя сама в апартамента и така, докато един ден не се събудих буквално с рев, с някакво ужасно чувство на депресия, безнадеждност и някакъв страх, сърцебиене и абсолютна невъзможност да мисля трезво. Реших да не притеснявам никой и просто да излизам повече и да не стоя сама, но това не помогна...И така с дни. Насилвах се да излизам, не исках да виждам никого, мислите ми ставаха все по-черни и нищо не ми даваше повод за позитивно мислене. Накрая си взех Деанксит, нашите си дойдоха и лека полека успях да изляза от това състояние.Даже си взех и един изпит и се почувствах пак пълноценен и нормален човек...Докато:
2. преди 6 дни почина вуйчо ми. Аз по принцип съм си малко пъзла на тази тема, но имам чувството, че оттогава окончателно откачих. Непрекъснато се страхувам-дори от сянката си, страхувам се да не го видя, непрекъснато мисля за него и си представям ужасни неща.(А той беше добър човек и много ме обичаше, т.е. не би ми навредил).На опелото получих  изтръпване на цялото тяло, студени вълни, треперене, очите ми имах чувството, че ще изскочат от орбитите, силно сърцебиене, чувството , че потъвам някъде и страх, страх, страх...Абе кофти работа, две крачки не мога да направя-краката ми отказват, добре, че баща ми ме хвана да не падна...Хайде, викам си, това е от стреса, все пак доста неприятно беше, а аз не съм свикнала на подобни гледки...Да, ама не- става все по-зле...Всеки ден усещам как пристъпите напират и все по-рядко ги подтискам. Изведнъж , както си седя и уча например,  усещам как започвам да треперя, усещам и  студената вълна и странното чувство в очите, съпроводено със сърцебиене...Започвам да се самонавивам, че нищо ми няма, ставам, взимам душ, пуша, пускам телевизора, пия валидол или каквото имам...Но се случва все по-често...Да не говорим, че вече не мога да спя сама , ако изобщо се нарича сън...Страх ме е от всичко, реве ми се и не мога да се съсредоточа в нищо и не мога да остана сама дори през деня.
Забравих да ви кажа, че съм имала период, преди много години като малка , когато не понасях мисълта да съм сама-нон стоп рев и тръшкане беше да има някой при мен, иначе откачах. И отново- апатия, песимизъм и т.н. Отидох на психолог, който Не ми помогна и не знам как се преборих с това, но продължи с месеци. Мисля си, че беше въпрос на воля от моя страна да намеря смисъл в живота и да променя нещата, които не харесвам в себе си.
За протокола: пила съм 2 години Ривотрил поради съмнения (така и недоказани) за тежка форма на мигрена с постоянни ежедневни главоболия. Имах проблем със спирането на лекарството-нещо като ефект на двойно виждане и забавен кадър, не знам как да го обясня... Това-преди 10ина години повече .
Извинете, много дълго стана! Чакам мнения! Благодаря!  

Миналата година имах и ПА докато бяхме на театър. По едно време към средата на педставлението изведнъж започна да ме облива топла вълна и имах чувството, че се задушавам и ще се пръсна.
Още като влязохме в салона беше препълнено и ние се качихме на балкона. Но там се бяха настанили едни майки с малки деца и те през цялото време не спираха да говорят на висок тон и да пречат на представлението. Някои хора им направиха забележка, но майките си продължиха. Може би всичко това подсъзнателно да ме е изнервило, защото преди топлата вълна почувствах странна нервност и непоносимост към хората в салона , все едно ме притискат и задушават.
Та станах и излязох, отидох до тоалетната и се пръсках с вода близо 30 минути. Разходих се в коридора и слушах от там представлението. Почувствах се по-добре. Реших да вляза пак, но само с влизането отново се започна онова гадно усещане и така си дослушах представлението в коридора.
Никога до сега не ми се беше случвало така на обществено място. Мъжът ми се притесни какво става с мен, защото аз му казах да остане вътре , а аз слушах отвън.

И всичко явно идва от стреса! Е гати гадния стрес!

kartiche, имаш преживяване ,което е отключило ПР. Стресът само провокира нови ПА.

Такаааа, от последната атака ( преди седмица ) до момента постоянно имам въздух в хранопровода, което ме кара постоянно да се оригвам като дърт каруцар Това се засилва след хранене, но си е постоянно явление. Порових се, наричало се кардиоспазъм и се наблюдавало често при хора, които страдат от ПР и подобни заболявания За 7 години с ПР само такова чудо не бях имала. На печелившите- честито!

И аз го имам!   
Много е гадно и както казваш винаги след нахранване.
Мислех, че нещо не ми е наред със стомаха и ходих на гастроентеролог, но той ми каза, че може да е на нервна почва. Не са ми правили гастроскопия, защото всичко друго си ми беше наред. Аз обаче нали съм невярваща си пуснах дори изследване за хеликобактер пилори, но беше отрицателен. Така че поне на тази тема за сега съм спокойна и си карам с това оригване.

Вижте какво полезно нещо открих за хората, които нямат средства или желание за психоаналитик;-)
http://www.---цензуриран-спам---/samopomosht-pri-panichesko-razstroistvo.php

И защо е спам линк към техники за самопомощ при ПА

Нещо не ми се отваря линка...

Не ти се отваря,понеже някой от модераторите реши, че е спам. Сега ще чуем и защо, надявам се. Пускам ти го на  ЛС

Мамчета имам сериозен проблем и имам нужда от съвета ви.Мой много близък страда от Натрапчивости мисля ,че така се казва състоянието в което е.С всеки изминал ден става все по-зле вече пречи и на работата му и на живота му.Водихме го в Адаптация изписаха му Ксанакс ,но честно казано никакъв ефект.Сменихме му лекаря и пак нищо вече започвам да се притеснявам сериозно ,хората започнаха да забелязват чудните движения и повтарящи се неща ,а както знаете само това чакат за да започнат да злобеят и подмятат глупави намеци.Говоря за изключително сериозен и горд човек мисля ,че това ще съсипе живота му така че ако имате някаква идея споделете я защото вече се хващам и за сламката.