Паническо разстройство - част 7

djona,благодаря ти за отговора.При мен всичките симптоми от листоката ги имам,но се понася някакси.Надявам се да отшумат при по продължително пиене.Колко време го вземаш.

galant, tui kato dr. ne sa na liniq, az ako moga da sum ti polezna. Strani4nite efekti na AD pri men produlixa okolo 2 sedmici,no i az kato teb pro4etox 3 puti listovkata i si gi o4akvax, moje i da si vnu6ix malko ima go i tozi moment. Ina4i kakvi sa ti simptomite pri PA.

За огромно съжаление е така... Никой лекар няма да те насочи към психолог, което е много много жалко.
Често срещам постове тук и из други форуми на хора, които се чудят и маят защо след като толкова години пият АД не са се „излекували” и ми е безкрайно интересно какво ли им обясняват психиатрите? Каква прогноза дават? Сигурно им казват, че това е като диабета и ще си пият АД цял живот....

Момичета,аз ходя на психиатър-психотерапевт.От ветераните съм вс ПР.,вече 11 години.Спирам,почвам.Сега скоро не съм пила,изнежила съм се,не исках пак да започвам,но не става.Това е горе-долу.Пила съм много АД.Някои не ми понасят,разбира се.Симптомите са задушаване,изтръпване на крайниците,сърцебиене,замъглен поглед,световъртеж,страх,изпотяване и горещи вълни или много студени крайници.Много разчитам да се притъпят симптомите,зная че АД. не лекува,но трябва временно да попия нещо.Имам дете и много се тормозя като ме гледа така,или му отказвам да го заведа някъде.

Ox kak te razbiram az. iztormozix i sina si i muja si. Kolegite ve4e me obqvixa za luda ot tixite :lol:i sprqxa da mi obru6tat vnimanie, ako kaja 4e ne mi e dobre. Ne 4e o4akvam drugo de. Borbata e trudna. Kak se postiga tova plavane sus simptomite i kak da zaobi4am straxa si. Xi4 ne mi se polu4ava. Puk i az samo za tova mislq. Kolko jalko i absurdno da ti se vurti jivota okolo nqkvi tupi simptomi na PR. i koga to4no izgubix motivaciqta si da jiveq
No vse pak mislq 4e edin den vsi4ko 6te premine.

За съжаление усложнението идва от това, че страдащият развива страх от самия страх.
Всеки лекар ще каже, че при ПА няма реална опастност за живота и здравето на човека. Защото всичко се случва само в неговата глава. Проблемът идва от това, че никой не дава информация на страдащия от ПА за неговото физиологическо състояние и не се обясняват процесите, за да може човека да си ги обясни на себе си.
По- лесно е да се изпишат една шепа хапчета да се подтиснат симптомите и да се закрепи човека с идеята, че видиш ли това е решението и ще гълтам хапчета цял живот.
Но вземането на медикаменти не е решение на проблема, не е борба , а поражение. с много странични ефекти.
Те са единствен вариант, за хора без мотивация, които дори и да имат информация за проблема не желаят да спират лекарствата. /Друг е въпроса, че хората масово нямат информация за проблема./
Има много подобни решения сред хората с ПА.
Тогава дори няма смисъл да се ходи на психотерапевт.
Освен това не всички психотерапевти се занимават с ПА. както не всички лекари лекуват всичко.
Доста често лекуването на ПА от психотерапевт започва с доста дълъг период на преодоляване на психическата зависимост от лекарството и чак тогава започва същинската работа по проблема.
Понякога лечението върви паралелно, но всеки случай е много индивидуален, обвързан е с начина на живот на страдащия от ПА, главно от мотивацията му за справяне с проблема и въпроса с доверието. Ако на хапчетата се има по- голямо доверие от колкото в собствените сили, ясно е че изборът е хапчета, всичко друго губи смисъл.

Е аз съм в това състояние от 2 години и съм стигнала дъното и съм осъзнала, че  съм се пренаситила със страдание..., и че е дошъл момента за промяна. Да стоя и да се самосъжалявам, да се оплаквам и да искам постоянно някой да дойде да бърше сълзите ми няма смисъл, това не променя положението.
Принципно когато протича психотерапевтичния формат не би трябвало да се приемат медикаменти, зашото при терапията ти ще се срещташ с много чувства и емоции и ще трябва да ги усещаш под формата на телесни симптоми, ако те са останали примерно подтиснати през годините и така ще осъзнаваш, че точно върху тях ще трябва да работиш, че точно там е ключето, което отключва светоъртежа, задуха, сърцебиенето, кръвното.......Аз лично искам всеки път когато има вътрешен конфликт тези симптоми да бият силно, за да ми подсказват, че нещо не е наред.
“Преодоляването на страха – това е победа, която ни прави по-силни; отклонението от борбата е поражение, отслабващо и уязвяващо ни“. Фриц Риман

Снощи получих страшни тикове в полубудно състояние / не съм сънувала кошмари и не ми е за първи път/ на някой случвало ли му се е да трепери непрекъснато по време на сън ?!

СлънцеЛуна, това обикновено се получава след интензивно физическо или психическо натоварване през деня . Пробвай с магнезий, вече преди лягане - 500 мг -1000 мг . Трябва да отпусне мускулите и да не получаваш тикове и стряскания по време на сън.

valin,bravo otnovo za posta
No molq te otgovori mi kak se spravi sus straxa ot kruvnoto. Az priex ostanalite simptomi i ve4e ne me pla6at, no nemoga da preodoleq ideqta za visokoto kruvno. Dori mai samo to mi ostana kato simptom.
T.e gore6tata vulna sus zamaivaneto i vednaga mi svetva lampata za visokoto kruvno i aide aparata i aide 170. Bilo kato fitnes za surceto.  Boje kakuv strax ot tozi fitnes.
Molq te, poneje ti si imala tozi simptom, kaji mi kak da go preodoleq. Slu4va mi se ve4e vseki den.
blagodarq ti.
celuvki na vsi4ki ot men.

При мен онази вечер се получи същото- цял ден нещо се "напрегнах", вечерта илязох за час-два на кафе. Дали от кафето, дали от вътрешно напрежение /без причина/, усетих как ме "стегна" главата, мерих кръвното, видях 160.....веднага пулса на макс. Пих Валидол и за 15 мин. всичко отмина!
Е да ама сега си мисля с това високо кръвно дали нещо ...инсулт, инфаркт

И аз съм по същия начин с кръвното. Понякога имам и бодежи в сърцето. Моля, кажете това може ли да се дължи на ПР?

Сигурно лекуваш хипертиреозата, понеже е вероятно и от там да идват проблемите ти с кръвното.
90 % от заболяванията са на психосоматична основа и това е научно доказано!
Искам да ти кажа, че трябва да спреш да гледаш на симптомите ти като на твои врагове, защото те не са такива!! Трябва да се научиш да „общуваш” с тях и да се опиташ да разбираш какво искат да ти кажат навестявайки те. Но ти ходиш на психотерапия, така че най-вероятно си наясно вече с това. Страхът е вид емоция, която както сама си предизвикваш, така можеш и сама да я контролираш. Описвам по-долу методите (в старите ми постове съм ги споменавала), които съм използвала и прилагала успешно за справяне с ПА (страха).
1.   Когато амигдалата процесира гняв, то страха се изключва. Когато съм усещала наченки на ПА – вълните, треперенето, сърцебиенето, ужаса ...- проектирам мислите в друга насока, а именно: „Как може мен нищо и никакъв страх да ме контролира, как аз жена станала на толкова години ще се страхувам като дете от нищото, не може, просто не е възможно страха да е по-силен от мен.....”- засилвам до максимум гнева в тази насока, искам да кажа, че се е стигало до там да удрям с юмруци в стените..
Оценка на метода по шестобалната система : 5+
2.   Сприятелявам се със страха. Тук обаче се изисква изключително спокойствие, демек да се хване момента в самото начало. Водя „прителски разговор” със страха, усмихвам му се, "прегръщам го", улавям мисловно всеки един симптом и се „заигравам с него”..., танцувам, пея...сигурно ви се струва смешно, но си нямате идея как работи този метод
Оценка на метода по шестобалната система : 6
3.   Диафрагмено дишане – най-често практикуван метод при ПА (най-добрия за справяне с кръвното) : http://www.youtube.com/watch?v=15F9JQcM5Tk&feature=PlayList& … xt=1&index=51
Оценка на метода по шестобалната система : 5 1/2
Искам да ви кажа, че аз съм имала безкрайно много симптоми : световъртеж, треперене, кръвно 170/110,сърцебиене, екстрасистоли,  гадене, задушаване, сковаване на дясната половина на тялото,сковаване на челюста + завалване на думите,  тежест в гръдния кош, стягане в главата...Лягала съм си с мисълта, че умирам, друг път състоянието не ми е позволявало дори да лежа и съм се озовавала в спешното, имала съм чувството, че си губя разсъдъка, че припадам.... Често наблюдавах хората и се чудех :”на тях не им ли е зле, как може така спокойно да си вървят и да не ги е страх, че ще припаднат..” Бях станала затворник на страха си. Всяка малка трудност ми се струваше огромна.
И след всичко това в продължение на 2 години (без да съм приемала АД) все пак съм жива   и не съм получила нито инфаркт, нито инсулт.... Живея без страх , излизам извън града(далеч от болници), спя вън от вкъщи,излизам и се забавлявам с приятели... и най-важното започнах да усвоявам правилата на играта, за да не страдам . Понякога се чудя дали няма да ми липсва това състояние, все пак ми служеше често за оправдание , но карай ще започна пак да поемам отговорности в живота си .
ПП. gabriela1121 на теб ти препоръчвам третия метод. Пиши след няколко дни дали помага

valin, ти сама ли се справи с проблема или посещава специалист?

С овладяването на ПА съм се справила сама. От скоро посещавам психотерапевт и вече работя върху провокаторите за това състояние.