Да сменим темата с нещо подобно: "Веселбата бе голяма - АПРИЛЧЕТО на 2 годинки стана"
Съжалявам да чуя (да прочета), че Анито е още зле, че Мария пак е прихванала "екстри" от яслата (то ние затова и още си стоим в къщи)... Ако пропускам някой болничък, да знаете, че за всеки съм стиснала палци
по-бързо да минава 
Деси, да ти е жив и здрав баткото! Все така лъчезарен и безгрижен, много здраве и късмет му пожелавам!
Мими, не знам какво ти е в момента разделена от Диди, но е хубаво, че е за кратко. Аз все по-малко разбирам майка ми, която ме е пуснала на 1,3г. да замина с баба и дядо за Пакистан. Прибрали сме се след около година за месец, а после пак за още една година. Логично и до сега, съм повече привързана към баба ми, отколкото към майка ми...
Сега ставам, че е време за закуска...



) до 3 годишна възраст. Разбира се, има някакво обяснение за това, обаче аз не мога да си представя да изгубя връзката с детето, да не ми расте пред очите, да изпусна всички прекрасни моменти на порастването, нищо, че има и истерии, и тръшкания...нали така се превръща от човече в човек. 
и така ще сме си тричките до 1 септември .

и ми харесаха най - много. 







