Как се справяте с хората, с които съжителствате по неволя (дали са родители, свекъри, съквартиранти) и които не могат да се измъкнат от тинята на елементарните тъпи разговори, с които ви заливат и искат да ви превърнат в слушател ?
Изостри ми се този проблем, понеже известно време (месеци, може и години да станат) обстоятелствата ме принуждават да съм при свекърите, и освен това да стоя предимно у дома.
Свекървата като се върне от работа и почва да ми говори за хора, които не познавам и не ме интересуват- биографията им, кой къде работи, колко деца има, кога се е оженил и т.н. Повтаря, потретва и т.н. истории с децата си като малки-кимвам, че ми ги е разказвала, но не се досеща и ми ги разказва пак.
Дори когато чета книга или цъкам на компютъра, тя ме гледа в очите и разказва, при което от възпитание и аз трябва да й обърна внимание.
Разказването на сериали, които не гледам. А по време на общо гледане на филм задаване на въпроси какво ще стане (как ли да знам).
Ако мъжът ми си е у дома, няма проблем, отделяме се двамата, излизаме, забавляваме се един с друг; но ако е на смяна- съм принудена да слушам за бате Бойко, за държавата и управлението и т.н. Напоследък избягвам да вечерям с тях, но ще вземат да забележат и да се засегнат може би.
Аз имам нужда, особено след като не работя и съм в комуникационен вакуум, да обсъждам нещо по-смислено, идеи, тенденции, процеси например; правила съм опит да насоча натам разговора, но хорицата пак си го обръщат на битовизми.
Като съм хладна и недостъпна, ако се затварям в стаята си и спра да контактувам, може да ме помислят за надменна и че съм против тях. А те просто ми пият енергията, превръщайки ме в слушател на елементарни разкази.
Имате ли такива примери и как се справяте ?
Моля, преместете темата в ДиС, сега забелязах, че съм писала в грешен подфорум.
Виж целия пост
Изостри ми се този проблем, понеже известно време (месеци, може и години да станат) обстоятелствата ме принуждават да съм при свекърите, и освен това да стоя предимно у дома.
Свекървата като се върне от работа и почва да ми говори за хора, които не познавам и не ме интересуват- биографията им, кой къде работи, колко деца има, кога се е оженил и т.н. Повтаря, потретва и т.н. истории с децата си като малки-кимвам, че ми ги е разказвала, но не се досеща и ми ги разказва пак.
Дори когато чета книга или цъкам на компютъра, тя ме гледа в очите и разказва, при което от възпитание и аз трябва да й обърна внимание.
Разказването на сериали, които не гледам. А по време на общо гледане на филм задаване на въпроси какво ще стане (как ли да знам).
Ако мъжът ми си е у дома, няма проблем, отделяме се двамата, излизаме, забавляваме се един с друг; но ако е на смяна- съм принудена да слушам за бате Бойко, за държавата и управлението и т.н. Напоследък избягвам да вечерям с тях, но ще вземат да забележат и да се засегнат може би.
Аз имам нужда, особено след като не работя и съм в комуникационен вакуум, да обсъждам нещо по-смислено, идеи, тенденции, процеси например; правила съм опит да насоча натам разговора, но хорицата пак си го обръщат на битовизми.
Като съм хладна и недостъпна, ако се затварям в стаята си и спра да контактувам, може да ме помислят за надменна и че съм против тях. А те просто ми пият енергията, превръщайки ме в слушател на елементарни разкази.
Имате ли такива примери и как се справяте ?
Моля, преместете темата в ДиС, сега забелязах, че съм писала в грешен подфорум.
Деца не видях някъде в картинката да има....ако имаш, може да казваш че искаш да ходите при приятелка и да се видите с нейните дечица, за да се измъкнеш от тея скучни вечери у свекърите ти 
