Хърватия

  • 173 776
  • 732
# 165
Здравейте. Регистрирах се специално за да благодаря на Туриста за изчерпателната информация, която дава, увлекателния начин по който пише, и времето , което е отделил за темата.  И да добавя - можеш спокойно да си отвориш блог, в който да разказваш по този интересен и на места изненадващ начин за патуванията ти.
Към темата - предстои ни патуване за пръв път до Харватска в началото на Юни и бих бил благодарен ако удариш едно рамо за избора на маршрут и дестинация. Мислим си за Пула или наколко, но все още не сме се спряли на точно селище. По-свежи плажове и поне малко пясък са предимство за нас. Обичаме хубавите гледки по пътя, мразим еднообразните магистрали, но ги ползваме, няма как. Колко да приготвя за таксите по магистралите в прочем?
Препоръчай и някоя тамошна манджа...

Аз ти препоръчвам да посетиш (ако не си все още) град Пиран - Словения , въпреки несправедливата винетка която искат.
Ще съм благодарен на помощ.


Здравейте, това беше нашият маршрут в този район миналата година. Беше прекрасно, няма да съжалявате......
1.    София
2.    Белград
Хърватия
3.    Загреб
4.   Rijeka
5.   Opatia
6.   Lovran
7.   Labin
8.   Barban
9.   Pula
10.   Poreč
Slovenia
11.   Portoroz/Slovenia/  
12.   Piran  
13.   Izola
14.   Koper
15.  Триест
Виж целия пост
# 166
Благодаря за маршрута.
А колко време отделихте за патуването? Ние имаме само 9 дни с пътя.
Виж целия пост
# 167
Благодаря за маршрута.
А колко време отделихте за патуването? Ние имаме само 9 дни с пътя.

Нашето пътуване беше дълго, защото след това бяхме на круиз от Венеция. Но този маршрут можете да го минете спокойно за 7-9 дена.
Виж целия пост
# 168
Блед, би ли споделил подробности като нощувките резервирани или на място, цени на горива и др.

Предварително благодаря   bouquet
Виж целия пост
# 169
Блед, би ли споделил подробности като нощувките резервирани или на място, цени на горива и др.

Предварително благодаря   bouquet

С най-голямо удоволствие споделям:
Ето тук цени горива-   http://dvigateli.info/fuel_price//
Хотели-първите преди тръгване, после по пътя. Почти винаги на гореща оферта, хубави хотели 3-4-5 звезди на цени от 30 до 70 евро. Понякога хотела определя маршрута, намираш супер хотел горе-долу по маршрута и вече си там. Хотелите трябва да имат нет за да правиш резервации. Може да пътуваш и без тях, но винаги ще плащате повече и ще трябва да търсите. А когато си резервирал предишната вечер, маркираш го на навигацията и не губиш никакво време. Другото важно нещо е паркинга, уверяваш се че има и тогава резервираш, дори да е платен, още по-сигурно. Ето един пример да предположим, че тръгвате тези дни, и ще спите в Опатия /прекрасен курорт/ на 22-04, за пет звезди с всичко което споменах, невероятна цена от 39 евро за двама:
http://www.booking.com/hotel/hr/ambasador.bg.html?aid=339530;lab … ab9c1c0a8120479X1
  Ако има друго питай, за мен е удоволствие, поздрави........
Виж целия пост
# 170
      Дойде ред и аз да се включа в темата.
      На първо място, благодаря на всички, които се обърнаха към мен. Надявам се да съм им бил в помощ Благодаря и за предложението за гр. Пиран. Не съм си променил мнението за Словения. Безспорно, привлекателна страна, но … „покрай наш Илия, намразих и свети Илия”. Само че, сега мога да го изразя и в числа.
    През 2012 г. Хърватия е била посетена от 9,5 милиона туристи. На този фон, в Словения да има, да има, колко да има – най-много 500 000 туристи, едно голямо нищо. Сега вече можете да схванете за какво иде реч. Това е все едно България да е посещавана годишно от 19 милиона туристи. Пък ние се бием в гърдите като горили, че сезона ни бил „супер” с два и половина, най-много три милиона души. И то две трети от тях алкохолни, секс и наркотуристи. Дано греша, дано, дано, ама надали. Дето рекла циганката на снаха си на сватбата: „Зюмбюло, а дано сега да си и девствена. А, дано, мамо, рекла снахата, дано, дано, ама надали.”
    Отдавна се каня да захвана темата за градоустройството на Хърватия. Сега като че ли ми дойде отръки.
    Преди всичко, има голяма разлика във вида, темповете и обема на строителството във вътрешността и по крайбрежието. Вътрешните области на страната, особено около гр. Осиек са коренно различни от крайбрежието по благосъстояние, а оттам и по начина на застрояване. Дори, ако пътувате към Унгария или от там, не се препоръчва да се отклонявате от главните пътища, тъй като на доста места все още не може да се гарантира сигурност от непочистени от войната мини. Поминък във вътрешността почти няма, безработицата е голяма и затова в страната има сериозна сезонна миграция. Всъщност, след придобиването на независимостта си Хърватия залага изцяло на морски туризъм и към него е ориентирана цялата икономическа концепция на страната. Това включва и националната строителна стратегия.
    ИМА ТАКАВА.
    Подобно на всички държави от бившия източен блок и в Хърватия се мина през това чудо „строителен бум”. Макар че Югославия не беше изцяло в желязната хватка на СССР, не хароса много от това си хибридно положение. Още повече, че съставните републики се брояха за периферия на Сърбия и заради националистичните насоки на Сърбия за тях не оставаха никакви средства. Акцента ми ще бъде все пак за строителството по крайбрежието и в националните паркове.
      Общата характеристика е, че крайбрежието на Хърватия е ПРЕЗАСТРОЕНО. Но не по безумния и хаотичен начин, по който беше унищожено нашето черноморие. Строителният бум продължи от 2000 г. до около 2008 г., но след приемане на национална строителна стратегия. Тя не допусна дебалансиране между урбанизацията, благоустройството и запазването на природните дадености. Това, което ще видите сега в Хърватия е 90 % ново строителство. Нищожно малко е останало от старите поселища по Адриатика. Не включвам крайбрежните градчета и градове над 50 000 жители. Те имат и административни и икономически функции, които дават и друг облик на селищата. Безспорно и в тях се извърши голямо строителство и се новираха много от старите сгради, но без да се посяга на характерната архитектура, на специфичната строителна култура и историческото наследство.
      Презастрояването обхвана предимно малките селища. Превърна ги в големи сезонни спални. Границата между селищата е почти заличена и ако няма табели, няма да разберете къде почва и къде свършва едно населено място. Строителството е предимно хоризонтално. Допустимата етажност е до 3 етажа. Това не търпи никакви изключения. Големи, малки хотели, къщи, администрация, с една звезда, с девет звезди, с пет лалета, с две индришета – до три етажа. Най-голямото отклонение, което съм виждал е, при строежи с голяма площ да са обособени и по няколко стаи в подпокривното пространство заради наклона и височината на покрива. При всички сгради обаче има големи дворове. Улиците може и да са такива, че двама души да не могат да се разминат, но дворовете са широки. Задължително се предвиждат зелени площи, паркинги, а за който иска – и други удобства: басейн, външно барбекю, сенници, външни беседки и каквото ви идва наум. Всичко това не загрозява, а се вписва като сраснало със заварената природа. Не съм виждал как и откъде се снабдяват с горива, но не съм видял никъде сеч. Сеч се допуска само за ограничаване на горски пожари, които, уви не са рядко явление. Залесяването след това се извършва след пълен икономически анализ на необходимостта. До сега Хърватия е правила седем такива анализи /поне на мен толкова са ми известни/. Темата обаче е много обширна, така че няма да навлизам в нея.
    Всяко ново строителство се предхожда от изграждане на великолепна инфраструктура. Първо задължение на всеки собственик е да си огради имота с трайна ограда. Не се допуска плътна ограда с височина по-голяма от метър. Ажурна-колкото искат. Прави се предимно от камък или бетон. Над дувара-зелена ограда. Имат декоративни растения от типа на фикусите, които надрастват оградата и образуват втора зелена ограда. Общината прокарва подземните комуникации и асфалтира пътя до оградата. Тротоари, както казах, няма. Ако оградата не е изградена, а представлява само синур, тогава асфалта минава на около 50 см от него. След изграждането на имота, собственика сам свързва настилката с оградата. Едва след това започва строежа на основната сграда в имота. Въпреки това, не съм видял зрънце пясък или лъжица бетон на пътя. Хърватия има малко кариери за добив на инертни материали и те не са речни. Мели се скала на различни размери и от това се прави пясък и филц. Вам предоставям да мислите за цената. Впрочем, то с всичко е така – не са по-богати заради това, че имат повече, а заради това, че не го пилеят и унищожават.
      Веднага ми идват на ума две сравнения с България, за илюстрация. Първи пример: по пътя между с. Ахелой и с. Каблешково, насред полето издигнаха преди години някакви грамадни комплекси. Не мога да определя курортни ли са или жилищни. Нито за едното стават, нито за другото. Направиха ги, пък после им мислиха откъде ще минава пътя и др. обслужващи обекти. Иде ми да кажа: бе, пич, къде ще си спра колата, какво ще правя там, нито в село, нито в град, нито на море, нито на планина, ако ида с дете, къде ще го пусна да играе, в калта ли, да си прави кюфтета от кал и да ми ги лепи на глупавата глава, какви забавления има – небръснатите физиономии на трудовите селяни в хоремага, хляб откъде ще си купя. Въобще, безумие откъдето и да го погледнеш. Втори пример: Бойковите магистрали. За хубави, хубави са. Ама от Чирпан до Ямбол човеку може да се допикае, една кофа нафта може да се наложи да наточи, пък ако има и къде да нагъне две граниви кебапчета, светът може да му се види по-ведър. 
       Това не съм го видял в Хърватия. НИКЪДЕ.
       Въпреки огромното строителство, то е щадящо за природата. По-миналата година с жена ми един обяд тръгнахме да дирим един манастир. Не че много ни трябваше, ами така – да имаме цел на разходката. 15 километра ходихме през гората без да срещнем жив човек. Единственото човешко присъствие беше в прочистени горски пътеки. Тази година, надвечер се връщахме от Башка към Пунат, на едно кръстовище на пътя беше излязло едно сърне, най-много два-три месечно. Явно заблудено. Спрях колата напреко на пътя на аварийни светлини, докато се прибере в гората. Никой не направи проблем като видя за какво съм затворил пътя. На няколко места има и специални просеки за мечки, за едър дивеч. Това го казвам, за да добиете представа за грижата на страната за природата им. Не е кой знае нито колко по-богата от нашата, нито уникална, но на всяко нещо е обърнато внимание и е запазено в автентичния си вид.
     Със същото внимание се изграждат и националните паркове. Плитвице няма да споменавам, но по същия начин са изградени и Велебит и Крк /не острова, а националния парк/.
     Независимо от масовото строителство, НИКЪДЕ няма ограничен или затворен достъп до морето. По цялото крайбрежие в урбанизираните зони има една непрекъсната крайбрежна пешеходна алея. Тя всъщност се използва и за плаж. Панорамна, поддържана със съвместни ангажименти и от собствениците на къщи край нея и от местните общини. Това е и третото ни безумие – ограденото от всякаква измет крайбрежие, воглаве с президента ни. Ако ви се разкарва, отскочете до с. Черноморец, ще видите за какво говоря. За Обзор, Равда и Ахелой – отделно. То, кое ли не.
      Ето сега е мястото и да кажа защо винаги плащам предварително и защо не се пазаря.
      Огромната част от новото строителство е на кредит. Почти всичко е ипотекирано. Като се има предвид и зверската конкуренция, цените на нощувките няма как да бъдат със значителна разлика. Ако се пазаря, ще намаля с пет евро най-много. За сметка на това хората ще се отблъснат от нас. За едната кутия цигари на ден ще си навлека, ако не явна омраза, то поне бездушие. Не си струва. Пък и пет евро не ми струват нито спокойствието, нито уважението, най-малко себеуважението. Ако това е сметката, която ще ме събори, по-добре на Слънчев бряг.
     Държа обаче винаги да плащам предварително. На Балканите сме, пък и българи. Добре е да се знае, че разполагаме с достатъчно средства. Не че някой е проявил съмнение, но доверието се печели и с почтеност.
    Най-после новото и масово строителство е дало нов облик и на морските съоръжения. Изградени са изцяло нови пристанища и нови пристанищни съоръжения. Има пълни удобства за лодки и воден спорт. През 2012 г. около 30 000 яхти от Италия са се пререгистрирали в Хърватия. Едно, да не ги дирят откъде са им парите, и друго, че условията в Хърватия са и по-добри и услугите са по-евтини. Та ето, разума и труда се връщат. Ама за който го може и иска. 
     Хайде, следващия път, ЗА МАНДЖИТЕ.
Виж целия пост
# 171
туристе,отново мерси за изчерпателното мнение,
много е полезно и увлекателно Crazy
Чакам с нетърпение за манджите Flutter
Виж целия пост
# 172
туристе,отново мерси за изчерпателното мнение,
много е полезно и увлекателно Crazy
Чакам с нетърпение за манджите Flutter

 Peace
Виж целия пост
# 173
      Дойде ред и аз да се включа в темата.
      На първо място, благодаря на всички, които се обърнаха към мен. Надявам се да съм им бил в помощ Благодаря и за предложението за гр. Пиран. Не съм си променил мнението за Словения. Безспорно, привлекателна страна, но … „покрай наш Илия, намразих и свети Илия”. Само че, сега мога да го изразя и в числа.
    През 2012 г. Хърватия е била посетена от 9,5 милиона туристи. На този фон, в Словения да има, да има, колко да има – най-много 500 000 туристи, едно голямо нищо. Сега вече можете да схванете за какво иде реч. Това е все едно България да е посещавана годишно от 19 милиона туристи. Пък ние се бием в гърдите като горили, че сезона ни бил „супер” с два и половина, най-много три милиона души. И то две трети от тях алкохолни, секс и наркотуристи. Дано греша, дано, дано, ама надали. Дето рекла циганката на снаха си на сватбата: „Зюмбюло, а дано сега да си и девствена. А, дано, мамо, рекла снахата, дано, дано, ама надали.”
    Отдавна се каня да захвана темата за градоустройството на Хърватия. Сега като че ли ми дойде отръки.
    Преди всичко, има голяма разлика във вида, темповете и обема на строителството във вътрешността и по крайбрежието. Вътрешните области на страната, особено около гр. Осиек са коренно различни от крайбрежието по благосъстояние, а оттам и по начина на застрояване. Дори, ако пътувате към Унгария или от там, не се препоръчва да се отклонявате от главните пътища, тъй като на доста места все още не може да се гарантира сигурност от непочистени от войната мини. Поминък във вътрешността почти няма, безработицата е голяма и затова в страната има сериозна сезонна миграция. Всъщност, след придобиването на независимостта си Хърватия залага изцяло на морски туризъм и към него е ориентирана цялата икономическа концепция на страната. Това включва и националната строителна стратегия.
    ИМА ТАКАВА.
    Подобно на всички държави от бившия източен блок и в Хърватия се мина през това чудо „строителен бум”. Макар че Югославия не беше изцяло в желязната хватка на СССР, не хароса много от това си хибридно положение. Още повече, че съставните републики се брояха за периферия на Сърбия и заради националистичните насоки на Сърбия за тях не оставаха никакви средства. Акцента ми ще бъде все пак за строителството по крайбрежието и в националните паркове.
      Общата характеристика е, че крайбрежието на Хърватия е ПРЕЗАСТРОЕНО. Но не по безумния и хаотичен начин, по който беше унищожено нашето черноморие. Строителният бум продължи от 2000 г. до около 2008 г., но след приемане на национална строителна стратегия. Тя не допусна дебалансиране между урбанизацията, благоустройството и запазването на природните дадености. Това, което ще видите сега в Хърватия е 90 % ново строителство. Нищожно малко е останало от старите поселища по Адриатика. Не включвам крайбрежните градчета и градове над 50 000 жители. Те имат и административни и икономически функции, които дават и друг облик на селищата. Безспорно и в тях се извърши голямо строителство и се новираха много от старите сгради, но без да се посяга на характерната архитектура, на специфичната строителна култура и историческото наследство.
      Презастрояването обхвана предимно малките селища. Превърна ги в големи сезонни спални. Границата между селищата е почти заличена и ако няма табели, няма да разберете къде почва и къде свършва едно населено място. Строителството е предимно хоризонтално. Допустимата етажност е до 3 етажа. Това не търпи никакви изключения. Големи, малки хотели, къщи, администрация, с една звезда, с девет звезди, с пет лалета, с две индришета – до три етажа. Най-голямото отклонение, което съм виждал е, при строежи с голяма площ да са обособени и по няколко стаи в подпокривното пространство заради наклона и височината на покрива. При всички сгради обаче има големи дворове. Улиците може и да са такива, че двама души да не могат да се разминат, но дворовете са широки. Задължително се предвиждат зелени площи, паркинги, а за който иска – и други удобства: басейн, външно барбекю, сенници, външни беседки и каквото ви идва наум. Всичко това не загрозява, а се вписва като сраснало със заварената природа. Не съм виждал как и откъде се снабдяват с горива, но не съм видял никъде сеч. Сеч се допуска само за ограничаване на горски пожари, които, уви не са рядко явление. Залесяването след това се извършва след пълен икономически анализ на необходимостта. До сега Хърватия е правила седем такива анализи /поне на мен толкова са ми известни/. Темата обаче е много обширна, така че няма да навлизам в нея.
    Всяко ново строителство се предхожда от изграждане на великолепна инфраструктура. Първо задължение на всеки собственик е да си огради имота с трайна ограда. Не се допуска плътна ограда с височина по-голяма от метър. Ажурна-колкото искат. Прави се предимно от камък или бетон. Над дувара-зелена ограда. Имат декоративни растения от типа на фикусите, които надрастват оградата и образуват втора зелена ограда. Общината прокарва подземните комуникации и асфалтира пътя до оградата. Тротоари, както казах, няма. Ако оградата не е изградена, а представлява само синур, тогава асфалта минава на около 50 см от него. След изграждането на имота, собственика сам свързва настилката с оградата. Едва след това започва строежа на основната сграда в имота. Въпреки това, не съм видял зрънце пясък или лъжица бетон на пътя. Хърватия има малко кариери за добив на инертни материали и те не са речни. Мели се скала на различни размери и от това се прави пясък и филц. Вам предоставям да мислите за цената. Впрочем, то с всичко е така – не са по-богати заради това, че имат повече, а заради това, че не го пилеят и унищожават.
      Веднага ми идват на ума две сравнения с България, за илюстрация. Първи пример: по пътя между с. Ахелой и с. Каблешково, насред полето издигнаха преди години някакви грамадни комплекси. Не мога да определя курортни ли са или жилищни. Нито за едното стават, нито за другото. Направиха ги, пък после им мислиха откъде ще минава пътя и др. обслужващи обекти. Иде ми да кажа: бе, пич, къде ще си спра колата, какво ще правя там, нито в село, нито в град, нито на море, нито на планина, ако ида с дете, къде ще го пусна да играе, в калта ли, да си прави кюфтета от кал и да ми ги лепи на глупавата глава, какви забавления има – небръснатите физиономии на трудовите селяни в хоремага, хляб откъде ще си купя. Въобще, безумие откъдето и да го погледнеш. Втори пример: Бойковите магистрали. За хубави, хубави са. Ама от Чирпан до Ямбол човеку може да се допикае, една кофа нафта може да се наложи да наточи, пък ако има и къде да нагъне две граниви кебапчета, светът може да му се види по-ведър. 
       Това не съм го видял в Хърватия. НИКЪДЕ.
       Въпреки огромното строителство, то е щадящо за природата. По-миналата година с жена ми един обяд тръгнахме да дирим един манастир. Не че много ни трябваше, ами така – да имаме цел на разходката. 15 километра ходихме през гората без да срещнем жив човек. Единственото човешко присъствие беше в прочистени горски пътеки. Тази година, надвечер се връщахме от Башка към Пунат, на едно кръстовище на пътя беше излязло едно сърне, най-много два-три месечно. Явно заблудено. Спрях колата напреко на пътя на аварийни светлини, докато се прибере в гората. Никой не направи проблем като видя за какво съм затворил пътя. На няколко места има и специални просеки за мечки, за едър дивеч. Това го казвам, за да добиете представа за грижата на страната за природата им. Не е кой знае нито колко по-богата от нашата, нито уникална, но на всяко нещо е обърнато внимание и е запазено в автентичния си вид.
     Със същото внимание се изграждат и националните паркове. Плитвице няма да споменавам, но по същия начин са изградени и Велебит и Крк /не острова, а националния парк/.
     Независимо от масовото строителство, НИКЪДЕ няма ограничен или затворен достъп до морето. По цялото крайбрежие в урбанизираните зони има една непрекъсната крайбрежна пешеходна алея. Тя всъщност се използва и за плаж. Панорамна, поддържана със съвместни ангажименти и от собствениците на къщи край нея и от местните общини. Това е и третото ни безумие – ограденото от всякаква измет крайбрежие, воглаве с президента ни. Ако ви се разкарва, отскочете до с. Черноморец, ще видите за какво говоря. За Обзор, Равда и Ахелой – отделно. То, кое ли не.
      Ето сега е мястото и да кажа защо винаги плащам предварително и защо не се пазаря.
      Огромната част от новото строителство е на кредит. Почти всичко е ипотекирано. Като се има предвид и зверската конкуренция, цените на нощувките няма как да бъдат със значителна разлика. Ако се пазаря, ще намаля с пет евро най-много. За сметка на това хората ще се отблъснат от нас. За едната кутия цигари на ден ще си навлека, ако не явна омраза, то поне бездушие. Не си струва. Пък и пет евро не ми струват нито спокойствието, нито уважението, най-малко себеуважението. Ако това е сметката, която ще ме събори, по-добре на Слънчев бряг.
     Държа обаче винаги да плащам предварително. На Балканите сме, пък и българи. Добре е да се знае, че разполагаме с достатъчно средства. Не че някой е проявил съмнение, но доверието се печели и с почтеност.
    Най-после новото и масово строителство е дало нов облик и на морските съоръжения. Изградени са изцяло нови пристанища и нови пристанищни съоръжения. Има пълни удобства за лодки и воден спорт. През 2012 г. около 30 000 яхти от Италия са се пререгистрирали в Хърватия. Едно, да не ги дирят откъде са им парите, и друго, че условията в Хърватия са и по-добри и услугите са по-евтини. Та ето, разума и труда се връщат. Ама за който го може и иска. 
     Хайде, следващия път, ЗА МАНДЖИТЕ.


Подкрепям всички написано, поздравления. Да продължим с нова информация.......
Виж целия пост
# 174
Да побутна темата.  Laughing
Малко снимков материал от нашето Великденско пътуване. Открихме нови, невключени в стандартните туристически точки градчета и селца, автентични като самата страна.

Остров Пелешац (Pelješac)
 Улица в гр.Ston                       това е цялото селце Žuljana
   

Оребич (Orebić) - изглед към островите и града


Оребич-пристанището                 Къща в града
     

   Трпан (Trpanj) от към морето          Трпан -къщи  
     

Далматия - покрай морето

   

Виж целия пост
# 175
Радика, добре завърнала се  Grinning

Би ли дала подробности като брой дни, маршрут, нощувки къде и приблизителна цена.
Един ли шофираше или се редувахте?

Предварително ти благодаря!   bouquet
Виж целия пост
# 176
Благодаря, Кливия!

Решихме го спонтанно, така че маршрута ни беше - където видим. Определено не исках да се бутам с тълпи туристи, макар че на места ни се налагаше.
Получи се такъв маршрут: София-Будва-Оребич-Трогир-Винерац- Плитвички езера- София.

В Будва спахме в един хотел на брега на морето, много прилична цена, отлични условия, ще го потърся в интернет за координати. Намерих го - хотел Посейдон.
От там - Котор и Бока Которска. Пикник на брега, малко плаж от жените, съвещание и решихме че ни се ходи на остров.
Така остров Пелешац попадна в нашето внимание. Обиколихме го подробно, много ни хареса, но хората не бяха готови за сезона и така се разбра, че също хотел трябва да се ползва. Препоръчаха ни този - на брега на морето, малко по-скъпо, но с включени закуска и вечеря на блок маса. Чудно си изкарахме и там - дадоха ни покараме каяци, поглезиха ни със символични подаръци. Въобще хората ни се радваха.

Решихме да се качим по-нагоре и спирахме по-пътя. Къпахме се, пихме кафета в чудни заливчета. Приказно.


Продължихме нагоре, Трогир, Шибеник, Задар. Застигна ни дъжд и се подслонихме ТУК. Много красиво селце, съчетание на планини и море, когато ние пристигнахме, миришеше на маточина и море - невероятно!!! Аз се влюбих от раз! Но да предупредя,че обичам спокойствието и тихата почивка. (И да си призная, че това бях го гледала в интернет предварително и се сетих за него). Хазаите са много сърдечни и мили хора. Аз лично това хотелче (семеен тип) ти го препоръчвам.

Нататък беше скучно и щатно. Шофьорите бяха двама, но не се наложи да се менкат често. Аз лично пък въобще не се доредих  Joy

Препоръчвам ти да се „загубиш“ в малките точки и да усетиш атмосферата. Просто си струва!!!
Виж целия пост
# 177
Четох ви до преди празниците...
Притеснено ми беше доста, но... нямало за какво Simple Smile
И ние се върнахме.
Пътувахме с колата - на отиване през нощта на 30ти срещу 1ви. "Кацнахме" на входа на Плитвичките езера малко преди да отворят Crazy Следобяд по някое време потеглихме за къмпинга в Ражанац (едно селце преди Задар). В следващите дни обиколихме Нин, Затон, Задар, Шибеник, националния парк Крка (там се и къпахме в реката) и Паг. Къмпингът беше екстра - малък, но с всичко необходимо, а и със свободен Wi-Fi. Прибрахме се в първите часове на 6ти. Един приятел беше с нас и се редуваха с мъжа ми в шофирането. И аз не се доредих до шофиране  Laughing За пазаруване - Плодине ни хареса повече от Конзум от към цени, иначе имаше и Лидл (често бяха един срещу друг с Плодине).
Много ни хареса. Остана доста за разглеждане и за друг път Simple Smile
За загубването в малките точки съм напълно съгласна Crazy
Виж целия пост
# 178
Прекрасно момичета, напълно съм съгласна с красотите на Хърватия и незабележимите неща. Вижте това бижу, къде се намира, романтиката и цената му:
http://www.booking.com/hotel/hr/istra.bg.html?aid=339530;sid=d91 … b23d8b7715947X676
Ако не бях резервирала за Тасос, взимам го веднага.
Виж целия пост
# 179
       Сега открихте би защо са за предпочитане малките села. Благородна завист за Оребич!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия