Хърватия

Виждам , че тези които познават ХЪРВАТСКА познават и ЧЕРНА ГОРА.ние ще бъдем в Тиват -Бока Которска  от 3 до 11 юни . Ще сме благодарни за всякакви отзиви , препоръки и съвети за ЧЕРНА ГОРА и особено къде може да се обикаля наоколо , без кола ще бъдем и разчитаме на обществен транспорт.
Smile

            Манджите, та манджите.
            Добре.
            ЗА МАНДЖИТЕ !
            Преди всичко правя уговорката, че съм хищник. Една позната преди време ми викаше: „Абе ти май доста месо ядеш.” Не, викам, не ям много месо, аз ям само месо. Това е, не мога без месо. Дето един ветеран разправял спомени на младите войници: „Момчета, момчета, викал, на времето, през войните, какъв зор беше на фронта, глад, глад, като нямаше хляб, кюфтетата с агнешко ги ядяхме.”
            Та, откъде да почна ! Класиката: ШОПСКА САЛАТА И МЕШАНА СКАРА.
            Има ги и двете. Шопската салата е само по име такава. По скоро селска салата с некачествен зарзават. Едро нарязана, безвкусна. Казах, че няма саламурено сирене, та не и настъргват нищо отгоре. Споменах, че има „слани сир” /солено сирене/. Близко е до нашето по вкус, но не и по технология. Това е твърдо сирене, което обаче успешно като вкус замества саламуреното сирене. За шопска салата става. Даже, в много отношения е по-добро и от саламуреното. За печене, за гювече, за баници и за което още не се сещам, става. Мешаната скара е великолепна. Около 0,600 кг плътно печено месо. Всъщност хърватското наименование е „мешано месо”. Много точно. Флейка, пържола, рибица, филе, наденичка и кебапче. Месото е само свинско. Една порция е много дори за мен. Сервира се със задушени картофи по селски – също великолепни. Слага се като допълнителна гарнитура едро нарязан суров лук, лютеница и чесново-млечна паста. Цена – 150 куни /20 евро/. За двама е предостатъчна. Платото е много голямо.
             Кебапчетата. За тях специално. Първият път като се настанихме, имах бледа представа за хърватската кухня. Смятах, че е повлияна от австрийската, та се бях подготвил за голям глад. Сядаме на кръчма, още не бях много добре с езика, зобам менюто като мисирка царевични зърна, по едно време виждам: „чевапчета”. Разгеле, викам, няма да се гладува. Обаче пише „порция”. Викам, порция, порция, ама колко е това. Сервитьорката казва: „Как колко, десет!” Майко мила, мисля, сега има да ям кебапчета до коледа. Но са малки като грамаж-около 30 г., та не ми се видяха кой знае колко. На вкус обаче не са добри. Нямат подправки, само печена кайма. Има по-добри варианти за месни храни. Но тогава разбрах нещо много важно. Всички храни са на „порция”. Много малко са тези, които са на грамаж. Ще кажа и за тях. Та като видите „порция”, питайте все пак колко е това.
             Кюфтета, няма !
             Сега, по храни.
             ЗАКУСКИ ! Много и хубави. Предлагат се предимно в пекарните. Те работят и като закусвални. Освен хляб, пекат много и разнообразни закуски – понички, пици на малки парчета, джоб, щтрудел и БЮРЕК. Няма значение откъде ще го купите. Бива ХУБАВ И МНОГО ХУБАВ. Отдавна сме забравили вкуса на тази баница в България. Не я пропускайте. Даже ако сте за малко, вземете си. Не променя вкуса си, не се втвърдява, не мухлясва. И да го забравите пет-шест дни, не е страшно. На фона на общия стандарт закуските не са скъпи. Нямам конкретен спомен, но рядко има закуска по-скъпа от 15 куни. Масовото е 7-10 куни.
              ОБЯД ! Готвени ястия се предлагат на много малко места. Предимно яхнии, кебапи и гулаши. Като общо впечатление са близо до сръбските. Подправките са същите. Не се готви много, тъй като, които са с малки деца или искат да си готвят, ангажират такива квартири, които са обзаведени с кухненски бокс и си готвят в къщи. Ако квартирата ви е ангажирана с едно или няколко хранения, обикновено това се предлага, но може и отнапред да се договорите за менюто през деня. Редом с обедните манджи се предлага и това, което целодневно се приготвя като постоянно меню. Пестеливи са на готвените манджи по заведенията, тъй като всеки турист има специфична хранителна нагласа, а няма много местни прасета да им обират кулинарните провали.
Предлага се и ЧОРБА. Не съм я опитвал, нямам и кураж. Бистра вода, без застройка, мааалко косъмчета месо с неизяснен произход, зарзават, който като имате предвид, че редовния е с лошо качество, мислете в чорбата какъв ще е и гвоздея на чорбата – тук-там за изненада няколко зърна ориз. Викам на жена ми – като мишени в панаирджийска пушкаджийница за голямата награда. Уцелиш зърно ориз, и, хоп – кирлив плюшен заек. Ако тая година събера кураж, може да се простя с близките и да си поръчам чорба.
             ВЕЧЕРЯ ! Ами аз като само на месо налитам, само месо ми е в главата. Бифтеци, пържоли, филета, свински и телешки. От хубави, по-хубави. Гарнитурата – класика: домати, краставици, пържени картофи. Има обаче и доста голямо разнообразие. Който е фен на марулите, броколите и мариновананите туршии, няма да остане гладен.
Ние заради това предпочетохме да си вземаме от ресторанта /кръчмата/ само основното ядене, а салатите си ги правим в къщи на балкона. Ами за какво да ме ядат комарите, като аз не пия, те не пушат, музика няма, пък и да има, тя се чува и от балкона.
Всъщност кръчмата в малките села има голяма и съществена функция.
Първата година бяхме в едно селце на около пет-шест километра от общинския център. За яденето – ясно. Питам, малко валута къде да сменя. У кръчме. Такси къде да поръчам. У кръчме. Хангар за лодката, кой да викна да я пуснем на вода. У кръчме. Билети за водните таксита. У кръчме. На кметството вратата му хвана паяжина за един месец, обаче кръчмата се пука по шевовете. Болница, сервиз къде да намеря. У кръчме. Не три, всичко в едно. Плюс туристическо бюро.
В заведенията няма да намерите никъде яйца. По магазините има, но приготвени няма.
По-напред писах, че не се предлагат пилешки храни. Има по топлите витрини в големите вериги. Много рядко купувам от тях. Нямам афинитет към храна, която цял ден виси по витрините. Не се застоява много, харчи се, не е лоша, а и като цена е коренно различна от ресторантите, но нямам нагласа към нея.
Всъщност хърватската кухня е повлияна главно от италианската. Близка е по вкус до нашия. Предлагат се и класическите италиански ястия – пици, спагети и паста. Голямата пица /колкото е при нас/ на специализираните пицарии е 30 куни /4 евро/ без значение с какви добавки. На другите ресторанти може да стигне до 50 куни. Тази година на местния ресторант имаше пица – специалитет на заведението. Тюрлю гювеч. То тестото е едно и също, но като добавки – домати, мариновани чорбаджийски чушки, останали сухи мезета, дето ги нарязали, пък не ги похарчили, морски дарове, маслини, малко кашкавал, ама на мене баят ми урадиса. Два, три пъти си вземах. Е, и с наденички отделно, ама пак – пица. Виж, до спагети и паста не стигнах. Жена ми вика, че били хубави, ама тя с биричка или с бяло винце, а пък аз – с чешмяна вода, не върви някак.   
Сега за грамажа. Ресторанта, който ползвахме тази година, имаше външна камина /направо на улицата/, на която през деня запалят огъня и завъртят едно чеверме – прасенце, яре, теленце, редуват ги. Вечерта вече се е опекло и го продават на килограм. Царско ядене. Ако го видите някъде, не го пропускайте. Понася сааамо едно лимонче. Пие и доста червено вино, за който иска.
Специално внимание на рибата.
Единствения съвпадащ местен вид с нашата черноморска риба е зарганът. Рядко се предлага, скъп е, а и като че ли нямат много нагласа към него. Океанска риба не се предлага. Срещал съм морска котка и калкан, но не са нещо особено. Тази година един от нашите съквартиранти – чех, беше боднал един октопод, около два килограма, та го правихме на баджата в двора. Хубав беше, но защото беше и пресен. Това обаче са редки изключения. За бранцина писах. За мен казах и напред най-добър е ослича. Това е местна хищна риба. По ресторантите се предлага като филе с бяло вино и сметана. Ето това вече е сериозно ядене. Има го и във варианта цяла печена риба с броколи и спанак. Единствената комбинация, в която броколите ми харесаха. Предлага се и пържена „ситна риба”, каквото и да значи. Масово се предлага любен и орада /казах по-напред/. Също печени и също добри. Като цяло, с изключение на бранцина, рибните храни не са скъпи – от 70, до 150 куни порцията.
Мидите са хубави само ако ресторанта се снабдява сам. Разнообразието от местни миди е наистина голямо. Аз съм ловил поне десет местни вида миди, и то тези, до които мога да стигна. Лошото е, че не зная кои от тях са разрешени и кои не. Има един вид местни черупчести мекотели, кръгли, с черни бодли. Залепят се за дъното. Предлагат се и изчистени раковини като сувенири. Жена ми все ме кара да и вадя, тя си ги чисти. Ядливи са, но не съм ги опитвал. Обаче 2012 г. видях един ендемичен вид мида, която не съм виждал преди. След първата буря, на 25 август, морето беше я изхвърлило на около 4 м. дълбочина. Ореховидна, кръгла, с диаметър около 6-7 см, с масивна раковина, дебела около 3-4 мм, мръснобяла отвън,снежнобяла вътре, тежка като камък. Едвам я извадих. Не си носех колана, че накрая жена ми сложи един голям камък на надувната възглавница, бутна я към мен, аз хванах камъка, повлече ме, като стигнах мидата я взех и го пуснах, та така я извадих. Така ми бяха писнали ушите, че като я извадих, сурова я изядох, от инат. Обаче после един водолаз от круизните кораби извади една такава да я покаже на туристите и като видях с какво старание я върна обратно на мястото и под водата, викам си, ако с тая раковина ме хванат на границата, в Хърватия ще си изгния. Тя поначало не се хваща за дъното и плава свободно по него. Сигурно затова е и толкова масивна, иначе другите черупчести са с крехка раковина. Те нямат и особени врагове.
А, забравих ! Има и рапани. Имат малко по-особена, бодлива раковина. Не съм виждал обаче да нападат местни миди. В Хърватия черната мида е изключителна рядкост. Повече се среща бяла мида, но е дребна и се заравя в дъното. Не се предлага често по заведенията. По-скоро се предлага микс от миди, иначе само от един вид да направят една порция е изключение. Има и един вид продълговати миди, подобни на нашия „дяволски нокът”, които пробиват скалата и растат в нея. Изключително трудно се вадят. Не са на голяма дълбочина, но са толкова здраво хванати за скалата, а и растат в нея, че почти винаги се чупят при вадене.
За да завърша с яденето, още едно нещо.
Като напуснах черноморието, си мислех, че ще се отърва поне от плажните търговци. Не би ! Неизтребими са. Бе какво прави на 15 километра от най-близкото населено място, то жив човек освен нас няма, той по три пъти на ден обикаля. Вярно, не са цигани, не предлагат варена царевица, сладолед и слънчоглед като „конски зъб”, а понички и щтрудел, но породата е същата. Вярно, не се и провикват като нашите, ама то и на кого, като сме само ние.
Уж да завърша, но се сетих още нещо. Символ на Хърватия са маслината и лавандулата. Обаче аз все не мога да уцеля на маслини. Преди време не носих, местните не стават за нищо. Тази /пардон, миналата/ година си взех оттук, тамошните бяха великолепни. Нашите ги върнахме. Виж зехтина не е особено добър. Дори и най-качествения отстъпва на гръцкия. Аз поначало, където видя зехтин – купувам. Има обаче какво да се желае за него.
Всяко лято обаче имам една мания. Умирам за местни пъпеши. Предлага се един местен сорт „Джордан”. Където и да идем, ако няма пазар гледам да имам поне един в колата. Изключително вкусни, ароматни и сочни. Има ги и в Италия. Миналото лято една вечер като ми се заби в главата, пъпеш та пъпеш. В 23,00 ч. запалих колата, жена ми вика: къде. Как къде, пъпеш ще търся. Абе ти, вика, ненормален ли си. Ненормален съм, естествено. То ако съм нормален, ще изям ли пъпеши повече от едно магаре.

                                                             

Туристе,много благодаря за споделеното.Аз като чревоугодник си водих записки,но и всички предишни твои пътеписи съм ги чела с удоволствие.След няколко седмици ще се възползвам от съветите ти.Жалко,че са им кофти зеленчуците-обожавам хубавите салати,а и не съм особен фен на месото,но ще се справя със ситуацията. Добре,предупреди за супите,че аз и тях много ги  обичам за обяд.

И за Будва,ако може....

          Не сте ме разбрали. Супи няма. Казах ЧОРБА. И на хърватски е така. Супите сами ще си ги правите. Малко бульонче на кубчета, малко пилешко от топлата витрина, едно яйце и вряла вода от ел.каната. Е, няма да е много баш, но е по-добре от чорбата.
         За Черна гора нямам особени спомени. Аз и преди ви казах. Будва и Котор. Друго няма. Всички влачат крак към тях. Видя ми се доста пренаселено. Хубави градчета, спретнати, чистички, то до там. А Черна гора не е само Будва и Котор. Имам усещането, че Черна гора си е точно черна. Държавицата малка, от една страна Албания, от друга - Босна. Добави Македония и Косово, и пейзажа става пълен.
          То, където и да отидете, все два квадрата място ви трябва, но все пак. Не мога да ви бъда полезен за Черна гора. Има много отлики от Хърватия и то съществени. Абе, важното е да ви харесва и вие да се чувствате добре.
          Една молба! Абе, пратете ми една подробна, ама много подробна /като за много прости хора/ инструкция, как да кача снимки и клипове във форума. Явно няма сам да се справя. Пък да ме пита някой защо досега не съм потърсил съдействие ... По-дорбе е това дето ви го разправям да го видите.
          Предварително благодаря!

качи ги някъде в нета и пусни линка в пост тук - достатъчно е

и аз благодаря за увлекателните разкази 

качи в снимка.бг
чорба не е ли турска дума за супа,каква е разликата,защо да си правим супи , а да не ядем техните чорби???

Стана ми интересно- в Македония и Албания под чорба разбират доста гъста супа като яхния и си мислех, че и в съседните държави ще е така, но явно не е 

Peterky2002, мога да помогна за всичко свързано с Тиват. Омъжена съм и живея тук. Има си и супа тука, но се приготвя като всички зеленчуци и месо се сварят и когато е готово се изцежда бульона, като  се сварява ориз или фиде отделно, което се добавя към бульона и е много вкусно, а месото се сервира отделно и се казва "лешо".

Ама ние каквото го зачекнахме въпросът със супите  Няма да умрем като отидем на почивка или екскурзия без супа 

Както пишеше Пипи Дългото чорапче в писмото си от безлюден остров :"Изнемогваме трети ден без енфие /разбирайте без супа  /

Здравей,
Може ли да помоля за линк към някой читав сайт за апартаменти/хотели за престой в страната. Благодаря

Здравей. Планираме лятната си почивка и сме решили тази година да изберем нещо различно от обичайните "Гърция" и "Турция". В тази връзка мога ли да те попитам няколко въпроса, като предварително благодаря за съдействието:
1. Подходящо ли е за плаж времето в района през първата половина на Септември - смятаме от около 6-то до 15-ти да планираме отпуската?
2. Кое местенце би препоръчала - Тиват, Цавтат или Млини ( в краен случай Дубровник, зависи от цената) и съответно къде плажовете са по-хубави?
Благодаря предварително.