Нищо ужасно и лошо няма в приказките. И аз съм плакала милиони пъти на Андерсеновите приказки, на Братя Грим и на много български народни приказки, а какво да кажем за "Майчина сълза", която и до ден днешен ме разревава.
Забелязала съм, че приказките в различните периоди от живота ми ме натъжават или окуражават с различни неща, така че смятам, че те са ценни хора от доста широк възрастов диапазон.
След като станах майка, установих, че децата са доста по-устойчиви на "драми" от възрастните. Синът ми преживя смъртта на кучето ни, на котарака, на дядо си, разболяването на баба си, което е алцхаймер и винаги според мен се е държал адекватно.
Аз мисля, че малките деца са до известна степен "циници" и приемат лошата страна на живота по-лесно. Разглезваме се с порастването.
Виж целия пост
Забелязала съм, че приказките в различните периоди от живота ми ме натъжават или окуражават с различни неща, така че смятам, че те са ценни хора от доста широк възрастов диапазон.
След като станах майка, установих, че децата са доста по-устойчиви на "драми" от възрастните. Синът ми преживя смъртта на кучето ни, на котарака, на дядо си, разболяването на баба си, което е алцхаймер и винаги според мен се е държал адекватно.
Аз мисля, че малките деца са до известна степен "циници" и приемат лошата страна на живота по-лесно. Разглезваме се с порастването.
Аз пак ще помоля за линк към приказната тема. 
И че става дума за бъз и захар, а не за безнадзорни трупове. 
