Мартенчета сладки с песен на уста правят ежедневно беля след беля!

Танче и аз й писах на Глафира  
Алек също е с хрема, даже и покашля тук таме. Периодично се водим при лекарката - за сега сме регистрирали само едно разболяване (да не ме чуе дяволът), а през всичките останали пъти всичко идва от единичт кътник, който от два месеца избива. Вчера едната госпожа така ми се накара, все едно аз не се грижа за детето ми, едно такова свойски ми говореше...много й се ядосах - за първи път чувала кашлица от зъби. Е днес пак го водихме - чисти гърдички, нормално гърло и един адски одут венец (как ли го боли милото ). Дано да избие скоро....
Ние в петък заминаваме на сватба на Рибарица и решихме Алек да го оставим да се гледат с баба му и дядо му. На мен кракът ми е очудващо все по-добре, но определено още не ставам за спринтове нито на къси, пък да не говорим за дълги разстояния, та за сега аз само бутам количката, а Алек тича насам-натам с баща си.

Тони още малко остана, стискам паци, всичко ще е наред, ще видиш  

Здравейте,

Тони-  стискам палци всичко да е ок. 

Вили- аз ти се чудих онзи ден как така си паднала ( аз като я гушна Елия много внимавам), ама на, на 2 пъти щях и аз да се пребия. Все по бързо оздравяване.

За срещата ние няма да се класираме. Аз в петък съм на купон послучай 10 годиди от завършването на гимназията, и Елия ще е при мама.

Елия пак ми е с една нощна кашлица, на 2-3 часа за по 20 мин. Ад е. Да излиза и последния кътник, че ми писна.

А и да питам- почнаха ли страните въпроси?
Елия задава все по интересни неща. Един ден разглеждаме снимките от сватбата ни и тя пита защо я няма. Вчера беше- защо има думи, защо ти казваш, че нямаш думи, кой ги е измислил думите, колко струва това, от къде идват парите? Аз вървя и обяснявам, пък хората ме гледат страно. 

Ммм, Ели подозирам, че си се чудила, защото не си носила мятащо се дете в ръцете си. Да ти кажа ич не е лесно, в такива ситуации едва се оправям вече - Алек е ужасно силен и си е жива борба, пък и ако реши, че нещо не му се прави има свойството да става от перце ужасно тежък - просто се отпуска и става като чувал . Както казват хората - ни се води, ни се кара....Да са живи и здрави, а ние да имаме търпение да ги изчакаме да станат разумни същества (надявам се все някога да стане това )

а, питате ли ме мене - живеем на 14 ет.?!? И аз отсега го мисля как ще сме лятото, че и без това си имам страхова невроза откак предното ни коте падне през прозореца след едно врабче
Тони, честита ти титла и от мен и леки последни мигове... ох, то съвсем не останало - много се вълнувам. Бухте, и на теб леки последни моменти и дано Райчето и Ния ви "влезнат в положение" и изведнъж се кротнат малко...
За срещата ще направя всичко възможно да се класираме, ще потвърдя пак. 

Благодаря ви, дами, за отговорите. 

Бухте, то и аз така си мисля, ама за къс ръкав и аз се чудя... може би ще мина на вериант за в болницата боди с дълъг ръкав и ританки, плюс няколко гащеризона от тъничкия памук..а за изписването и ние взехме 2 комплекта на С&A и Mexx и те са точно такива - тип зелка. Ще приготвя и една по-лека пелена и поларено одеало, че да има и двата варианта. То не че сега като е топло няма да го да извеждам големанчо още от 3-4 ден - то нито аз ще изкарам толкоз време в къщи, нито Рая. А както стана ясно на дадовците не мога да разчитам. Е, надавям се баща ми да е тук когато се върнем от болницата и да ми помага повече от свекър ми, ама да видим...сякаш не възлагам големи надежди.
А ти да се оправяш бързо и тази апатия дето те е налегнала да я прогонваш...ако не - да ти пратя един дядо да ти вкисели живота и да ти се оправи апатията, щото няма да имаш време за нея.

Вили, дано нямате повече такива инциденти и бърз да минават неразположенията на децата от последните зъби. При нас избиха и не разбрах как - само около седмица Рая не даваше да ѝ мия зъбите. Вече пак дава и снощи го видях подления кътник отгоре наполовина.

Роси,   

Тони, като видях че днес не си се разписала си помислих, дали не е настъпил денят да се появи големанчо. Но явно още си кротува. Хайде приятни последни приготовления, много са мили тези моменти

Леле, Тони, замислих се ако трябваше на моя свекър да разчитам - сигурно бих полудяла  Може пък големанчо да реши днес да се появи, да си дойде с името, дето го наричахте, нищо че може оригиналното да е друго  Леко, когато и да е! 
Бухта, и на теб много 

Я и аз да се разпиша. Това скапано време  направо ме сдухва. Вали по няколко пъти на ден, не излизам от къщи без чадър за всеки случай....направо станахме като в Англия. Вчера се смениха три сезона - сутринта беше слънево и топло, следобед валя, а вечерта настана кучи студ. Луда работа....лошото е, че много ми влияе на настроението. Днес почивам, но явно ще трябва да се търкаляме в къщи, защото пак е облачно.
Тони, Бухте, как само се вълнувам за вас! Като знам каква е емоция! Аз накрая се разревавах, само като си представях как Криси гушка новородената си сестричка. Разбира се реалността се оказа мааааалко по-различна от романтичните представи, но и сега се просълзявам, когато стана свидетел на случаен изблик на сестринска любов.......
Въобще аз съм си едно ревливо същество и отсега се запасявам с кърпички за изпращането на нашите "абитуриенти" от детската градина в края на месеца. Не мога да повярвам, че малкото ми момиченце, с което сякаш доскоро имах бебешки неволи, изведнъж порастна. Сякаш покрай грижите за малките, големите неусетно израстват. Тук доста мами са заформили подобна разлика между децата си, като моите госпожици, затова си позволявам да ви занимавам с тези емоции покрай каката- предполагам, че са общи.   
Мони още не е приета на ясла, но честно казано не знам дали въобще искам да стане. Не смея да си помисля как ще се разделим - толкова сме привързани една към друга! Но от друга страна, ако не тръгне на ясла, приемът за детска градина ще е чак септември догодина, което си е много време. Ако продължа с тая работа, мога и да успея да го наглася (още повече, че ще имам и първокласничка на есен и трябва да съм на разположение), но не е съвсем сигурно. Направо не знам как жени с малки деца и без помощта на баби успяват да работят и да градят кариера без да ощетяват смейството си. Аз ли съм сбъркана?

Гери, и аз това съм се чудила - как се оправят хора без баби наоколо  , дори и работещи като моите...
и това си го мисля често...
Тони, тук ли си още? 

Аз ще дойда.
На площадката с многото люлки и пързалки, нали?

Elwing, тук съм още.
Снощи бях на преглед - големан е вече 4 кила, околополодните води са повече и затова корема ми е огромен... и аз като хипопотам , обаче главицата му е още високо и няма изгледи да иска да излиза днес, утре, въпреки разкритието от около 2 см. Ще чакаме май другия дядо до събота и дано.

Гери, за твоите кърпички не знам, ама аз нали съм хормонална сега, та като те прочетох и се просълзих. Изобщо не си сбъркана - трудно е...аз го виждам с Рая, а си представям с 2 деца как е. Там е работата, че не искам да разчитам на баби и дядовци....щото както се видя - не мога. Без да съм до тях не става. Вярно, че ако децата са по-големки сигурно е по-лесно, но Рая не бих я оставила сама само с дядо ѝ, например.

Весело ви на срещата с Кали и Стаси. Иска ми се и ние да сме там...но следващия път.

Да, на Слончето, и   Veroniki каза, че ще дойде, евентуално Танчето и ще видим кой още.

Да взема и аз да се разпиша, та да не ме забравите. Чета ви но нямам време да пиша, че започнахме да местим багажа в новия апартамент и е лудница просто. Решили сме от 01.06 да сме в новото жилище - самииииии 
Тони остискай фронта още малко.... Тоз голям мъж дано лесно да излиза
Бухте ти как си?
Прегръщам ви всички, когато мога ще пиша пак!!!

Здравейте, мерси на всички, които питат за мен. Тук съм, нищо необичайно -болежки тук таме, тежи, рита   Аз не знам дали се оправям, но пък не се влошавам засега. Вчера като ме заболя отведнъж долу и чак по крака някак се спусна болката, но по костта, не като нерв. Дано дочака датата дивака. А Ния, дето  не й пука за мен, като изскимтях и дойде и ме пита "какво стана, мамо?". Милото!
Напоследък се присеща за мен, когато татко й се ядоса и я накаже. И тя започва да плаче, да ме вика и ме гледа с едни такива очи и отчаян поглед, ужасно е! Иде ми да хукна и веднага да  я гушна, пък нали уж се възпитаваме и не бива. Но направо ще ми скъса сърцето, много ми е мъчно. После идва и й обяснявам какво, защо, а тя на 3-тата дума вече се е загледала към следващата игра или беля Големи са скици.
Гери, понякога съм се замисляла за твоите терзания. Толкова са чусвтвителни сега и трябва много да внимаваме да не пренебрегнем по-голямото и по-самостоятелно дете в лудницата. Аз не мисля, че ти си го допуснала. Даже вярвам, че е по-добре за тях така - да не сме вторачени в тях по цял ден, да се научат на самостоятелност, че и другите са важни и т.н. А за майките без баби и 2 деца ........... изглежда ми невъзможно, но съм се хванала да го правя, та ....... не знам. Дано само да изглежда абсурдно. Аз не мога да се отърся от ужаса какво ще правя след година. До тогава с майчинството ясно, но ей сега ще отлети и аз накъде ще хващам и как ще се оправям - идея си нямам. Опитвам се да не го мисля, за да се насладя на тази година пълноценно, но май не ми се удава много.
Разфилософствах се нещо.
Тони, 4!?  ВЪХ!!!      Добре го гледаш отсега тоз юнак Дано леко излиза, пък събота ей я къде е.

Здравейте и от мен.

Тони, Бухте често ви мисля. Мале Тони, дано наистина лесно и бързо излезе големия мъж, ти Бухте дано се оправиш бързо.

Бухте те тези изследвания днес са от онези дето ги отлагам от толкова време. Дето ни тормозят че е дребна. Милото взимаха му кръв от вената иот сгъвката на лакътя и от горната част на дланта. Голям рев голямо чудо. После я заведох в един магазин да и купя гащи и това като реши че ще облече де що дреха му хареса, бая се забавлява. Нои аз де, освен гащи и взех и яке и халат. На нея за награда и взех една мини кукла, тя си поиска едни пантофи и телефон. Казах и че може да избере или телефона или пантофите и след много дълго мислене избра телефона. От вчера и ние се опитваме да махнем памерса, за сега бива. Тя обаче пак не е добре и освен температура и сополи, пишка най рядко на 10 мин. Не съм я извеждала без памперс още. Исках да ви питам какъв размер гащи взимате .

Гери , честно да ти кажа не мисля че някой, който работи много има време за деца, къща и социален живот. Не мога да го повярвам, а и до сега съм срещала варианти - работи много, изкарва много и плаща за детегледачка и чистачка или работи малко или не работи и си гледа къща, деца и тн. Е има трети - работи много, получава малко, няма време за къщата, има малко за децата и никакво за себе си.  Но не мисля че има начин  всичко да е идеално, така че хич не го мисли. Ти се справяш просто прекрасно!
 Ох аз не съм в час тези дни,нещо ми се реве, едно криво ми е....май прекалявам със седенето в къщи или противозачатъчните ме побъркват

Слънце много се радвам за вас!!!!!!!!!!!!!!1