Здравейте момичета,
Вчера си взех резултатите от кръвния тест и.....резултата е положителен. Бременна съм! съвсем в началото съм - бременността ми беше планирана и е резултат от инсеминация края на миналия месец. От няколко години се опитваме с мъжа ми да имаме дете, но проблемите бяха ту при него, ту при мен, ту при двамата. Правихме няколко инсеминации, стимулации и какво ли още не и ето, че на петия път и то на естествен цикъл нещата се получиха. Би трябвало да съм адски щастлива и окрилена, но нещо не се получава този ефект при мен. Вместо това съм адски паникьосана, страх ме е от предствоящите промени, които ще настъпват с мен и в мен, от това как ще премине бременността, от гаденето, от повръщането, от евентуални проблеми (имам миома на външната страна на матката), от раждането...... От вчера все ми се плаче и често си поплаквам, не мога да спя, главата ми ще се пръсне от какви ли не мисли и страхове..... А това дете е чакано и желано! Защо така се получава при мен? Защо не съм спокойна и отпусната и самоуверена, че всичко ще е наред? От снощи получавам прорязващи болки ниско долу в средата на корема. В понеделник съм на лекар.
Моля ви, помогнете ми с вашия опит при новината за първа бременност. Как да се справя с това си притеснено състояние?
Предварително ви благодаря за подкрепата!
Виж целия пост
Вчера си взех резултатите от кръвния тест и.....резултата е положителен. Бременна съм! съвсем в началото съм - бременността ми беше планирана и е резултат от инсеминация края на миналия месец. От няколко години се опитваме с мъжа ми да имаме дете, но проблемите бяха ту при него, ту при мен, ту при двамата. Правихме няколко инсеминации, стимулации и какво ли още не и ето, че на петия път и то на естествен цикъл нещата се получиха. Би трябвало да съм адски щастлива и окрилена, но нещо не се получава този ефект при мен. Вместо това съм адски паникьосана, страх ме е от предствоящите промени, които ще настъпват с мен и в мен, от това как ще премине бременността, от гаденето, от повръщането, от евентуални проблеми (имам миома на външната страна на матката), от раждането...... От вчера все ми се плаче и често си поплаквам, не мога да спя, главата ми ще се пръсне от какви ли не мисли и страхове..... А това дете е чакано и желано! Защо така се получава при мен? Защо не съм спокойна и отпусната и самоуверена, че всичко ще е наред? От снощи получавам прорязващи болки ниско долу в средата на корема. В понеделник съм на лекар.
Моля ви, помогнете ми с вашия опит при новината за първа бременност. Как да се справя с това си притеснено състояние?
Предварително ви благодаря за подкрепата!
Не бяхме планирали бебе за момента, сюрпризът беше тотален, но всъщност много приятен. При мен хормоните проработиха в обратна посока - станах спокоооойна, ведра, оптимистична, съвсем нетипично за мен, но много голям късмет.
Едно кафеникаво е като преди цикъл, но не се засилва и не ми идва. Четох какво ли не в интернет и на много места казват, че това може да е симптом на извънматочна бременност