Жена убива бебето си посредством неасистирано домашно раждане.

Настръхнах докато четях  написаното и гледах ТВ, не мога за разбера дали тази жена осъзнава какво е направила, дали ще понесе своята отговорност  ; как може да се залита в такива крайности; ако бях на мястото на мъжа и, незнам какво щях да я направя; БЕЗОТГОВОРНО Е !!! скърбя за едно малко ангелче...

Онемях. И това ветеринарен лекар, който би трябвало да е запознат с родовите процеси, интелигентна жена! Направо нямам думи. 
А другата майка, която бяха интервюирали, родила третото си дете вкъщи, лошо се отнасяли с нея в болниците. То бива глезотия, ама това да си рискуваш живота на детето, защото някаква акушерка ти подвикнала, не мога да го разбера.
Жалко за милото момиченце.

Нямаше начин да пропуснете, нали?
Жената, като всяка майка, е искала най-доброто за себе си и детето си.
Не я познавате, не я съдете.

А Росица Божкова е много далеч от "глезотия". Ако на вас ви харесва да ви третират като родилки на конвейер, това е ваше право.
Но не оспорвайте правото на другите.

Колко хиляди жени правят чудеса в стремежа си да забременеят....а други съвсем умишлено, от глупост или самонадеяност буквално лишават едно износено бебе от шанс за живот... Не я познавам, но я съдя. Ако толкова зле са се отнесли с нея при първото раждане можеше да смени лекар, болница, град....

Много пъти съм се чудила... май всеки път като чуя за домашно раждане. И много пъти съм се питала как може развити държави в Европа да допускат домашното раждане. И сутринта по БТВ намерих част от отговорите - линейка и екип чакат, лекарите са предупредени и готови да се намесят, присъства акушерка... Дали майките в България, избрали да бъдат модерни и естествени са наясно с това??

mr nielson, ти, който скочи веднага срещу един много интелигенто напиасн пост - отговори на неразбиращите - как може да подложиш на риск живота на детето си по този начин? Не съдя майката, нямам право. Не оспорвам ничие право на избор. Просто искам да разбера... Имам две раждания в болница, не съм третирана като майка на конвейр и затова не разбирам. Помогни ми да разбера...

Това, което оспорваме, е правото на майките да УБИВАТ децата си.
Не познаваме тази, която го е направила. Не ни е и нужно. Не познаваме всеки осъден убиец. Просто искаме всички, които са убили, да прекарат остатъка от СВОЯ живот в размисъл в подходяща обстановка.

Това е било едно живо, чудесно, голямо бебенце. Кой знае? Може би щеше да открие лекарство против рака. Или да напише най- прочувствената поезия. Или да стигне звездите. Но понеже майка му е искала да бъде модерна, то е някъде в някоя морга и никога няма да усети ласка.

Не, жената, която го е убила, не заслужава никакво - ама никакво - съчувствие или разбиране. Съчувствие заслужава само и единствено жертвата на това зловещо престъпление.

И най- вече за да не последват и други злочести бебенца тъжната му съдба.

Аз също имам две раждания в болница - първото с неприятни спомени. За второто - Пренасям 7 дни и по настояване на гинеколога от ЖК отивам на запис на тоновете. Тоновете са добре. Проверяват ме за разкритие - 4 см. - О, айде на окситоцин и за половин час си родила!
Да, бе, да. Много добре помня от първото раждане този окситоцин.
Казвам, че си тръгвам и че ще се върна, когато имам контракции.
И се започва - "ти си луда, отивай да си раждаш вкъщи, жалко за хубавото бебе, ще видиш, че ще умре в колата по пътя, като започнеш да раждаш и т.н." - и това завеждащ родилно отделение, пригласят останалите дежурни.
По-късно през деня започнаха контракциите, продължиха през нощта, на сутринта отидох пак в болницата и родих за 30 минути.
Защо винаги трябва да насилват нещата? Ей това не разбирам.

И ако имах увереността, знанията и спокойствието на Роси, Меги и останалите, бих родила вкъщи. Но ги нямам и затова избрах раждане в болница.

Така написано всичко изглежда много тенденциозно. Айде не бързайте да упреквате жената, защото не е много ясно, дали ако беше родила в болница, детето е щяло да оживее. Или по-лошо - да оживее с мозъчни увреждания.
 
Отидете и вижте какво е в болницата за детска церебрална парализа. Колко много деца има, които при раждане са увредени именно от лекари и цял живот ще бъдат на инвалидна количка, с парализирани ръчички и краченца... Тия майки всеки ден от живота си преживяват все едно загуба на детето си, защото са загубили здраво дете и и имат инвалид...

Гледам от другата страна на нещата - защото моето дете имаше вроден дефект, който носеше много рискове за него. И понеже го спасиха, сега цял живот ще бъде непълноценен човек.
И сега ако ме питат, бих предпочела да не го спасяват... защото колкото и да се правим на герои, т.нар. "специално дете" у нас значи цялото семейство да е ощетено... И след години усилия нещата са все така безнадеждни и аз се чувствам смазана и повредена и сякаш всеки ден умира пред очите ми...

Медицината не е точна наука и не може да се каже кой случай как ще се развие.
Когато стане такова нещо, лекарите назидателно размахват пръст, че видиш ли, ако беше при тях...
Защото родилките трябва да са държани в страх и да плащат големите рушвети...
Крайно време е в болниците да има по-човешки условия за раждане. Това не е глезотия, това е условие хормоналния процес на раждането да не се нарушава от стрес.
Защо образовани и интелигентни жени желаят да раждат у дома? Защото в болниците у нас пациентите са третирани като арестанти. А може да бъде и иначе...

Загубено е доверието в лекаря. Кой е сигурен дали наистина е нужно да се направи секцио, или друга интервенция, или лекуващият просто иска пари, било на ръка, било да източва здравната каса?
С лека ръка се прави секцио, като едва ли не по-безопасно, а замисля ли се ССФ, че жената след секцио вече е в рисковата група при следваща бременност, и че това е ограничаване на раждаемостта, защото оперативно се ражда 2, макс. 3 пъти...

Искрено съчувствам на майката, загубила бебе, но не съм склонна да я съдя. Всяка майка иска най-доброто за детето си, но в природата има някакъв процент фатални изходи... 

НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ!!! Просто без коментар!

Увереността, знанията и спокойствието на тая, дето е уж ветеринарен лекар, а уверено, с познания и спокойно си уби бебето.

Ти, за щастие, не си била толкова уверена, назнайваща и спокойна - и затова детето ти е живо.
И ти вместо да благодариш на Бог за този факт... ни говориш тук глупости за увереност, познания и спокойствие на безотговорни майки!  




Аз не съм плащала никакви рушвети, малки или големи. Но синът ми е продишал след аспирация и стимулация. Няма никакви вродени дефекти, слава Богу е съвсем нормално дете.
Но хайде, той е роден оперативно, почти всички оперативно родени деца имат течност в устите - това не е релевантно.

Въпросът е, че ОГРОМЕН процент от другите, вагинално родени деца също се раждат с усти и гърла, пълни с околоплодна течност. И не могат да продишат самостоятелно - без помощта на някой, който има представа какво прави. В повечето случаи помощта, от която имат нужда, е съвсем елементарна - аспиратор - разбирай, ръчна помпа, с която да се осмуче течността от устната кухина, една по- решителна лапа, която да го обърне с главата надолу и да го пошляпне по дупето, за да изтече течността от дробовете и да го стимулира да диша.
Да, ама това рядко се прави с телетата, а госпожата ветеринар и раждане на телета едва ли е виждала "ин виво".

Ей това е голямото престъпление.

Това е било едно здраво, напълно жизнеспособно бебенце - убито от наглата си майка, държаща да е особено модерна.

Дори до бабите ни обикновено е имало по една Леля Ог или Баба Вихронрав, която да знае какво да направи с бебето при нужда. Поне най- елементарното. Поне здравите бебета как да спаси.

katiABV, от толкова години четене във форума, трябваше да съм се научила, че няма смисъл да се спори с теб.

Има майки, за които раждането в болница е по-рисково от раждането вкъщи.
Бебето можеше да почине и в болница. Да твърдиш, че го е убила умишлено, е прекалено.

По- скоро убийство по непредпазливост.
Което не го прави по- малко убийство.
Не виждам как така има майки, за които раждането в болница е по- рисково от раждането вкъщи, при положение, че, както току- що установихме, смъртта на детето при домашно раждане може да се очаква в 1/10 от случаите, а в болница - в по- малко от 1/1000000. Какви са тези майки, за които 1/10 < 1/1000000 аз не знам - освен, че очевидно не са минали по- далеч от 3-ти клас.
Математиката по начало не е функция от личностните характеристики или хормоните на родилката.
 

Знаеш ли, пожелавам ти да не го разбереш никога...
Но ако всеки ден гледаш детето си как се мъчи, как изпада в нервни кризи от най-малката дреболия, ако няма никаква надежда, ако се страхуваш какво ще стане, след като остане без родители???
Докато са малки са просто мили и сладки, въпреки увреждането си. Когато пораснат, вече никой не иска да ги погледне, обречени са на мизерия... Какво ще стане с него, когато аз умра?
Той не говори, не може да се облече сам, не дава да го миеш, решиш, подстригваш, не яде всичко, има куп специфични изисквания, иначе изпада в кризи, в които се самонаранява... От последния опит да ходи в дневен център при специалисти си нагриза ръката до кръв, и сега продължава да я гризе, инфектира се, не може да зарастне...
Просто искам да ви кажа... хората се правят на всемогъщи, победили природата и тн
Нищо не сме победили... Като са така всесилни тия лекари, защото има толкова деца с увреждане....

Убила го е поради самонадеяност. Съчувствам й, защото, е жестоко да живееш с тази вина до края на дните си. Но трябва да бъде съдена и да си понесе отговорността. Както и всички подстрекателки на подобни дивотии - това дете тежи на съвестта ви, мили дами. Едно е нещата да се правят културно - с помощта на акушерка вкъщи, на подготвена линейка, която да може да тръгне веднага, ако нещо се случи с детето, както се прави в други държави. Но това е абсолютен идиотизъм, включително и бащата, позволил това нещо да се случи, трябва да бъде съден.
Връщането към "естественото" не трябва да се приравнява с тотално отричане на постиженията на съвременната наука. Отделно, че от време оно жените раждат с помощта на други, опитни в този процес, жени / мъже.  Така че, спестете си глупостите.