В началото исках да присъства съпруга ми, после се разубедих, тъй като си дадох сметка, че сигурно ще страда, че ме боли и не може да ми помогне. Аз така страдах, когато кучето ми се мъчеше и не можех да й помогна. Сравнението е смешно, но принципно е така.
![Wink](/img/emojis/faces/wink.png)
Той не изпускаше консултации през бременността, винаги беше с мен всеки месец на всеки видеозон, накрая всяка седмица и включително 2 дни преди да предизвикат раждането, когато бяхме на запис и ме проверяваха за разкритие. Това беше нещо много болезнено за мен, тъй като шийката на матката била много назад и за да достигне до нея ме човъркаше много зверски докито. Съпругът ми беше отвън пред врата и ме чул как извиках 2 пъти, макар че се стараех да стискам зъби, после той влезе и още имах сълзи в очите от болка и тогава каза, че откачил отвън като ме чул да викам и твърдо искал да е до мен вдругиден. Той го поиска, аз се колебаех, но той знаеше, че ме е страх от предстоящото и не искаше да се страхувам сама.
Раждането мина леко за 3 часа и с екипа само се бъзикахме и се смяхме. Той изобщо не се притесни, аз не усетих контракциите до 6 см разкритие, после поставиха епидуралка и след 30 минути родих - нямаше време за отрицателни емоции. Не мисля, че имаше нещо стресово, той се държа съвсем спокойно, дори когато заяде винта на джаджата на епидуралката и не можаха да ми влеят дозата, сам предложи и се опита да я отвърти. Когато напъвах ме държеше отзад и ме повдигаше нагоре и повтаряше "Давай бебчо, браво, още малко
![Joy](/img/emojis/most_used/joy.png)
![Shocked](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/icon_eek.gif)
![Blush](/img/emojis/most_used/blush.png)
![Heart Eyes](/img/emojis/most_used/heart_eyes.png)