Здравейте,
Пиша в този форум въпреки, че засега съм все още женена.
Имам брак (вече 6г) с разведен мъж и вече имаме дете на 3г.
Живеем при родителите му, но нещата са извън контрол- със свекървата освен че вече не си говорим от година се и мразим открито. Нещата ескалираха когато и свекъра ми посегна.
Съпругът ми си стои настрани от проблемите като казва, че те били възрастни и т .н.
Само че тези проблеми се отразиха и на личните ни отношения.
Замислям се дали да не се изнеса с детето въпреки че знам колко е трудно. А и ремонтирахме основно жилището (което по документи е на мъжа ми). Не ми се иска да отстъпвам пред свекърите, но просто е нетърпимо- почти всеки път съм на ръба на нервна криза...А и сега се оправям напълно сама- помощ от свекървата няма- дори една лъжичка не е измила моя- храним се отделно, пазарувам си отделно, готвя си отделно и т.н. и то така от самото начало. Моите родители са нежелани там (идват само когато свекърите ги няма) и т.н. Положението е било подобно и при първият брак на мъжа ми.
Ще се радвам някой да сподели мнението си
Виж целия пост
Пиша в този форум въпреки, че засега съм все още женена.
Имам брак (вече 6г) с разведен мъж и вече имаме дете на 3г.
Живеем при родителите му, но нещата са извън контрол- със свекървата освен че вече не си говорим от година се и мразим открито. Нещата ескалираха когато и свекъра ми посегна.
Съпругът ми си стои настрани от проблемите като казва, че те били възрастни и т .н.
Само че тези проблеми се отразиха и на личните ни отношения.
Замислям се дали да не се изнеса с детето въпреки че знам колко е трудно. А и ремонтирахме основно жилището (което по документи е на мъжа ми). Не ми се иска да отстъпвам пред свекърите, но просто е нетърпимо- почти всеки път съм на ръба на нервна криза...А и сега се оправям напълно сама- помощ от свекървата няма- дори една лъжичка не е измила моя- храним се отделно, пазарувам си отделно, готвя си отделно и т.н. и то така от самото начало. Моите родители са нежелани там (идват само когато свекърите ги няма) и т.н. Положението е било подобно и при първият брак на мъжа ми.
Ще се радвам някой да сподели мнението си
а това с посягането пък е връх на сладоледа .... 
От описаните ситуации имам чувството, че търсиш под вола теле. Сигурна ли си, че вината за отношенията ви е само и единствено тяхна? 
Единственото, което мога да те посъветвам е да се изнесете на квартира. Това разбира се е ако държиш да запазиш семейството си. 
Вече от месец не си говорим, защото просто чашата преля, ама сега тя нищо не пипва-нито чисти, нито готви, нито нищо. Сяда с нас на масата, но се държи сякаш мен ме няма. И в цялата тая история аз се явявам явно нещо като прислужница. Най-тъпото е, че аз защитих мъжа ми в техен скандал и тя се разсърди на мен. Още по-тъпото е, че той се държи сякаш нищо не е станало. И да, за пореден път се убеждавам, че две поколения под един покрив-просто не става. Ама като им го говорех в началото не възприемаха. Моят съвет е да поставиш въпроса ребром. И аз трябваше да го направя много по-рано, че сега с бебе на три месеца едно пренасяне би било доста трудно, но пък се надявам скоро да го разрешим този проблем. Ако трябва и с бебето ремонт ще правя. Ако пък не-ще си хващам пътя и аз.