Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 3

Здравейте.
Аз съм .. 9ти ден май като изключим онези две цигари иначе- 6ти, и на мен ми минава през ума - ще пуша само когато ходя на заведение, ноооо.... Най-ми е лесно, когато не ходя по заведения, но нали се сещате, че това не може да продължи вечно. 
Лошото при мен е, че едновременно почнах и диета хихихи, и искам с един куршум два заека да отстрелям.
Мисти, освен да си кажеш, че е временно и че ще ти мине. После и друго - при мен много взе да ми помага пиенето на вода - както и да ви звучи, може и да има плацебо ефект, незнам. Но при мен е различно, беше започнало да ми става лошо от цигарите, явно просто организмът ми не може вече да ги приема.
При всички случаи, го приеми като нещо временно, което ще мине. И наистина е така. За 20 дни надали ще стане... 
Пък и след това ще ти се допушва отвреме навреме. 
Знам, че звучи много успокоително, но... това е положението. 
И на мен ми се случва да ми се допуши, но - стискам зъби и чакам да ми мине; но пък после как оценявам моментите, в които не ми се пуши и как им се радвам...

Misty това е психологическата ни зависимост от цигарите, нервна си , напрегната и палиш, това сякаш те успокоява................НО не е така, не се заблуждавай, след първата цигара следва втора и тнт.
Просто имаш кофти ден, цигарите ще го направят още по -гаден, така че не опитвай. Когато не си пушил толкова дълго време от първата цигара сърцето ти се разхлопва, започваш да виждаш двойно и да ти се гади  , организмът ти се съпротивлява на отровата , с която го ,,глезиш''.
 В  такива моменти си казвам.........че малкото наркоманче в мен си иска дозата, обаче аз няма да му я дам  , защото съм по-силна от него и  кризата отминава след малко 
Не му се давай, започнахме по едно и също време борбата и никога вече няма да пушим и да бъдем зависими 

Благодаря ви, момичета и за цветята /почти успях да ги помириша - представих си как миришат и ми стана хубаво / и за подкрепата! Няма да се дам, то е ясно, ама ме е яд, че досега не ми се беше случвало, че чак сега се почна... знам, че още дъъълго ще ме преследва тази мисъл в трудни моменти, очаквам го, настроила съм се, подготвена съм, не ми е и за пръв път да ги спирам и да съм преживявала всичко това, ама... този път изглеждаше различно.... но няма такова нещо като "бивш пушач", нали... Както и да е, вече ми мина, беше за малко, ще се справя. Знам, че тялото ми не търси цигара, още повече пък, след 22 дни изведнъж да се сети така настойчиво... не съм от бавнозагрявашите и флегматични хора, точно обратното, та не ми се вярва досега да не се е усетило какво му причинявам и да се сеща те първа ... знам, че друг проблем има - жадна / гладна / уморена / нужда от разходка / от прегръдка, ако щеш и нужда да се нарева ... Както и nicofree казва - тялото няма нужда от никотин, аз го знам и съм си го набила в главата... Затова и като ми се припуши, започвам да умувам какво всъщност ми липсва и от какво реално имам нужда...

Опитвам се да го "слушам" един вид и да му подавам реално необходими като качество и количество вещества. Затова и не ям повече от необходимото, опитвам се да мисля и контролирам реалните му физиологични нужди. Не съм качила, даже май почнаха да ми се посмъкват дънките... ама то от много работа/нерви и нямане на време да обядвам...

Да... вече съм по-добре! Благодаря ви отново!!!



И снимчица за повече настроение (бебе-катеричка ):

Наркотикът никотин – зависимост при пушене

http://zdrave.org/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0% … %B8-%D0%BF%D1%83/

Гадни наркомани...

От метър ги надушвам вече. Бюрото на шефката ми е залепено за моето - срещу него, т.е. сме с лице една срещу друга с преграда от двата монитора. И като излезе да пуши и се върне и седне...   А това са метър и половина разстояние.

Само като си помисля, че и аз съм смърдяла така на непушачи и се отвращавам от себе си...

А, ето я и Мисти.  Дръж се, мацко, вярвам в тебе! 
Пушачите и аз ги надушвам от километър вече. 
И остави колежката, ами питаш ли ме мъжът ми като се върне от кухнята, където е пушил, и си седне до мен на дивана... директно ставам и се местя в другия край на стаята вече – наистина дробовете ми сякаш се сгърчват и отказват да поемат въздух, като подуша тая гадост. И като се замисля, че и аз така съм смърдяла...

Misty и аз надушвам колегата като е пушил, няма такава смрад просто  .
диване чак сега разбирам мъжо, защо така мрънкаше и не искаше да ме целува докато пушех  
Успешен ден момичета  

7 дена без цигари 

Браво, честита първа седмица като непушач!   
Продължавай все така!

добър ден  
браво момичета ,само така,а аз като отида на гости на приятели ,които пушат след това направо (дрехите миришат ужасно) слагам всичко за пране и бум в банята
желая ви чист и ароматен ден

яденето е по вкусно
деня ми е по спокоен някак си
и имам повече време / 20 цигари по 7 минути са ми отнемали към 140 минути  на ден...........

много се надявам да не се издъня и този път / последните 3 г ги отказвам за 3 път

сега го правя по мотивирано и надявам се съм се поучила от предните пъти /дето си виках  -е то сега с 1 цигара няма да пропуша .... ама като взех да чета Алън Кар ми светна колко наивна съм била

24 дни без цигари

Браво момичета 
Аз все по-рядко се сещам за цигара и все по-бързо ми минава. 

  Аз се издъних малко в събота с една лека депресийка, която ме беше налегнала тия дни...    

Ама няма да нулирам брояча, защото реално не съм пропушила! Само малко се спънах по пътя...  

Misty, какви са тия депресийки бе, душко? Не давам, молА ти сА!
Едно голямо  от мен!

На мен този уикенд на няколко пъти как жестоко ми се припуши, не е истина. Пътувахме до Прага, смачкахме се от обикаляне, направихме стотици снимки, беше страхотно! Нооо... в почивките на няколко пъти направо мислено пушех, ужас! Интересното е, че не на всяка почивка се случваше, беше само няколко пъти, но много силно. През останалото време дори не ми пречеше, че мъжът ми пуши, даже след закуска ходех с него пред хотела да пали – стоях при него да си приказваме. 

Какво беше това чудо, не разбрах. Явно наркоманчето в главата ми се опитваше да се възползва от ситуацията и да ми внуши да си "направя кефа пълен" – ми няма пък, така си ми беше супер.  Прага ухаеше невероятно – на нацъфтели липи, рози и едни храсти с бели цветчета... Ако пушех, нямаше да мога да се насладя и наполовина на тази приказка!