Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 3

Ей, пияници...  Ай наздраве и от мен!
Сега сериозно да докладвам – аз направих два месеца в петък, а мъжът ми една седмица в четвъртък. 
Ако не се избием или разведем през следващите две седмици, вероятно ще векуваме заедно.  Напоследък много си лазим по нервите и силно подозирам, че желанието му за цигари стои в дъното на това. Което не ми пречи да му се дразня ужасно на простотиите. Моля някой да сподели опит – как хем да не си късам нервите, хем да не го убия с тигана. 

Казваш, у вас станало весело .... :о)

Споделям моя опит, тъй като със съпругата ми заедно спряхме цигарите. Тя с една седмица след мен.
И двамата бяхме напълно убедени че сме спрели да пушим завина ги и никога няма да получим съзнателно желание да пушим. Просто и двамата вече нямахме никакви желание да пушим. Заедно се кефехме на всяка вечер заедно, как вместо да кадим в кухнята и на балкона, спокойно си седим и се наслаждаваме на вечерта.

Тоест: Всичко е в главата.

Ако човек не разбира какво точно са цигарите и има желание да пуши, но се въздържа - той става нервен и сприхав и отвратителна компания, когато иска да пуши но не може.
Ако спреш цигарите с правилната нагласа - никога няма да ти се случи да искаш да запалиш цигара.

Желанието за цигара ще е изчезнало завинаги. Това точно е тънкостта на материята :о)
 

Това звучи абсолютно смислено, но за съжаление не мога да му предам изцяло моята нагласа към спирането. Уж и той започна да се кефи, че не кади вече, но виждам, че още му е трудно. А физическата нужда би трябвало да е изчезнала вече, почти две седмици ще станат, откакто спря. 
Хем ми се иска да му помогна (кога, ако не сега), хем и аз вече нямам сили, че съм се захванала със сто неща едновременно и търпението ми е на изчерпване.

Май ще пробвам с естетвено завишаване на ендорфините – секс и спорт. Тъкмо си купи ново колело в събота.  Белким оцелеем до отпуската.

Благодаря ви момичета и момчета! От около седмица гледам от балкона,чета ви и ми давате много кураж. от 10 дни ги разкарах гадовете мръсни с едно прегрешение( запалване и моменталическо изхвърляне на гнусния фас миналата сряда ). Пуших 13 години -стандартно- кутия на ден, на маса и до 2 дневно. Спрях ги по време на бремеността и кърменето - около 18мес. След това айде с кафето, айде още една и още една,.......стана кутия.
Започнах книгата на  Алън Кар без да възлагам никакви надежди нито на него,още по-малко на себе си.Прочетох я за 3 часа. Същата вечер бяхме на "тежка"софра, аз изпуших само 10 вместо обичайните поне 25 цигари.Оставих си 1 за сутринта-ритуала с последната цигара.И така до днес.
На моменти, все по-рядко, ми се пуши доста.Обикновенно в ситуации, в които съм палела и несъзнателно.Тези пориви намаляват и стават все по-леки като усещане с всеки изминал ден.
Уж съм с правилната нагласа, имам чувството че книгата на Кар и NICOFREE.bg са ми като библии  , но на моменти се страхувам да не се поддам, така ме перва сачмата,че едвам се овладявам.Надявам се да е преодолимо.  Пожелавам на всички ни успех!!!Всъщност не се съмнявам в него

  Как ме разсмя ако знаеш ... /ама те разбирам де, повече от прекрасно  /

Наздраве /  ... ние ся клуб на бившия пушач и настоящия пияница ли си пра'им  /

Аз съгреших последните дни  ама не ми помогна хич, даже ми стана кофти /физически/ ..., което доказва, че всичко е в главата. Бях убедена, че много ми се пуши, като запалих, се оказа, че не е точно така.

Та продължавам с отказването /само на цигарите засега/

ettkata, дръж се, с теб сме! Преодолими са тези състояния, разбира се, иначе нямаше да има хора, които наистина са отказали цигарите. 
В началото тези ситуации са по-чести и желанието за цигара е по-силно, но с времето наистина отслабва и се случва все по-рядко – това го потвърждавам от собствен опит. Примерно аз не можех да си чакам влака сутрин за работа, без да пуша – съответно, като спрях цигарите, това ми беше едно от най-трудните неща. Всяка сутрин се появяваше желанието да запаля, макар и все по-слабо. Снощи се усетих, че от доста време дори не съм се сещала, камо ли да ми се допушва, докато чакам... Бъди сигурна, че ще отминат – един ден ще се усетиш, че отдавна не са се появявали. 

Мон... то смешно, ама аз вече съм на края на психическите си сили.  Копнея за малко спокойствие, като се прибера вечер след всичките ядове и тичане, а не да ми доизпилват нервичките. Търся си и нова работа в момента, че на старата ѝ е крайно време да я сменям, и усещам, че скоро ще сдам багажа. Вече и на пиене не нося, по простата причина, че ми се доспива, преди да се напия. 

Ей, Еттката, така като си ме наредила до Кар, направо крилца ми порастват :о)

Сега, за поривите за цигара:
Понякога те идват изненадващо за спиращия цигарите. Все едно са те халосали с мокър парцал - случва се обикновено в ситуации в които си свикнал да палиш цигара. След важна среща в офиса, като награда за свършена работа, на спирката на автобуса, на светофара ...

Обаче - много важно: Тези пориви са продукт на мозъчните асоцияации, които сте градили по време на целия период на пушене - 2-3-4-5-6-найсе години. Мозъка си има утъпкани пътеки и както мозъка ви може да ви накара да се страхувате от дадена ситуация, така може да ви накара да ви се иска цигара. Но това е само мозъка ви.

Не вие, съзнателно. Не забравяйте, че и мозъкът ви както всичко у вас, е орган, и вие можете съзнателно да отделите неговите проблеми от вас, като индивид. Малко парадоксално - съзнанието, като продукт на мозъка, може да се абстрахира от самия мозък и да го кара сам да се игнорира.

Освен това - поривите за цигара са съвсем кратки - до три минути ... Не повече. Понякога възприятието за време по време на такива пориви се изкривява и една минута изглежда като 5, това е доказан научен факт.

Най-лесния начин да се преборим с моментния несъзнателен порив за цигара - няколко дълбоки вдишвания чист, богат на кислород въздух. Едно рязко оросяване на мозъка прогонва порива моментално. Вдишвайте рязко няколко пъти, направете пауза и после отново няколко вдишвания.

Това помага безотказно.

Успех!!!

nicofree,  и книгата и блогът здраво ми "бръкнаха" в мозъка.
диване, наистина поривите поизбледняват - задължителните 2 кафета дневно са ми повече от приятни, не ми се пуши и след като се нахраня..............Ама, пусто доста ситуации асоциирам с тая цигара - та голямо дишане пада
От друга страна съм толкова доволна от себе си, чак от време на време се ядосвам - "Чудо голямо-не пуша вече,хората с какви неща се справят" Ей такива обърквации са ми в главата     
 Приспивам мойто диване и да започвам с тренировката, че да няма изненада след някой ден на кантара.
Щастлив ден на всички!

И за да нямаш никакви чуденки какво те очаква в следващите няколко дни и месеци, специално за тебе драснах нещо, което може да ти е от полза :о)

http://nicofree.bg/nicofree-zone/spirane-na-cigarite-year1/#respond   - голяма надъхвация!!!!!
Все по-малко са чуденките. Пълен напред

Признавам си, че откакто изчезнаха по-сериозните пориви за цигара, не бях поглеждала блога. Сега отново се зарових и се зачетох, статия след статия... Спонтанно изпратих няколко линка на мъжа ми – досега му бях споменавала за блога, но той така и не го потърси сам.
Искам да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ на nicofree, този блог е едно от най-ценните неща, на които някога съм попадала из нета. На мен ми помогна страшно много, а сигурна съм, и на още много хора. Страшно се надявам да успее да преобърне и нагласата на мъжа ми, защото на него все още му е много трудно, а на мен ми е ужасно мъчно, като го гледам... 

  И аз съм на същото дередже с мъжа ми. Но ще го почакам да ми се начуди и после сам ще ми кацне  Винаги ми е правил забележки, че пуша повече от него.
Не пуша едва от 26.06, но имам чувството, че е от години. Може би е странно, но съм сигурна, че няма да пуша никога вече и съм много щастлива от този факт.
Гадното наркоманче се обажда  понякога : "..........голяма дума не казвай", но на бърза ръка го игнорирам

Минавам да почерпя, два месеца без цигари за мен 
Успех на всички, свободата ще ви хареса 

Честито, lasi!  Свободата е нещо прекрасно!

Ехо, непушачи, къде сте? 
Ние последните уикенди доста излизаме, мъжът ми вече преживя първите си две сядания в заведение без цигари. При нас в заведенията не се пуши принципно, но ако седне човек навън (както направихме в събота), е позволено. Трудничко му беше май, но се справи.
На мен в петък ми се допуши жестоко, на излизане с колеги.  Не мислех, че още може да е толкова силно желанието. Не запалих, разбира се, беше си ми хубаво и така, но поривът беше безумно силен, ирационален... че и на няколко пъти се появи. Хубаво е да знам, че мога да го преодолея, но все се надявах да ме остави на мира вече.