Блонди изчерпа темата 
Аз лично:
-не смятам да се самоизтъквам
Виж целия пост
Аз лично:
-не смятам да се самоизтъквам
Спокойни родители - спокойни деца?
- Публикувана: 14 май 2011, 15:36 ч.
- Последно мнение: 28 май 2011, 18:38 ч.
# 16
15 май 2011, 10:04 ч.
При нас е точно обратното - аз подреждам по конец , а тя обича безпорядъка
Но пък като малка , също като твоето дете , имах потребност от ред и си подреждах всичко , въпреки , че майка ми не ми е била добър пример или по-скоро никакъв , в това отношение .
Т. е. не съм го видяла от никого , просто вътрешна потребност .
Виж целия пост
И аз се убедих, че се раждат с характер. АЗ съм толкова експанзивна, обичам да рискувам, мятам се през глава в нещата, а детето ми е олицетворение на предпазливостта, без никой никога да я е учил на това. Толкова е предпазлива, стъпва внимателно, подрежда си всичко по конец, а аз съм разхвърляна до безбожие. И няма от къде тя се е научила на ред, просто защото у нас е хаос- няма от къде да го е видяла този ред 
. Но тя си подрежда нещата едно до друго, като види да кажеме че пастата за зъби е паднала, я изправя, кремовете ми един до друг подрежда...а е едва на 3 годинки 
. Но тя си подрежда нещата едно до друго, като види да кажеме че пастата за зъби е паднала, я изправя, кремовете ми един до друг подрежда...а е едва на 3 годинки При нас е точно обратното - аз подреждам по конец , а тя обича безпорядъка
Но пък като малка , също като твоето дете , имах потребност от ред и си подреждах всичко , въпреки , че майка ми не ми е била добър пример или по-скоро никакъв , в това отношение .
Т. е. не съм го видяла от никого , просто вътрешна потребност .
# 17
15 май 2011, 10:23 ч.
Донякъде е вярно това за спокойните родители и съответно деца,но не съвсем.
Сутрин/даже е недоспала/винаги съм ведра,усмихната и спокойна.Дъщеря ми се събужда с писък и рев и това е от както се е родила.Ако и кажа добро утро и я целуна,следва вик ,защо и се е случило подобно нещо
Все е недоволна и капризна,все иска нещо,все мрънка за внимание.Обратно,ние с мъжа все едно живеем в будистки храм -ценим и държим на тишината и спокойствието.Ако сме сами двамата,все едно няма хора вкъщи.Дъщеря ми обаче ни разказва играта понякога с истерии,тръшкане,викове и т.н. все неща,за които определено не и даваме повод ние.
Виж целия пост
Сутрин/даже е недоспала/винаги съм ведра,усмихната и спокойна.Дъщеря ми се събужда с писък и рев и това е от както се е родила.Ако и кажа добро утро и я целуна,следва вик ,защо и се е случило подобно нещо
Все е недоволна и капризна,все иска нещо,все мрънка за внимание.Обратно,ние с мъжа все едно живеем в будистки храм -ценим и държим на тишината и спокойствието.Ако сме сами двамата,все едно няма хора вкъщи.Дъщеря ми обаче ни разказва играта понякога с истерии,тръшкане,викове и т.н. все неща,за които определено не и даваме повод ние.
# 18
15 май 2011, 10:47 ч.
Характерът донякъде се унаследява. За всичко изброено от авторката и аз не се нервирам. Но има един милион други неща, за които скачам като ужилена. Мъжът ми също понякога избухва, рядко, но се случва. Нормално е донякъде децата ни да приличат на нас, все пак сме им родители.
Само не виждам какво е общото между характер и общуване с други майки /съответно и децата ми - с други деца/.
Виж целия пост
Само не виждам какво е общото между характер и общуване с други майки /съответно и децата ми - с други деца/.
# 19
15 май 2011, 12:18 ч.
Това е вярно, но само в един аспект. Изнервените родители създават чувство за несигурност у децата и те се изнервят. Важи и за бебетата и малките деца, които все още са много силно свързани с майката и нейните настроения. Но не може да се каже, че всяко негативно настроение на детето е плод на нервите на родителите. Децата си имат и свои преживявания и причини за нервност и физиологични, и психически.
За темперамента и характера, пък, темата е съвсем друга. Далеч не мисля, че темперамента се унаследява. Типа нервна система да, но има ред други неща, които нито могат да се предвидят, нито да се контролират, а те формират това дали детето ще е по- напрегнато или по- спокойно. Да не говорим, че често пасивността се бърка със спокойствие. Нормално е малките деца да са енергични, дори буйни, независимо колко спокойни са родителите.
Виж целия пост
За темперамента и характера, пък, темата е съвсем друга. Далеч не мисля, че темперамента се унаследява. Типа нервна система да, но има ред други неща, които нито могат да се предвидят, нито да се контролират, а те формират това дали детето ще е по- напрегнато или по- спокойно. Да не говорим, че често пасивността се бърка със спокойствие. Нормално е малките деца да са енергични, дори буйни, независимо колко спокойни са родителите.
# 20
15 май 2011, 12:24 ч.
Съгласна съм до някъде,че средата ,в която децата се намират е предпоставка за тяхното спокойствие или обратното,особено когато са мънички още.....поне такива са моите наблюдения
Виж целия пост
# 21
15 май 2011, 12:30 ч.
Аз мисля, че е твърде рано да си правиме изводи за характерът на детето, когато то е малко. Не е задължително характерът да остане такъв, какъвто е в детството. Децата се променят, по мои наблюдения. Аз лично като малка бях срамежлива и плаха,а сега.. просто ми дайте сцена 
Нямам проблем да говоря пред много хора, да ходя сама на кафе и да влезна сама в претъпкано заведение, да усещам всички погледи насочени към мен и да си седна сама на маса. Примери просто давам.
Виж целия пост
Нямам проблем да говоря пред много хора, да ходя сама на кафе и да влезна сама в претъпкано заведение, да усещам всички погледи насочени към мен и да си седна сама на маса. Примери просто давам.
# 22
15 май 2011, 12:40 ч.
Сега се сещам нещо - като малка много обичах книжки. До нашата къща на 100 метра имаше малка книжарница. Била съм сигурно на 5-6 годинки. Много обичах да си купувам книжки от там, но какво правех: Искам от баба ми стотинки и тръгвам да си купя книжка. Изминавам 100-те метра, преговаряйки старателно на ум какво ще кажа на леличката-продавачка. Стигам до книжарницата, но ме е срам да влеза 
. Връщам се обратно почти до къщата ни и тръгвам пак към книжарничката. И така по 10-20 пъти ходя и се връщам, защото ме досрамява. Понякога се престрашавах и си купувах книжка, понякога - не. Казвах на баба, че книжарницата е била затворена. Та, такова детенце бях
Виж целия пост
. Връщам се обратно почти до къщата ни и тръгвам пак към книжарничката. И така по 10-20 пъти ходя и се връщам, защото ме досрамява. Понякога се престрашавах и си купувах книжка, понякога - не. Казвах на баба, че книжарницата е била затворена. Та, такова детенце бях
# 23
15 май 2011, 13:50 ч.
Това аз ли съм го писала ?
Всичко е 1:1 и при моята дъщеря
Иначе също обожавам тишината и спокойствието , но мога само да мечтая за това .
Поне още най-малко 10 години
Виж целия пост
Донякъде е вярно това за спокойните родители и съответно деца,но не съвсем.
Сутрин/даже е недоспала/винаги съм ведра,усмихната и спокойна.Дъщеря ми се събужда с писък и рев и това е от както се е родила.Ако и кажа добро утро и я целуна,следва вик ,защо и се е случило подобно нещоВсе е недоволна и капризна,все иска нещо,все мрънка за внимание.Обратно,ние с мъжа все едно живеем в будистки храм -ценим и държим на тишината и спокойствието.Ако сме сами двамата,все едно няма хора вкъщи.Дъщеря ми обаче ни разказва играта понякога с истерии,тръшкане,викове и т.н. все неща,за които определено не и даваме повод ние.
Сутрин/даже е недоспала/винаги съм ведра,усмихната и спокойна.Дъщеря ми се събужда с писък и рев и това е от както се е родила.Ако и кажа добро утро и я целуна,следва вик ,защо и се е случило подобно нещо
Все е недоволна и капризна,все иска нещо,все мрънка за внимание.Обратно,ние с мъжа все едно живеем в будистки храм -ценим и държим на тишината и спокойствието.Ако сме сами двамата,все едно няма хора вкъщи.Дъщеря ми обаче ни разказва играта понякога с истерии,тръшкане,викове и т.н. все неща,за които определено не и даваме повод ние.Това аз ли съм го писала ?
Всичко е 1:1 и при моята дъщеря
Иначе също обожавам тишината и спокойствието , но мога само да мечтая за това .
Поне още най-малко 10 години
# 24
15 май 2011, 16:47 ч.
E, аз си мисля,че още малко и след 4-5 години/вече на 8-9г./ вече ще е по-улегнала,кротка и мила.След още 10г. ще е в разгара на пубертета и тогава ще е пак интересно
Виж целия пост
# 25
15 май 2011, 17:15 ч.
темперамента на детето
И за мен това са ключовите думи: характер и темперамент
Да се съглася и аз
Виж целия пост
темперамента на детето
И за мен това са ключовите думи: характер и темперамент
Да се съглася и аз
# 26
15 май 2011, 19:43 ч.
Да не те отчайвам , но моята е почти на 12 и досега не е имало такъв период да е кротка и мила
Виж целия пост
E, аз си мисля,че още малко и след 4-5 години/вече на 8-9г./ вече ще е по-улегнала,кротка и мила.След още 10г. ще е в разгара на пубертета и тогава ще е пак интересно
Да не те отчайвам , но моята е почти на 12 и досега не е имало такъв период да е кротка и мила
# 27
15 май 2011, 20:31 ч.
Характерът и темпераментът на детето са константни величини, невлияещи се от външни фактори?
Виж целия пост
# 28
15 май 2011, 20:36 ч.
Моля те, подкрепи тези си твърдения с конкретни примери, че не можах да схвана идеята!
Виж целия пост
- приемам тръшканията
- не приемам наказанията
- уважавам мнението на децата си
- не приемам наказанията
- уважавам мнението на децата си
# 29
15 май 2011, 20:49 ч.
Темпераментът е вроден и не се влияе от външни фактори. Характерът се изгражда и променя, дори и при възрастните.
Виж целия пост
Характерът и темпераментът на детето са константни величини, невлияещи се от външни фактори?
Препоръчани теми