Събирам забравени спомени/3

  • 46 483
  • 484
# 15
ние бяхме на манифестацията с ... малчо  Mr. Green вече ходят и детските градинки. подредихме се: директорката, госпожата, лелята, а около тях щъкат малки госпожички и господа в кръгова отбрана около тях сме ние родителите
и хем ми е смешно, хем ми е много радостно и гордо някак  Blush
Виж целия пост
# 16
Виж целия пост
# 17
оооооо, вълчооооооо, това беше любимата играчка на брат ми.  Confused и никак не ми я даваше. имаше си мотор и седеше на него, краката се сгъваха май  Thinking

Виж целия пост
# 18
Не знам, Гоуди. Мен ми заприлича на Пинокио. Снимката е направена в с. Дражинци, община Ружинци. Моята играчка бе гумено човече с несъразмерно голяма глава. По-късно получи и хлътина на главата.
Винаги, като видя нещо от не знам кога си, което е било нечие си, изпитвам необходимост да знам кой е живял там, кой си е играл с играчката, къде е сега, какво прави. Защо е останала точно на прозореца.
Виж целия пост
# 19
Тъжно ми е, като видя такава снимка, Вълчо. Играчката чака ли, чака да се върне детето....

Никой не идва във пустия дом,
стопаните от път не се завръщат.
Пукат стените от шепот и стон
умира душата на старата къща.
Виж целия пост
# 20
  Този стих направо ме разплака..
Виж целия пост
# 21
Благодаря, мой е, има и още.
Виж целия пост
# 22
Heart Eyes Здравейте и от мен!Прекрасна тема!Благодаря Ели! Hug  bouquet

 Heart Eyes За 24 май помня как сутрин първо тичахме за чавдарска и пионерска връзка от Детмаг,че да са нови...Защо все в последния момент ли-ами докато гладихме старите нещо все залепваха на ютията... Blush И така...Белите чорапогащници помня,големите бели кордели също...Помня как една година раздаваха рокли на момичетата,нещо тип принцеса,от светло розова басма,до коленете разбира се...А до мен не стигнаха...Помня и как бе задължително да носим освен цветя - и чемшир...Горкия чемшир,преди всеки 24 май системно оредяваше... Sad Обикновено имахме и пришки от лачените обувки,които обувахме само за празник...Краката ни боляха от обикалянето  на булевардите,докато дойде нашия ред да минем по центъра....Наистина ни обземаше  еуфория точно преди да минем пред голямата трибуна с все важни другари и другарки....
 Но пък след манифестацията бе весело,имаше много захарен памук и захарни петлета ..А ние се радвахме ако можехме да си купим  и поделим пакет пуканки-в една голяма хартиена фуния и с много сол....И не бързахме да се прибираме.. Grinning

Всички тези моменти ги помня и аз Grinning И още нещо - всяка година родителите ми идваха да ни вземат със сестра ми след манифестацията и отивахме да ядем сладолед. Това беше първият ми сладолед за годината, преди това не ни даваха, че е студено. Колко вкусен ми се виждаше тоя Ескимо!!! Sunglasses После отивахме на ресторант, защото имаме празник Sunglasses Сервитьорите правеха място за балоните и цветята ни. Joy А след това си купувахме пуканки, захарни петлета и какво ли не. Няма да забравя как се прибирахме  целите лепнещи от нещо сладко. Обичах 24 май дори повече от рождения си ден Grinning
П.П.Извинете за влизането в темата, но към този празник имам голям сантимент, сега ми е и професионален празник Simple Smile
Виж целия пост
# 23
 unadaptable, в тази тема всеки е добре дошъл-не е затворен клуб  Hug Хубав спомен, прилича на моя Simple Smile И мойта майка казваше, че преди 24 май не трябва да се яде сладолед Simple Smile
Виж целия пост
# 24
Лесно им е било на нашите майки-казват не бива и толкова  Laughing.И аз съм се опитвала да прокарам тази теория за сладоледа при моите деца.Но рекламите по телевизията обезсмислят всичко  #Cussing out
Ана,много,много тъжно и вярно.Преди дни се наложи да отидем до къщата на бащата на свекърва ми-той почина преди две години.И всичко вътре е останало замряло,чакащо,безмълвно...страшно.Къщата е започнала да се руши,градината буренясала.На крушата закачени две коси-ръждясали,разсъхнати.Мъжа ми свали едната и дръпна един откос-острието веднага лъсна.Но най-впечатляваща беше лозата на чардака,не изрязани сухи пръчки,стари чепове,а из тях млади леторасли,напъпили....сякаш само те се бореха със смъртта и разрухата.
Виж целия пост
# 25
Като казахте сладолед, та се сетих. На първи юни/само не питайте преди колко години, че не помня  Laughing около 39 трябва да са, бях на 7  Laughing/ ми извадиха сливиците.  Докторът рече, че трябва да ям сладолед. Кеф!!! До тогава го ядях само със специално разрешение, понеже мноо боледувах от гърло. Милият ми татко, притичваше с една голяма порцеланова чаша със синя шарка до единствения сладоледаджия в града /Кърджали/ и носеше поредната порция.
От тогава сладолед не лизвам.  Naughty   Laughing
Виж целия пост
# 26
Имаше пък един религиозен празник, след който не се яде тиква. Логиката бе, че тиквите са изкуфели, и ще ни изкуфеят главите.
Та като се случеше да станат тиквите, и като наближи тоя ден, настъпваше голямо мазало - печена тиква, тиква с мляко, тиква с мляко с ориз, а за вечеря - тиквеник. Mr. Green
Виж целия пост
# 27
А аз в 6 клас бях на екскурзия в Москва през декември - там си плющяха сладоледа от всеки ъгъл без окото им да мигне!!! В интерес на истината познавам човек, който "излекува" проблемни сливици с ледена бира...по препоръка на стар доктор. Факт!!!
Виж целия пост
# 28
Да, като се прибрахме от Москава бах втори клас и безкрайно се възмутих , че тук зимата няма Ескимо. А лятото приятелките ми се пазаряха с родителите за една топка  Grinning
И сега не разбирам някои майки като не дават на децата да ядат сладолед.
 А при -25 градуса по целзий?
Виж целия пост
# 29
По повод сладоледа имам още един натрапчив спомен.Летата прекарвахме на село.Баба ходеше на работа,а нас ни обгрижваше прабаба ми.Имаше селска фурна и в късния следобед дечурлигите от цялата махала имахме задължение да слезем до центъра за хляб.И разбира се-сладолед.Баба оставяше сутрин пари за хляба,а за сладолед все"забравяше".Та ние увисвахме при старата баба с горещи молби.Накрая тя се смиляваше над нас,измъкваше отнякъде "поша"си-една кърпа с вързани в единия и ъгъл монети.И дълго отброяваше стотинките.А през това време ни навикваше,че два сладоледа за двама души са излишен лукс.Е,няма по-вкусен сладолед от малката чашка поделен лъжичка по лъжичка с братчето  Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия