Здравейте,всички 
Напоследък нещата не вървят в моето семейство.Мисля,че се стигна до момента,в който да се разделим.Заедно сме от 6г. иммаме дете на 3г. минахме през какви ли не моменти,но....
Напоследък е един агресивен,държи се супер студено,преди време имаше виртуална авантюра с негова "бивша" в детските години.Пишеше и какви ли не комплименти докато в къщи се обиждахме.Много болно ми стана,но минало е .... както и да е.Онзи ден пак се скарахме за нещо дребно и от тогава се държи ужасно,не искал да ме вижда,да ме слуша,щал да ме изхвърли...да поясня от квартирата,в която живеем с още 2 двойки.Не знам дали ми е болно от цялото унижение,дали го обичам или мразя.Исках само детето ми и аз да имаме семейство,което никога съм нямала.Страх ме е,а искам да съм силна.Хем не искам да се разделим и тая надеждата в себе си, хем си мисля,че може би е по-добре.Онзи ден толкова беше издивял,че ме блъсна пред малкия,не сикам такава среда за него.Дори сега след като малко се успокоих не знам дали искам да си тръгна.Страх как ще се оправя сама,на квартира с няма и 500лв заплата,кредити,борчове...разноски.Искам да съм силна, а се чувствам супер слаба.Седя и мимсля как?И нищо....Работя в агенция за недвижими имоти и знам,че няма евтини квартири и се питам как ще оцелеем?Страх ме е да не го загубя или ме е страх как ще се оправя финансово...ами, незнам.Ужасно съм объркана.Винаги съм си мечтала да имам мъж, който много да ме обича и цени,да сме задружни, да се справяме заедно с проблемите, но явно съм прекалено наивна и романтична.Явно няма или поне за мен.Имам чувството,че дори не пиша смислено,не мога да изразя какво чувствам.Искам да сме заедно,но се чувствам унижена и ако преглътна още веднъж нещо ще се чувствам още по-зле.След време това чувство започва да ме гризе и се питам как съм го допуснала,нямам никакво достойнство.Питам го защо е така агресивен в думите си,а той ми казва,че аз съм го отключила,но с кое?Не иска да ме слуша,да поговорим и въпреки,че той ме блъсна и стискаше по ръката се държи така се едно той е сърдития и не ми говори.Имам нужда от съвет и благодаря предварително на всеки,който се включи.Също така,ако сте запознати дали мога да кандидатсвам за общинско жилище или за някакви помощи, иначе не виждам как ще се оправя.Благодаря и извинете,ако е малко объркано и неясно
Виж целия пост
Напоследък нещата не вървят в моето семейство.Мисля,че се стигна до момента,в който да се разделим.Заедно сме от 6г. иммаме дете на 3г. минахме през какви ли не моменти,но....
Напоследък е един агресивен,държи се супер студено,преди време имаше виртуална авантюра с негова "бивша" в детските години.Пишеше и какви ли не комплименти докато в къщи се обиждахме.Много болно ми стана,но минало е .... както и да е.Онзи ден пак се скарахме за нещо дребно и от тогава се държи ужасно,не искал да ме вижда,да ме слуша,щал да ме изхвърли...да поясня от квартирата,в която живеем с още 2 двойки.Не знам дали ми е болно от цялото унижение,дали го обичам или мразя.Исках само детето ми и аз да имаме семейство,което никога съм нямала.Страх ме е,а искам да съм силна.Хем не искам да се разделим и тая надеждата в себе си, хем си мисля,че може би е по-добре.Онзи ден толкова беше издивял,че ме блъсна пред малкия,не сикам такава среда за него.Дори сега след като малко се успокоих не знам дали искам да си тръгна.Страх как ще се оправя сама,на квартира с няма и 500лв заплата,кредити,борчове...разноски.Искам да съм силна, а се чувствам супер слаба.Седя и мимсля как?И нищо....Работя в агенция за недвижими имоти и знам,че няма евтини квартири и се питам как ще оцелеем?Страх ме е да не го загубя или ме е страх как ще се оправя финансово...ами, незнам.Ужасно съм объркана.Винаги съм си мечтала да имам мъж, който много да ме обича и цени,да сме задружни, да се справяме заедно с проблемите, но явно съм прекалено наивна и романтична.Явно няма или поне за мен.Имам чувството,че дори не пиша смислено,не мога да изразя какво чувствам.Искам да сме заедно,но се чувствам унижена и ако преглътна още веднъж нещо ще се чувствам още по-зле.След време това чувство започва да ме гризе и се питам как съм го допуснала,нямам никакво достойнство.Питам го защо е така агресивен в думите си,а той ми казва,че аз съм го отключила,но с кое?Не иска да ме слуша,да поговорим и въпреки,че той ме блъсна и стискаше по ръката се държи така се едно той е сърдития и не ми говори.Имам нужда от съвет и благодаря предварително на всеки,който се включи.Също така,ако сте запознати дали мога да кандидатсвам за общинско жилище или за някакви помощи, иначе не виждам как ще се оправя.Благодаря и извинете,ако е малко объркано и неясно
Подкрепям те! Премисли, дай му време и тогава. Kiara много точно е уцелила, че раздялата е най-лесното нещо, лесният път да се измъкнеш от заплетената ситуация, но после.... 