Вчера седя и си мисля, как реагирате, ако имате някаква тръпка към друг мъж/жена? Дали колега, приятел, познат, и т.н (без знаменитости, за които нямате шанс)? И по-скоро, как реагирате, когато виждате че и тръпката ви не е безразлична към вас? Споделяли ли сте с половинките си? И променя ли се отношението ви към тях, когато мислите ви са поели в такава посока?
Виж целия пост
За тръпките и половинките-петъчна
- Публикувана: 1 авг. 2014, 11:07 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2014, 22:22 ч.
1 авг. 2014, 11:07 ч.
# 1
1 авг. 2014, 12:58 ч.
Случвало се е, веднъж.
Преди няколко години...с непознат човек. Запозна ни наша обща позната с цел бизнес комуникация.
Бързо приключихме с разговорите по същество и за работа....някак неусетно преминахме и на непринудени разговори за ежедневието. В един момент вече не бяха толкова непринудени.
С половинката директно не съм споделяла, но той усети накъде отиват нещата...и имахме сериозен разговор по въпроса.
Дали ми се е променило отношението към него в този етап...вероятно да, което е станало неусетно за мен...но не и за него.
Виж целия пост
Преди няколко години...с непознат човек. Запозна ни наша обща позната с цел бизнес комуникация.
Бързо приключихме с разговорите по същество и за работа....някак неусетно преминахме и на непринудени разговори за ежедневието. В един момент вече не бяха толкова непринудени.
С половинката директно не съм споделяла, но той усети накъде отиват нещата...и имахме сериозен разговор по въпроса.
Дали ми се е променило отношението към него в този етап...вероятно да, което е станало неусетно за мен...но не и за него.
# 2
2 авг. 2014, 13:13 ч.
Парирам ги своевременно. Аз също имам само едно изключение и затова тръпката си е останала и е взаимна. Рядко поддържам контакт с човека, но когато се чуваме е съвсем приятелски. Не съм променила отношението и поведението си по никакъв начин. Аз съм на мнение, че всеки има нужда от тръпка. Стига да знаеш къде е границата, не виждам проблем.
Виж целия пост
# 3
6 авг. 2014, 16:30 ч.
Не ти трябва!! После нищо не е същото, а обикновено не си струва 
Виж целия пост
# 4
6 авг. 2014, 16:48 ч.
Спирам и слагам дистанция.
Уви има моменти, когато просто няма как. В смисъл, не мога да разкарам чувството за обекта. Може да е просто тръпка, но ми е супер трудно дори и нея да приема. Тогава слагам физическа дистанция и работи правилото "Далаче от очите...".
Опита ми показва, че от подобни преживявания боли глава и предпочитам да си ги спестя.
Т.е. слагам едно голямо предимство на мозъка
пред тръпките на други места.
Не бих запознала половинката си с такова нещо. Грубо е.
Виж целия пост
Уви има моменти, когато просто няма как. В смисъл, не мога да разкарам чувството за обекта. Може да е просто тръпка, но ми е супер трудно дори и нея да приема. Тогава слагам физическа дистанция и работи правилото "Далаче от очите...".
Опита ми показва, че от подобни преживявания боли глава и предпочитам да си ги спестя.
Т.е. слагам едно голямо предимство на мозъка
пред тръпките на други места. Не бих запознала половинката си с такова нещо. Грубо е.
# 5
6 авг. 2014, 17:34 ч.
Аз си имам две- три такива тръпки. Приятели. Ми, приятели сме си, не знам какво е това физическо привличане, но не сме се поддавали. Такива отношения обикновено или се развиват в нещо много сериозно, или развалят вече съществуващи връзки. Когато обаче опознаеш човека, е много по- добре, отколкото мислено да си 'трептиш' и да се вкарваш в илюзии.
Виж целия пост
# 6
6 авг. 2014, 17:49 ч.
И? Какво се случи, ако не е тайна?
Виж целия пост
Случвало се е, веднъж.
Преди няколко години...с непознат човек. Запозна ни наша обща позната с цел бизнес комуникация.
Бързо приключихме с разговорите по същество и за работа....някак неусетно преминахме и на непринудени разговори за ежедневието. В един момент вече не бяха толкова непринудени.
С половинката директно не съм споделяла, но той усети накъде отиват нещата...и имахме сериозен разговор по въпроса.
Дали ми се е променило отношението към него в този етап...вероятно да, което е станало неусетно за мен...но не и за него.
Преди няколко години...с непознат човек. Запозна ни наша обща позната с цел бизнес комуникация.
Бързо приключихме с разговорите по същество и за работа....някак неусетно преминахме и на непринудени разговори за ежедневието. В един момент вече не бяха толкова непринудени.
С половинката директно не съм споделяла, но той усети накъде отиват нещата...и имахме сериозен разговор по въпроса.
Дали ми се е променило отношението към него в този етап...вероятно да, което е станало неусетно за мен...но не и за него.
# 7
6 авг. 2014, 18:03 ч.
ronaldd, какво да се случи. ..всичко беше на ниво нет комуникация, дори не сме се срещали реално. Както казах беше по работа запознанството.
Виж целия пост
# 8
6 авг. 2014, 20:20 ч.
Имам си тръпки (мда, в множествено число), които никога няма да изчезнат. Но са само това - тръпки 
Кефя им се, защото ми придават особен привкус на живота, особено знаейки, че никога няма да прерастнат в каквото и да било, никой никога няма да разбере за тях и никога няма да се "консумират" 
Eдната ми тръпка не е безразлична към мен (за другата не съм проверила ) и това прави нещата още по-интересни Но аз съм такава, че имам огромни спирачки и като видя, че нещо тръгва да се заформя, го стопирам още в зародиш. Държа нещата да си стоят платонични и на ниво "играя си" - приятелски флирт, няколко усмивки и толкова. На половинката си не бих споделила, защото не мисля, че ще разбере, дори да му обясня, че той за мен стои хиляди нива над "тръпките" ми и не бих рискувала всичко, което имаме, заради детинщини.
Последния ти въпрос обаче, за промененото отношение, се отнася за нещо по-различно от тръпка. От мен знай следното: промени ли се отношението ти към мъжа ти заради "тръпка", то вие имате други проблеми, които се задълбочават с появата на някой интересен. Иначе една проста "тръпка" не може да има такава власт над теб. Те са толкова мимолетни и повърхностни, че не би трябвало да влияят на стабилността на една двойка, която се обича.
Виж целия пост
Кефя им се, защото ми придават особен привкус на живота, особено знаейки, че никога няма да прерастнат в каквото и да било, никой никога няма да разбере за тях и никога няма да се "консумират" И по-скоро, как реагирате, когато виждате че и тръпката ви не е безразлична към вас? Споделяли ли сте с половинките си? И променя ли се отношението ви към тях, когато мислите ви са поели в такава посока?
Eдната ми тръпка не е безразлична към мен (за другата не съм проверила
) и това прави нещата още по-интересни Но аз съм такава, че имам огромни спирачки и като видя, че нещо тръгва да се заформя, го стопирам още в зародиш. Държа нещата да си стоят платонични и на ниво "играя си" - приятелски флирт, няколко усмивки и толкова. На половинката си не бих споделила, защото не мисля, че ще разбере, дори да му обясня, че той за мен стои хиляди нива над "тръпките" ми и не бих рискувала всичко, което имаме, заради детинщини. Последния ти въпрос обаче, за промененото отношение, се отнася за нещо по-различно от тръпка. От мен знай следното: промени ли се отношението ти към мъжа ти заради "тръпка", то вие имате други проблеми, които се задълбочават с появата на някой интересен. Иначе една проста "тръпка" не може да има такава власт над теб. Те са толкова мимолетни и повърхностни, че не би трябвало да влияят на стабилността на една двойка, която се обича.
Препоръчани теми